Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 18.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1017/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 441 от 09.11.2018г., постановено по в.гр.д.№ 615/2018г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по жалбата Д. П. Т. не взема становище по нея. Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Инициирането на извънсъдебен спор от страна на невладеещия собственик смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност и 2. Възможно ли е придобиването по давност на прилежащо към жилище избено помещение, ако собственикът на имота притежава в същата сграда друго складово /таванско/ помещение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: С посоченото решение Хасковският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решение № 123 от 07.06.2018г. по гр.д. № 830/2018г. на Свиленградския районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на А. П. А., че Д. П. Т. притежава правото на собственост върху избено помещение № 6 с площ от 5,73 кв.м., находящо се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], като принадлежност към намиращия се в същата сграда апартамент № 6 с идентификатор *****, с площ от 74,23 кв.м. и е осъдил ответника да ѝ предаде владението върху имота на основание чл.108 ЗС. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата в първинстанционното производство Д. П. Т. се легитимира като собственик на апартамент № 6 и на процесното мазе № 6 по силата на сключен нот.акт № 33/2007г. договор за дарение, а ответникът А. П. А. се легитимира като собственик на апартамент № 24 и на същото мазе № 6 съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 14/26.10.2011г. Неговият праводател “Кронос-Димитровград” ЕООД е закупил имота през 2009г. от лицата З. А. и А. А., които от своя страна са го придобили от държавата през 1975г, а през следващата година същите са закупили и съседното мазе № 16. Двете избени помещения са обединени в едно и се владеят от ответника, считано 26.10.2011г., като вратата на мазе № 6 е зазидана. Мазетата в сградата са номерирани непоследователно и хаотично от № 1 до № 33 и не е налице официално разпределение на прилежащите към всеки апартамент избени помещения в жилищния блок според номерацията. Използваната схема с номерация не е част от строителната документация на сградата, а е изготвена впоследствие с цел остойностяване и продажба на жилищата, ведно с мазетата, таваните и идеалните части. Според вещото лице-техническа експертиза посочването на едно и също избено помещение към апартаменти № 6 и № 24 вероятно се дължи на техническа грешка при изготвяне на документите за продажба от общината. От свидетелските показания е установено, че ищцата и нейните праводатели не са ползвали процесното избено помещение, като в края на 2016г. същата е започнала да се интересува от неговото разположение. При тези фактически данни въззвният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесното мазе с договора за дарение от 2007г., който е сключен две години преди продажбата му в полза на праводателя на ответника “Кронос-Димитровград” ЕООД и че ответникът не е придобил правото на собственост върху него по давност, независимо от обстоятелството, че е установил владение върху имота на 26.10.2011г. и владението му е било добросъвестно по своя характер, тъй като ищцата е предявила претенции към избеното помещение преди изтичането на срока по чл.79, ал.2 ЗС, което, заедно с инициирането на спор в тази насока на 07.11.2017г. се явяват обстоятелства, които прекъсват и смущават владението на ответника. Прието е също, че в полза на ответника не е изтекла и десет годишната давност, тъй като по делото не е установено по категоричен начин неговият праводател, респ. праводателите на дружеството да са осъществявали фактическа власт върху избеното помещение, както и че по делото не е установено в сградата да има повече на брой избени помещения, отколкото са самостоятелните обекти, поради което ответникът не би могъл да придобие единственото избено помещение на ищцата по давност, независимо от обстоятелството, че към нейното жилище съществува таванско помещение. Поставените правни въпроси, обусловили изводите на въззивния съд, са решени в противоречие с практиката на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло. В представеното от касатора решение № 376 от 12.03.2013г. по гр.д.№ 260/2012г., І г.о., е прието, че според разпоредбата на чл.116 ЗЗД, приложима съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените /например различни покани - устни, писмени, нотариални; фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца – чл.81 ЗС/, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна давност. В решение № 81 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 5556/2013г., І г.о., е взето становище, че избено помещение в сграда в режим на етажна собственост може да бъде придобито по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, както и ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти. Предвид отговорите на поставените правни въпроси се налага изводът, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че интересувайки се през 2016г. от разположението на процесното избено помещение ищцата е предявила своите претенции спрямо ответника, който е имал качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, и с това е прекъснала започналата да тече на 26.10.2011г. в негова полза кратка придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Както се посочи по-горе, прекъсването на придибивната давност е могло да стане само по визираните в чл.116 ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС начини, които в случая не са налице, поради което се налага изводът, че до предявяването на ревандикационния иск на 07.11.2017г. пет годишния давностен срок е изтекъл и понастоящем ответникът се легитимира като собственик на спорното избено помещение на оригинерно основание. Придобиването на същото по давност е било възможно, тъй като по делото е установено, че към жилището на ищцата е налице прилежащо друго складово /таванско/ помещение, поради което и този извод на въззивния съд е неправилен. С оглед данните по делото, че мазетата в сградата са номерирани непоследователно и хаотично и не е налице официално разпределение на прилежащите към всеки апартамент избени помещения в жилищния блок според номерацията, както и че използваната схема с номерация не е част от строителната документация на сградата, а е изготвена впоследствие с цел остойностяване и продажба на жилищата, ведно с мазетата, таваните и идеалните части, неправилен е и изводът на въззивния съд, че ищцата в първоинстанционното производство се легитимира като собственик на процесното избено помещение по силата на сключения с нот.акт № 33/2007г. договор за дарение, тъй като същият е сключен две години преди продажбата на имота на праводателя на ответника “Кронос-Димитровград”ЕООД. В настоящата хипотеза от значение е кой пръв е закупил това избено помещение от първоначалния собственик - държавата, а по делото не са налице данни за този момент по отношение на праводателите на праводателите на ищцата. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК,. обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск с правна квалификация чл.108 ЗС следва да се отхвърли изцяло. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да заплати на касатора сторените от него разноски за всички инстанции в размер на 1587 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 441 от 09.11.2018г., постановено по в.гр.д.№ 615/2018г. на Хасковския окръжен съд и вместо него постановява: О т х в ъ р л я предявения от Д. П. Т. от [населено място] срещу А. П. А. от [населено място] иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено, че Д. П. Т. притежава правото на собственост върху избено помещение № 6 с площ от 5,73 кв.м., находящо се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], като принадлежност към намиращия се в същата сграда апартамент № 6 с идентификатор *****, с площ от 74,23 кв.м. и за осъждане на А. П. А. да ѝ предаде владението на избеното помещение като неоснователен. О с ъ ж д а Д. П. Т. да заплати на А. П. А. сумата 1587 лв./хиляда петстотин осемдесет и седем лева/ разноски за всички инстанции. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: