Ключови фрази
право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства * съсобственост * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 585

 

                          София, 11.11.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 273 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е касационна жалба на Д. С. Г. против решение № 517 от 19.09.2008 г., постановено по гр.д. № 526 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-П. , с което е отменено решение № 1* от 15.12.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд-П. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. С. Г. против О. с. по земеделие-гр. П. и Община-П. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване, че наследниците на С. П. М. , поч. 27.08.1942 г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху нива от 7.7 дка в м.”В”, землището на с. М., община П..

Касаторът е изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че не е доказано правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС с допустими съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства, а и наследодателят С е починал през 1942 г., което изключва възможността да е бил собственик към релевантния момент.

Ответникът по касационната жалба О. П. оспорва същата, а О. с. „З” гр. П. не изразява становище.

С определение № 420 от 15.06.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбите на ЗСПЗЗ по въпроса дали в исковото производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ сънаследник е материално легимитиран да иска признаване на право на възстановяване на собствеността в полза и на другите сънаследници, ако наследодателят към момента на образуване на ТКЗС е бил починал или могат да упражнят само тези наследствени права, произтичащи от тези преки наследодатели, които при образуване на ТКЗС са били живи, респ. само собствени права, ако наследява директно от починалия преди образуване на ТКЗС общ наследодател.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ земите се възстановяват на лицата, които са били техни собственици към внасянето им в ТКЗС или на техните наследници. Следователно релевантно за възникване правото на възстановяне на собствеността, а съответно и по исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е притежаването на правото на собственост върху имот, попадащ в приложното поле на ЗСПЗЗ към момента на образуване, респективно внасяне в ТКЗС. Без правно значение е дали към този момент имотът е бил притежание на едно лице или е бил съсобствен на неговите наследници, тъй като чл.14, ал.1, т.1, изречение четвърто и пето от ЗСПЗЗ изрично предвиждат, че когато се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, без да се посочват дяловете им, които се определят от Закона за наследството.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

За установяване правото на собственост на наследодателя С ищцата е представила крепостен акт за покупко-продажба на нива от 15.7 дка от 1908 г., нотариален акт от 1928 г. за разпореждане с 8 дка от нивата и копие от данъчна книга за периода 1929-34 г., в което по партидата на наследодателя е записана нива от 7 дка в местността „В”. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че посочените документи не удостоверяват правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, тъй като последните данни са от 1934 г. След като веднъж е придобито правото на собственост не се губи, освен ако се придобие от другиго, в каквато насока следва да има доказателства по делото, поради което без правно значение е и към кой момент е установено с допустимите съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени документи притежанието на собствеността. В случая представените писмени доказателства удостоверяват придобиването на собствеността върху процесния имот от 7 дка от С. М. и при липса на доказателства за нещо различно, следва, че към момента на образуване на ТКЗС този имот е бил съсобственост на неговите наследници.

В обобщение атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на наследници на С. П. М. на възстановяване на собствеността върху процесната нива от 7.700 дка.

По изложените съображения и на основание чл.295 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 517 от 19.09.2008 г., постановено по гр.д. № 526 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. П. М. , б.ж. на гр. П., починал на 27.08.1942 г. на следния земеделски имот: нива с площ от 7.700 дка, находяща се в местността „В”, землището на с. М., община П., по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от Д. С. Г., гр. П., ул.”М” № 97, ет.2, ап.5 против О. с. земеделие-гр. П. и О. П. .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: