ОПРЕДЕЛЕНИЕ: № 142 София, 24 октомври 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. петнадесети октомври ……….. 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар ........................................................................ и в присъствието на прокурора от В. ................................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ....................................... НЧД № .. 1887 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 201 от 26.03.09 год. по НЧД № 208/09 год. на РС – гр.Габрово, лицето В. А. В. от гр.Габрово е било настанено на принудително лечение по чл. 89, б. „в” НК в МСО при ДПБ – гр.Ловеч, с диагноза – шизофрения - параноидна форма, халюцинаторно параноиден синдром, след като в състояние на невменяемост е умъртвил чрез декапитация майка си З. Н.. С определение № 163/13 год. от 04.03.13 год. по НЧД № 249/13 год. на РС – гр.Ловеч принудителното му лечение по чл. 89, б. „в” е продължено за следващите шест месеца. След изтичането на поредния шестмесечен срок е изготвена СПЕ, стигнала до заключение, че лечението на В. следва да продължи по чл. 89, б. „в” НК в МСО при ДПБ – Ловеч, тъй като към момента на експертното изследване у освидетелствания липсва критично отношение към извършеното деяние и психичното заболяване. Налице са трайно оформени параноидни налудности, ангажиращи мисловния процес. Същият е с висока степен на обществена опасност. Във връзка със заключението е образувано НЧД № 1031/13 год. по описа на РС – гр.Ловеч С разпореждане № 1398 от 30.08.13 год. по НЧД № 1031/13 год. РС – гр.Ловеч, съдията – докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане от РС – гр.Габрово. За да се произнесе по този начин е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 428 НПК по искания за вземане на мярка за принудително лечение по отношение на лице, извършило престъпление в състояние на невменяемост, компетентен да се произнесе е съдът по местоживеенето на дееца – гр.Габрово. С разпореждане № 843 от 10.09.13 год. по НЧД № 843/13 год. на РС – гр.Габрово, съдията-докладчик по делото е прекратил производството по същото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че РС – гр.Габрово не е компетентен да се произнесе за продължаване на принудителното лечение на В. по чл. 428 НПК. Позовал се е на Решение № 3 от 08.02.01 год. по к.д. № 16/2000 год. на КС на РБ и липсата на конкретна законова регламентация за компетентен съд по служебното произнасяне за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение. Прокурор от В. дава становище, че компетентен да разгледа делото е РС – гр.Ловеч, тъй като В., към момента, е с местоживеене на адреса на ДПБ в същия град. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, повдигнатия спор за подсъдност и становището на прокурора, намира, че делото е подсъдно на РС – гр.Ловеч. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че определената с чл. 428 НПК подсъдност е насочена към съда по местоживеенето на лицето като компетентен, но при първоначално прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК. Същият текст, във втората му хипотеза, определя като компетентен окръжния съд по местоизтърпяването на наказанието лишаване от свобода или пробация. Т.е. развита е първата хипотеза, но по отношение на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или пробация, тъй като към момента на предложението по чл. 427, ал. 1 НПК на окръжния прокурор, те пребивават в съответното място за лишаване от свобода или населено място. При това си решение законодателят стъпва на житейската логика, че дадено лице, по принцип, може да извърши общественоопасно деяние в състояние на невменяемост най-често по местоживеенето си или да изпадне в такова състояние през време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода или пробация. От този принцип следва изключението, когато дадено лице извърши такова деяние в друго населено място, различно от местоживеенето си. В този случай, компетентен да направи предложение е съответният районен прокурор, а да го разгледа – районният съд по местоизвършване на деянието, съгласно чл. 36 НПК, тъй като водещо е деянието и при тази местна подсъдност ще се установят извършеното общественоопасно деяние и състоянието на невменяемост на дееца чрез способите на доказване. Разпоредбата на чл. 432 НПК следва същата законодателна логика. След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на лечението. Съдът е посочен като родово понятие, тъй като само съд може да продължи, замени или прекрати постановените от съд принудителни медицински мерки. Законът не поставя изискването това да е съдът, постановил първоначално мерките по чл. 89 НК, нито съдът по местоживеенето на лицето. През изтеклите шест месеца то може да е лекувано /пребивавало/ в болница, друго медицинско заведение или посещавало диспансер с местонахождение, различно от местоживеенето му в страната преди извършването на общественоопасното деяние. След изтичането на шестмесечния срок по първоначално постановеното принудително лечение, лицето де факто е прекъснало връзките си с местонахождението си преди извършване на общественоопасното деяние в състояние на невменяемост. За този срок най-добра информация за състоянието му могат да дадат медицинските специалисти, които са го наблюдавали и лекували, поради което законодателят е предвидил в чл. 432, ал. 3 НПК съдът да вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на вещо лице – психиатър. Ето защо, компетентен по чл. 432 НПК ще бъде районният съд, в чийто съдебен район се намира съответното лечебно заведение. В случая това е РС – гр.Ловеч. Същият съдебен спор е разрешен, макар и с други аргументи, с определение № 82 от 17.05.11 год. по НЧД № 1354/11 год., НК, ІІІ н.о. на ВКС. В този съдебен акт е направено, на първо място, ясно разграничение в същността на процедурите по чл. 427 – чл. 431 НПК /първоначално постановяване на принудителни медицински мерки/ и тази по чл. 432 НПК /продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки/. На второ място, направено е разграничение между декларираните постоянен и/или настоящ адрес по смисъла на чл. 89, ал. 1 Закона за гражданската регистрация и всяка фактическата връзка на дадено лице с определено населено място по смисъла на НПК, които не са едни и същи в много от случаи. Съгласно изтъкнатите съображения и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : КОМПЕТЕНТЕН да разгледа служебно по реда на чл. 432, ал. 3, вр. ал. 1 НПК делото за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение на лицето В. А. В. от гр.Габрово е РС – гр.Ловеч. ИЗПРАЩА материалите по делото за разглеждане от същия съд. Препис от определението да се изпрати на РС –гр.Габрово, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ............................................. ЧЛЕНОВЕ: ................................................ .................................................