Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N   351   София,  13.07.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори април…………......... две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря  Р. Иванова................….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 573/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Г. Б. от гр. Р., чрез пълномощника й адв. Г от АК-Русе, починала в хода на касационното производство и заместена от сина си В. С. Б. от гр. Р., срещу решение № 254 от 29.12.2008г. по гр.д. № 319/2008г на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 40 от 18.04.08г. по гр.д. № 50/2007г. на Русенския окръжен съд и е отхвърлен иск на касаторката срещу “Д” А. , гр. Р., за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот за времето от 29.03.2006г.-13.04.2007г. и лихва за забава, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е отхвърлен иск за заплащане на такова обезщетение и лихва за забава за периода 1.04.2001г. – 29.03.2006г. – искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Развива доводи в подкрепа на становището си, че е изпратила надлежна покана за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника, както и че за такава покана може да служи искова молба по предходно дело, щом тя е връчена на другата страна. Ответникът “Д” А. , гр. Р., не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 818 от 10.07.2009г. по материалноправни въпроси, свързани с преценката дали писменото поискване /покана/ от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот, има неограничено действие във времето занапред, или за всеки нов период претенцията следва да се предхожда от нова покана. Вторият въпрос е дали исковата молба между същите страни, за същия имот и на същото основание, има характер на писмено поискване и удовлетворява изискването на чл.31, ал.2 ЗС, а третият - от кой момент възниква съсобствеността в хипотезата на чл.6 ЗОСОИ – от момента на издаване на административния акт, респ. съдебното решение, с което се признава правото на обезщетяване със съсобственост или от момента, в който се определят точните квоти на участниците в нея. За да постанови решение в посочения смисъл съставът на Великотърновския апелативен съд е приел, че ищцата е възстановила собствеността си върху 8, 064% от терена и сградите на “Д” А. , гр. Р., по силата на решение № 5839/9.11.99г. по адм.д. № 3127/99г. на ВАС /за възстановяване на собствеността/ и решение № 7796/23.07.2003г. по адм.д. № 6277/02г. на ВАС по чл.6, ал.6 ЗОСОИ /за размера на квотата/. При определянето на нейния конкретен размер е взето предвид дължимото обезщетение за ползването на имота за времето от 25.02.1992г. до 13.02.2003г. Прието е за безспорно също така, че имотът се ползва от ответника, който не е заплащал обезщетение за това. Главният иск е отхвърлен, защото ищцата не е представила покана, която да удовлетворява изискванията на чл.31, ал.2 ЗС. Съдът е посочил, че поканата /заявление/ от 2.10.2000г. не е породила правно действие, тъй като тя е отправена при наличието на съсобственост, но преди определянето на правата на страните в нея. Не е зачел и исковата молба от 29.03.2006г. по гр.д. № 33/06г. на Русенския окръжен съд, предявена на същото правно основание поради това, че делото е прекратено на основание чл.637, ал.5 ТЗ - предприятието е било във висящо производство по несъстоятелност. На поставените в изложението въпроси следва да се отговори, че писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което се иска /претендира/ заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение във времето. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – най често в искова молба за същото обезщетение. За отговора на въпросите съдът съобрази предходна практика на ВКС /р. №696/26.09.2009г. по гр.д. № 1685/2008г. на ВКС, I г.о./, както и задължителна практика по чл.290 ГПК /р. № 466/21.05.2010г. по гр.д. № 4249/2008г. на ВКС, I г.о./, която споделя изцяло. Изложеното налага резултат, който е различен от постановения във въззивното решение. Писмената покана /заявление/ от 2.10.2000г., получена на същата дата от нейния адресат – ответникът “Д” А. , съдържа изявление за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот. Съдържанието му удовлетворява напълно изискването на чл.31, ал.2 ЗС, тъй като в него не е необходимо да се сочи нито квотата на съсобственика, нито размера на задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението. Те подлежат на уточняване и установяване в хода на съдебното разглеждане. В случая искът е основателен от един по-късен момент от заявения в исковата молба /1.04.2001г./. Това е така, тъй като за времето до 13.02.2003г. ищцата е обезщетена за вземането си по чл.31, ал.2 ЗС, което обезщетяване е намерило натурално изражение в определената квота съгласно решение № 7796/23.07.2003г. по адм.д. № 6277/02г. на ВАС, постановено на основание чл.6, ал.6 ЗОСОИ. Дължи се обезщетение за времето след това - от 14.02.2003г. до предявяването на иска – 13.04.2007г., както и мораторна лихва за същия период. Тъй като заключението на в.л. П. П. от Русе не е изготвено по начин, който дава възможност да се определи размера на задължението за главница и изтекла лихва, делото следва да се върне на АС Велико Търново, с указание да повтори съдопроизводственото действие по изготвяне и приемане на заключение от вещо лице, което да съобрази периода на основателност на иска и посочи съответен размер на обезщетението по средни пазарни цени на наемите за съответното време, както и да изчисли мораторна лихва върху него. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд - състав на ТРЕТО гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 254 от 29.12.2008г. по гр.д. № 319/2008г на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 40 от 18.04.08г. по гр.д. № 50/2007г. на Русенския окръжен съд и е отхвърлен иск на Б. Г. Б. от гр. Р., сега заместена от сина си В. С. Б. от гр. Р., срещу “Д” А. , гр. Р., за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот за времето от 29.03.2006г.-13.04.2007г. и лихва за забава, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е отхвърлен иск за заплащане на такова обезщетение и лихва за забава за периода 14.02.2003г. – 29.03.2006г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд в отменената част. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.31, ал.2 ЗС за времето от 1.04.2001г. до 13.02.2003г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.