Р Е Ш Е Н И Е № 80 С., 29.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: Д. П. Т. К. При участието на секретаря Кр. А. като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 751 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 232/10.05.2010 г. по гр. д. № 2822/2009 г. на Софийски апелативен, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на платено по щета № 40062/2003 г. застрахователно обезщетение в размер на 17 816 29 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва върху главницата в размер на 6 500 лв. за времето от 22.08.2004 г. до датата на предявяване на иска - 22.08.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 402 ТЗ /отм./. Според жалбоподателя, неправилен е изводът на въззивната инстанция за отсъствие на нормативна уредба, която да предоставя възможност за предявяване на пряк иск от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, въз основа който извод САС е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковите претенции. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по основателността на жалбата. С определение № 136/10.03.2011 г. по т. д. № 751/2010 г. ВКС, състав на първо отделение е допуснал касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос – има ли право на иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ застраховател по имуществена застраховка “автокаско” срещу застрахователя на делинквента по застраховка ”Гражданска отговорност”? Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: С решение от 26.06.2009 г. по т. д. № 1422/2007 г. Софийски градски съд е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на ЗД [фирма], [населено място] на основание чл. 402, ал. 1, във вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ сумата 9132,97 лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № 40062/2003 г. по застрахователна полица [ЕГН] на лек автомобил ”Ауди А 6”, с рег. [рег.номер на МПС] , за претърпени щети от ПТП от 28.08.2003 г., както и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 3 468,06 лв. за периода от 22.08.2004 г. до предявяване на исковата молба - 22.08.2007г. върху главницата и законна лихва за времето от датата на исковата молба до оканчателното й изплащане. За разликата от уважените размери до пълния предявен размер на иска за сумата 17 816,29 лв. и по чл. 86 , ал. 1 ЗЗД за разликата до 6500 лв. първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите. С решение № 232/10.05.2010 г. по гр. д. № 2822/2009 г. Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а по отношение на осъдителната му част е отменил решението и отхвърлил исковете по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да отхвърли предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск, квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 402, ал. 1, във вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивната инстанция - Софийски апелативен съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че действащата към датата на застрахователното събитие нормативна уредба не предвиждала възможност за предявяване на пряк иск от застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”. Съдът е счел, че подобна възможност е допустима от ТЗ единствено спрямо делинквента, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай и по тези съображения е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърлил претенциите. Решението е неправилно. Неправилно е становището на Софийски апелативен съд, че по времето на действие на разпоредбите на Глава ХХVІІ, част Трета на Търговския закон /ДВ, бр. 83/1996 г. - отм. ДВ, бр. 103/2005 г./, уреждащи правилата по договор за застраховка, не е съществувала правна възможност за предявяване на регресен иск от „каско” застраховател срещу застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на причинителя на вредите. Действително в чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ е регламентирано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Смисълът на суброгацията по чл. 402, ал. 1 ТЗ е, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят получава всички права, които застрахованият има. Този текст следва да се тълкува разширително, тъй като застрахователят на увреденото лице встъпва във всички права на удовлетворения застрахован по силата на законовата норма. Или той встъпва в правата му, както срещу делинквента, така и в притежаваното от застрахования право да предяви на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ пряк иск срещу застрахователя на делинквента. Разпоредбата на закона е специален случай на суброгиране /предвид нормата на чл. 74 ЗЗД/ и извършеното от застрахователя плащане има погасителен ефект за вземанията на увредения спрямо всички лица, които отговарят за репариране на вредите от деликта. По изложените съображения, ограничителното и буквално тълкуване на визираната законова норма на чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ не може да бъде споделено. Освен изложеното, на настоящия състав е известна и практика на ВКС, ТК, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която касационният съд се е произнасял по същество по идентични правни конструкции и е приел, че смисълът на суброгацията по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ е, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят получава всички права, които застрахованият е имал срещу причинителя, а именно да предяви иск срещу причинителя на вредата в резултат на ПТП и право да предяви иск срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”/Решение №147/06.10.2009 г. по т. д. № 85/2009 г. ВКС, ТК, ІІ т. о./. Отделно от това, с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК ВКС, ТК е разглеждал съдебни спорове, свързани с претенции на „каско” застраховател срещу застраховател по задължителна ЗГО на причинителя на вредите, правно квалифицирани по чл. 402, ал. 1, във вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ и е мотивирал правната възможност по Търговския закон за предявяване такъв иск, като се е произнасял по неговата основателност/неоснователност /Решение № 122/25.10.2010 г. по т. д. № 1057/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 144/11.11. 2010 г. по т. д. № 1083/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 133/05.11.2010 г. по т. д. № 73/201 г. на ВКС, ТК І т. о.; Решение № 156/25.01.2010 г. по т. д. № 393/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 53/16.07.2009 г. по т. д № 356/2008 г. ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 74/20.07.2009 г. по т. д. № 726/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о. Изброените съдебни актове съставляват задължителна практика и е следвало да бъдат съобразени от въззивната инстанция при мотивиране на обжалвания съдебен акт. Като е приел, че исковете са неоснователни, поради отсъствие на изрична законова регламентация на правото на „каско” застрахователя срещу застрахователя по задължителната ЗГО на причинителя на вредите, Софийски апелативен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за произнасяне по съществото на спора. При положение, че пред въззивния съд са били депозирани две въззивни жалби, в същите са били изложени конкретни искания за допускане на експертиза, която да определи размер на вредите по средни пазарни цени, както и че с жалбите са поставени правни въпроси, изискващи уточняване на механизма на причинените увреждания /предвид участие на товарен автомобил “Скания” и прикачено ремарке - влекач /, и в обжалвания съдебен акт тези въпроси не са намерили разрешение, а допускането на експертиза е било отказано, като несвоевременно /видно от съдебния протокол/ се очертава необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия по изясняване на спора от фактическа и правна страна, то делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Водим от изложеното на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 232/10.05.2010 г. по гр. д. № 2822/2009 г. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: