Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата


Р Е Ш Е Н И Е

№ 97
София, 09.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора Раева
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5127 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К..срещу решение № 1041 от 26.05.14г.по в.гр.дело № 2768/13г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 16.05.13г.по гр.дело № 446/08г.на Окръжен съд-Кюстендил.С него е отхвърлено искането на комисията по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ против Г. К. Й., [фирма], представлявано от Г. Й., М. И. Е. – Й., А. К. А.,Н. Г. Й., В. Г. Й. чрез законния й представител М. Е. - Й. за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 439 879.07 лв.
С определение № 1456 от 16.12.14г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.290 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл.3 ЗОПДИППД/отм./,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013г. от 30.06.14г.по т.дело № 7/13г.на ОСГК.
Съгласно задължителната съдебна практика,намерила израз в ТР №7/2013г.на ОСГК на ВКС,необходимо е да има връзка/пряка или косвена/между престъпната дейност по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./и придобиване на имуществото от извършителя на престъплението.Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически,с оглед обстоятелствата по делото,както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото,за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./Предположението е вероятност,възможност,при която от дадена причина се следва определен резултат,последица,а в хипотезите на закона,от конкретното престъпление – имуществена облага.Предположението е основателно,когато от осъществяването на твърдяните факти,с оглед сочената връзка между тях,по правилата на логиката,науката и опита,може да се направи заключение за връзката между причината и следствието.В случая,с оглед вида и характера на престъплението,броя на престъпленията,придобивния способ на имуществото,евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки,да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и имуществото,чието отнемане се иска.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за отнемане на имущество по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ – не е установено наличието на връзка между престъпната дейност,за която е осъден ответника Г. Й. и придобитото имущество,чието отнемане се иска по реда на образуваното производство, поради което не е обсъдил доказателствата,установяващи доходите и разходите на ответниците.Прието е още,че е установен принос на ответницата М. Е. в придобиването на имуществото,включващо се в съпружеската имуществена общност на бившите съпрузи Г. и М. Й.,който принос не се изразява в личен труд,грижи за децата и работа в домакинството,а в предоставяне на средства от законен източник,което изключва отнемане на това имущество в полза на държавата на основание чл.10 ЗОПДИППД/отм./
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон ,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът поддържа,че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил доказателствата,установяващи доходите и разходите на ответниците,което е довело до необоснован извод,че не е установена връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на Й..По отношение на бившата съпруга М. Е. –Й. счита,че не са доказани доходите й от трудови и други правоотношения,които да обосновават нейния принос в закупуването на процесните имоти,представляващи СИО.
Ответниците по жалбата Г. К. Й., [фирма] с управител Г. К. Й.,М. И. Е. – Й.,Н. Г. Й. и В. Г. Й. чрез адв.К. Р. молят въззивното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище,че касационната жалба е основателна.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационните оплаквания и на основание чл.290 ал.2 ГПК,намира следното:
Решението е неправилно.
Установено е по делото,че ответникът Г. К. Й. по нохд № 40/98г.на ОС –Пловдив по споразумение с Пловдивската окръжна прокуратура от 16.12.04г.се е признал за виновен в престъпление по чл.211 ал.1 вр.с чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.с чл.209 НК,както и на основание чл.212а ал.1 т.3 вр.с чл.212 ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК,за извършено деяние в периода от 26.11.92г.до 22.06.93г.,при условията на чл.23 ал.1 и чл.66 ал.1 НК,както и по нохд № 454/05г.на ОС-Кюстендил,също приключило със споразумение от 26.05.05г.за извършено деяние през периода м.01- м.12.93г.по чл.211 ал.1 вр.с чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК.О. му за посочените престъпления,визирани в разпоредбата на чл.3 ЗОПДИПППД/отм./, са първата от трите необходими кумулативни предпоставки по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./за успешното провеждане на иска по чл.28 от закона.
Установено е още,че през проверявания период 1.01.1981г.-31.12.2006г. ответниците са придобили и отчуждили имущество на значителна стойност по смисъла на § 1 т.2 ДР на ЗОПДИППД/отм./ - надхвърля 60 000 лв,или 400 М..
В нарушение на закона е прието,че не е установена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество,нито че може да се формира основателно предположение за такава връзка,без да са обсъдени събраните по делото доказателства,в т.ч.и заключенията на съдебно-икономическите експертизи.Като се има предвид отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,за да се направи заключение за връзка между извършените от ответника Й. престъпления,които по вид генерират парични средства/ усложнена и продължена престъпна дейност с цел да набави за себе си имотна облага/,и придобитото от него и семейството му имущество на значителна стойност,следва да се извърши преценка за доходите им, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване,както и начина на придобиване/сделка,придобивна давност,строителство и др./Това не направено от въззивния съд,който е счел,че не следва да обсъжда доказателствата за доходите и разходите на ответниците,които били противоречиви.Не са изложени мотиви защо не е кредитирано второто допълнително заключение на вещото лице С. Ч.,което установява значителна отрицателна разлика в М.,което обосновава извод за основателно предположение за връзка между престъпната дейност на Й. и придобиването на имущество.
По принцип правилни са изводите на въззивния съд,че ако липсва принос на единия съпруг,то и имуществото не е в режим на съпружеска имуществена общност,а лично на единия от съпрузите.Нормата на чл.10 ЗОПДИППД/отм./ повелява отнемане на онова имущество,придобито по време на брака на извършителя на престъплението,но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг или това е личното имущество на извършителя.Като резултат,щом имуществото е придобито в условията на съпружеско имущество /без оборен принос от съпруга/,то не може да бъде отнемано по закона,нито да се трансформира в идеална част.В конкретния случай обаче следва да се извърши преценка на доказателствата, установяващи приноса на бившата съпруга на Й. – М. Е. Й.,през времетраене на брака им от 1.06.82г.до 10.06.96г.,в придобиване на общото имущество,в т.ч.и на съдебното решение от 25.10.96г.по гр.дело № 877/96г.на Дупнишкия районен съд,с което на М. Е. е определен по-голям дял в размер на 17/20 ид.части от придобитото по време на брака й имущество,наред с останалите доказателства по делото,вкл.и съдебно-икономическата експертиза,а при нужда да бъде допусната и изслушана и допълнителна такава.
Липсата на конкретна преценка на фактите и връзката между тях от значение за приложението на чл.4 ЗОПДИППД/отм./,води до неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Решението следва да бъде отменено,а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 1041 от 26.05.14г.,постановено по в. гр.дело № 2768/13г.на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.