Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

София, 29.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия С. Калинова
гражданско дело №1748 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7869/11.03.2019г., подадена от В. А. П. и М. Г. П., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №236/22.02.2019г., постановено от осми граждански състав на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№2123/2018г., с което е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Т. против В. А. П. и М. Г. П. по реда на чл.76 ЗН иск за признаване на относителната недействителност на договор за дарение за ¼ идеална част от правото на собственост върху 1/3 идеална част от ПИ №........... по КК на [населено място], [улица] площ от 307кв.м., върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ ............., представляващ апартамент с площ от 123.09кв.м., с прилежащи части : приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., намиращ се в същата сграда №2, представляващ гараж с площ от 28.47кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба, оформен с н.а.№..., том ..., дело №........./2015г. по описа на нотариус С. К., и искът за признаване на относителната недействителност по реда на чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба на правото на 1/6 ид.част от правото на собственост върху ПИ ............. по КК на [населено място] и ½ идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................ по КККР на [населено място], намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ ............., представляващ апартамент с площ от 123.09кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от и ½ идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ ............., с предназначение: гараж в сграда, с площ от 28.47кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба, оформен с н.а.№..., том ..., дело №..../2015г. по описа на нотариус С. К., и е допусната делба между В. Т. Т., В. А. П. и М. Г. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет.4, намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ №............, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 123.09кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба, ведно с 1/3 ид.част от ПИ №............... по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 307кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при квоти ¼ ид.част за В. А. П., 2/4 ид. части общо в режим на съпружеска имуществена общност за В. А. П. и М. Г. П. и ¼ ид.част за В. Т. Т. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Според касаторите предявеният от В. Т. по реда на чл.76 ЗН иск е разгледан от първоинстанционния съд именно на предявеното основание, поради което неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в тази част. Излагат съображения, че произнасяне по непредявен иск има когато съдът е формирал вътрешно убеждение и го е обективирал в решението си по спор, с който изобщо не е бил сезиран, т.е. с несъществуващ спор или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. Поддържат, че в случая първоинстанционният съд е разгледал предявения иск за делба на конкретен имот, като е взето отношение и по направеното от В. Т. възражение за намаляване на извършеното от нейния баща дарение, което, като процесуално средство за защита на ответника, не променя спорното материално право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Поради това считат, че въпросът за неразглеждане на предявено възражение опира до правилността на първоинстанционното решение, а не до неговата допустимост. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.А.. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителката В. Т. Т. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, като поддържа, че както искът по чл.76 ЗН, така и възражението за възстановяване на запазената ѝ част от наследството на Т. Т., имат преюдициално значение за делбата, като счита, че в случая, след като е отхвърлил иска по чл.76 ЗН съдът не е имал основание да откаже разглеждането на направеното възражение за възстановяване на запазена част, още повече, че предмет на делото за делба е само имота, предмет на дарственото разпореждане. Изразява становище, че непроизнасянето на първоинстанционния съд по възражението за възстановяване на запазена част от наследството обосновава недопустимост на решението му. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №489/29.10.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касаторите въпрос недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
В. А. П. и М. Г. П. са предявили срещу В. Т. Т. иск за делба с твърдението, че са придобили права в съсобствеността въз основа на договор за дарение /н.а.№..., т...., дело №..../2015г. на СВ-А./ за съделителя В. П., както и по договор за покупко-продажба /н.а.№...., т...., дело №..../2015г. на СВ-А./ за съделителите В. П. и М. П..
В срока по чл.212 ГПК съделителката В. Т. Т. е предявила против В. А. П., М. Г. П. и прехвърлителя по сключените през 2015г. договори Т. П. Т. иск за прогласяване на извършените с договорите разпореждания за относително недействителни спрямо нея по реда на чл.76 ЗН с твърдението, че процесните имоти са съсобствени между нея и Т. П. Т. по наследство.
На 24.02.2017г. преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, Т. П. Т. е починал, като от удостоверение за наследници №20-00-1289/08.03.2017г., издадено от [община] се установява, че В. Т. Т. е единствен негов наследник по закон, тъй като П. Т. Т., син на наследодателя, е починал на 18.07.2008г. неженен и без деца.
С писмена молба с вх.№1015, подадена на 23.01.2018г., т.е. на датата, за която е насрочено първото по делото заседание, В. Т. Т. е заявила, при условията на евентуалност, искане за намаляване на дарението, извършено с н.а.№...., дело ...../2015г. до размера на запазената си част от наследството.
Първоинстанционният съд е приел предявения по реда на чл.76 ЗН иск за неоснователен по съображения, че в случая се касае до съсобственост, възникнала вследствие прекратяване на съпружеска имуществена общност и наследяване, докато разпоредбата на чл.76 ЗН е приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава.
Приел е също така, че в настоящето производство възражението за намаляване на дарение не може да бъде разгледано, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от Т. Т., съответно дарени на В. П., поради което последният не би могъл да упражни правото си по чл.34 ЗН.
С оглед на това първоинстанционният съд, след като е отхвърлил предявения по реда на чл.76 ЗН иск, е допуснал делбата между В. Т. Т., В. А. П. и М. Г. П. при квоти ¼ ид.част за В. Т. Т., ¼ ид.част за В. А. П. и 2/4 ид.части общо в режим на съпружеска имуществена общност за В. А. П. и М. Г. П..
С обжалваното решение, произнасяйки се по подадената от В. Т. Т. въззивна жалба, въз основа на данните по делото въззивният съд е приел, че В. П. и съпругата му М. П. черпят права от прехвърлителни сделки, които Т. Т. /баща на В. Т./ е направил в полза на В. П., дарявайки му своята придобита по наследство ¼ ид.част /н.а.№..../18.03.2015г. на нотариус С. К./, и по силата на покупко-продажба в полза на В. П., извършена по време на брака му с М. П., с което е продал своята ½ ид.част от имота /н.а.№........../23.03.2015г. на нотариус С. К./. За В. Т. пък е прието, че черпи права по наследство от своята майка И. Т., чийто дял възлиза на ¼ ид.част от имота, като по делото е изяснено, че И. Т. след своята смърт през 2010г. оставя за наследници своя преживял съпруг Т. Т. и дъщеря В. Т., както и че И. Т. и Т. Т. са притежавали имота в режим на съпружеска имуществена общност.
Взето е предвид, че в първоинстанционното производство В. Т. е предявила инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН, с който е поискано да бъдат обявени за относително недействителни прехвърлителните сделки на разпореждане с посочените части от наследственото имущество, извършени от Т. Т. в полза на В. П. и М. П., по който като ответници са конституирани двамата съделители, както и прехвърлителят Т. Т..
Взето е предвид също така, че в условията на евентуалност спрямо предявения по реда на чл.76 ЗН иск съделителката В. Т. е направила възражение за намаляване на дарението, което Т. Т. е извършил в полза на В. П., като са изложени съображения, че правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено субективно право с преобразуващ ефект, процесуално допустимо е да бъде предявено под формата на възражение и съдът дължи произнасяне по него с изричен диспозитив.
С оглед на това е прието, че предявеното от В. Т. придобивно основание на спорното право включва в себе си наследяване, недействителност на прехвърлителни сделки на разпореждане с части от наследствено имущество, а при условията на евентуалност и намаляване на дарението, което Т. Т. е извършил със своята ¼ ид.част от имота в полза на В. П.. И тъй като с решението си първоинстанционният съд е разгледал предявения иск по чл.76 ЗН, но като го е отхвърлил не е разгледал направеното възражение за намаляване на дарението, което възражение представлява преюдициален въпрос, доколкото съставлява част от фактическия състав по придобиване на претендираните от В. Т. собственически права, въззивният съд е приел, че това има за последица постановяване на решение по непредявени искове. Изложени са съображения, че възражението за намаляване на дарението, от което В. Т. черпи права, е в обуславяща връзка със спора за собствеността и съответно за правилното определяне на обема на правата на всеки един от съсобствениците, като липсата на произнасяне по този въпрос означава, че не е разгледан в пълнота фактическият състав, на който съделителката В. Т. основава правата си и не е постановено решение по повдигнатия спор със всички елементи от фактическия състав по придобиване на претендираните собственически права върху имота, предмет на делбата. Поради това е прието, че решението на първоинстанционния съд, като постановено по непредявени искове, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да бъде върнато на районния съд за постановяване на решение по предявените искове с изясняване и произнасяне по всички елементи от фактическия състав по придобиване на претендираните собственически права върху имота, предмет на делбата.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение, не се споделят от настоящия състав на Първо ГО на ВКС.
По поставения по делото въпрос недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството настоящият състав приема следното:
В делбеното производство всеки съделител може да възрази против правото на някой от останалите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и да оспори наличието на съсобственост, заявявайки допустимите по смисъла на чл.343 ГПК оспорвания, респ. самостоятелните си права върху имуществото, предмет на делбата.
С решението по допускане на делбата съдът на първо място се произнася по въпроса налице ли е съсобственост върху имуществото, предмет на делбеното производство между участващите в него лица. Ако приеме, че имуществото, предмет на делбата е съсобствено между съделителите, съдът се произнася и по въпроса каква е частта на всеки един от тях, след като разреши всички своевременно наведени и допустими оспорвания, касаещи наличието на съсобственост и правата на съделителите, включително исканията за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещателни и дарствени разпореждания. Произнасянето по иска за делба включва произнасяне и по възраженията, касаещи наличието на съсобственост и правата на съделителите в съсобствеността, резултатът от което се отразява в диспозитива на решението по чл.344, ал.1 ГПК.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема, че искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или чрез възражение /решение №36/01.04.2011г. по гр.д.№125/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №177/28.05.2011г. по гр.д.№844/2010г. на Второ ГО на ВКС и др./, както и самостоятелно преди предявяването на иск за делба. Искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск, като още в исковата молба съсобственикът заявява, че желае да упражни това свое потестативно право по причина, че наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез дарение или завещание в полза на друго лице.
Искането може да бъде заявено под формата на възражение от страна на ответника, ако с исковата молба е представено завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение, на които ищецът основава правото си да иска делба на съсобственото имущество, както и ако друг съделител представи извършено в негова полза от наследодателя завещание или акт, обективиращ дарение.
Искането може да бъде заявено под формата на възражение и от предявилото иска за делба лице, ако друг съделител представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да разгледа искането по същество независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение в делбеното производство, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл.28 ЗН, доколкото е възможно възстановяването на запазената част да се извърши по начин, променящ правата на съделителите в съсобствеността.
Ако искането е заявено своевременно под формата на възражение в делбеното производство, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, при обжалване на първоинстанционното решение в частта по предявения иск за делба на имуществото, предмет на завещателното или дарствено разпореждане, въззивният съд е длъжен да се произнесе по възражението, тъй като естеството на двете претенции /за възстановяване на запазена част от наследството и за съдебна делба/ в подобна хипотеза налага съвместното им разглеждане. Първоинстанционното решение в подобна хипотеза не е недопустимо, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения иск за делба. Непроизнасянето от страна на първоинстанционния съд по възражение на ответника в производството, включително в производството за съдебна делба, не прави постановеното решение недопустимо, независимо от естеството на възражението /правопогасяващо, правопроменящо или правоизключващо/.
Действително според трайно установената, последователна и непротиворечива практика на ВКС съдът следва да постанови изричен диспозитив по направено по реда на чл.30 ЗН възражение, но липсата на подобен диспозитив в решението на първоинстанционния съд при наличието на мотиви за неоснователност на възражението, не прави решението недопустимо, доколкото произнасяне по въпроса за притежаваните от съделителите права в съсобствеността се съдържа и в диспозитива на решението по допускане на делбата в частта му, с която са определени делбените им права. В подобна хипотеза, ако въззивният съд приеме искането по чл.30 ЗН за основателно, ще следва да отмени първоинстанционното решение и да постанови диспозитив, с който да възстанови запазената част от наследството, както и диспозитив по допускането на делбата.
В настоящия случай в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че възражението за намаляване на извършеното от наследодателя Т. Т. дарение не следва да бъде разглеждано, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от наследодателя, съответно дарени на В. П., поради което последният не би могъл да упражни правото си по чл.34 ЗН. Така изложените съображения сочат, че според първоинстанционния съд възражението е неоснователно, но дори да се приеме, че първоинстанционният съд е приел искането за възстановяване на запазената част на В. Т. от наследството на Т. Т. за недопустимо, резултатът би бил идентичен, доколкото съдът не може да прекрати производството по делото в частта по направено от ответник възражение. И доколкото производството по претенцията за възстановяване на запазена част от наследството дори и формално не е било прекратено, след като тази претенция е предявена при условията на евентуалност спрямо иска по чл.76 ЗН и този иск е отхвърлен, въззивният съд е следвало да се произнесе по същество първо по основателността на този иск и ако приеме същия за неоснователен, да прецени основателна ли е заявената чрез възражение претенция за възстановяване на запазената част на В. Т. от наследството на Т. Т., след което да се произнесе налице ли е съсобственост върху имота, предмет на делбата, между кои лица и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
С оглед на това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по същество по подадената от В. Т. Т. въззивна жалба, включително по оплакванията, касаещи произнасянето на първоинстанционния съд по предявения по реда на чл.76 ЗН иск и по направеното чрез възражение искане за възстановяване на запазената ѝ част от наследството на Т. Т..
По разноските за воденето на делото във ВКС въззивният съд следва да се произнесе при повторното разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 ГПК.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №236/22.02.2019г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№2123/2018г. и
ВРЪЩА делото на друг въззивен състав на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане.
Решението е окончателно.
Председател:

Членове: