О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171
Гр. София, 08.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3061/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТПК РУБИН [населено място], чрез процесуалния пълномощник - адв. А., срещу определение № 612/20.10.2017 г. по ч.т.д.№ 525/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2676/25.08.2017 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 738/2017 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 863/2017 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания, че въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на производството по него.
В изложението по чл.283 ал.3 т.1 ГПК допускане на касационно обжалване се претендира по въпросите: Налице ли са предпоставките за спиране на делото по чл.229 ал.1 т.4 ГПК по предявени от акционер искове с правно основание чл.75 и чл.74 ТЗ, в предмета на които са включени възражения за нищожност на джира на част от твърдяните като притежавани от акционера акции, заради друго висящо производство по предявени искове с правно основание чл.124 ГПК /вр. чл.26 ЗЗД/, касаещи част от притежаваните от акционера акции, и с правно основание чл.71 ТЗ и преюдициално ли е другото висящо производство за допустимостта на исковете по чл.75 и чл.74 ТЗ, като обуславящо процесуалната легитимация на ищеца; и в контекста на изискванията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, налице ли е пряка връзка на преюдициалност между съдебно признатото право по искове с правно основание чл.71 ТЗ /касаещи валидност на джира върху част от притежавани от акционера акции/ и правнорелевантния факт за валидност на решение на общото събрание по чл.75 ТЗ, както и за конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Твърди се, че по посочените въпроси въззивният съд е процедирал в нарушение на указанията на ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.8, както и на решение № 204 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 898/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 478/28.08.2017 г. по ч.т.д.№ 766/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и определение № 269/07.05.2009 г. по ч.т.д.№ 115/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. По тези въпроси, освен така обоснованото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, евентуално се поддържа и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съответно мотивирано. На следващо място, допускане на касационно обжалване се иска и на основанията по чл.280 ал.2 ГПК, а именно, поради недопустимост на въззивното определение, евентуално - поради явната му неправилност.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – РУБИНА АД [населено място], чрез процесуалния й пълномощник - адв. А., в който се оспорват сочените от касатора предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Моли се такова да не се допуска, евентуално – въззивното определение да бъде оставено в сила като правилно, с присъждане на сторените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до извод, че първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е правилно, съставът на въззивния съд е счел за неоснователни оплакванията в частната жалба, че заявените права върху акции на ищеца ТПК РУБИН от капитала на РУБИНА АД [населено място] далеч надхвърлят тези по приетото за преюдициално производство и че липсва връзка на обусловеност между двете дела. Посочил е, че ищецът не твърди да притежава някакви акции извън прехвърлените от него 72 896 бр. /по п.1 – п.80 вкл. от исковата молба/, които ищецът оспорва с иска. Съдът е съобразил и служебно известните му редица дела за голяма част от акциите, които ищецът вече е водил, като исковете са или отхвърлени, или производствата по тях са прекратени. Доколкото ищецът не е посочил постановени съдебни решения по такива искове с положителен за себе си резултат, е очевидно, че единствените акции, които могат да го легитимират като акционер и за които няма постановено все още влязло в сила решение на съда са тези – предмет на висящото т.д. № 863/2017 г. на ОС – Варна, а именно 920 акции от капитала на РУБИНА АД по временно удостоверение № 7/23.12.1998 г. При това положение, производството по това дело се явява преюдициално по отношение на настоящия иск, за да може да се приеме, че ищецът е акционер в ответното дружество и има право да атакува в това си качество решенията на ОСА на АД с иск по чл.74 ТЗ. Съдът е намерил, че е налице основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството до приключване на т.д. № 863/2017 г. на ОС - Варна и поради това, че основните доводи на ищеца по исковете за нищожност, евентуално – незаконосъобразност на решенията на ОСА от 05.06.2017 г., са за липса на кворум и мнозинство при вземането им, предвид оспорване качеството на акционери на джиратарите, на които са прехвърлени акциите. Доколкото с иска по т.д. № 863/2017 г. на ОС - Варна се иска установяване със сила на пресъдено нещо, че джирото върху гърба на временно удостоверение № 7/23.12.1998 г. е нищожно, респективно, че ищецът притежава посочените в удостоверението 920 броя поименни акции от капитала на ответното АД, то решението по този спор е от значение за преценката на съда по настоящото дело и относно това, имало ли е общото събрание на акционерите кворум и мнозинство за вземане на атакуваните от ищеца решения.
От данните по делото се установява, че предявената по т.д.№ 738/2017 г. искова молба от ТПК РУБИН против РУБИНА АД има за предмет установяване на нищожност на решения на ОСА на ответното дружество от 05.06.2017 г. и 20.06.2017 г., евентуално – отмяна на същите решения, като незаконосъобразни. В основанието и на двата иска се включва твърдяната от ищеца нищожност на джирата, по силата на които трети лица са придобили акциите му в ответното АД. Едно от атакуваните джира е описаното в исковата молба под № 5 за 920 бр. акции, от които с право на глас – 429 бр., за които е издадено временно удостоверение № 7 от 23.12.1998 г., джиросани в полза на М. В. Д. и след това в полза на А. В. Г.. В производството по т.д.№ 863/2017 г. са предявени искове против АД РУБИНА, М. В. Д. и А. В. Г., за да се приеме за установено по отношение на тримата ответници, че джирата на акциите по временно удостоверение № 7 от 23.12.1998 г. са нищожни, както и че титуляр на правата по временното удостоверение е ТПК РУБИН.
Въз основа на доводите за нищожност на оспорените джира се твърди, че лицата, взели решения на ОСА на 05.06.2017 г. и на 20.06.2017 г., не са акционери в ответното дружество, като са наведени и твърдения за нищожност на джира, осъществени от другия първоначален акционер /съучредител заедно с Кооперацията/ на РУБИНА АД – С. О.. На посоченото основание се счита, че решенията са липсващи /невзети/, т.к. не са формирани от волята на нито един действителен акционер в дружеството. Евентуално на това основание се претендира да се приеме, че решенията са незаконосъобразни, т.к. са взети на ОСА, проведено без наличие на съответните кворум и мнозинство.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационна проверка. Формулираните въпроси са такива по правилността на формираните от въззивния съд изводи за наличие на преюдициалност, т.к. са изцяло обусловени от конкретните обстоятелства по двете дела. Следователно, те не могат да се квалифицират като правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. при формулирането им не е проведено разграничението между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за самото касационно обжалване. В този смисъл са и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съответно приложими.
Налице е нововъведеното основание за допускане до касация с изменението на ГПК /ДВ, бр.86/2017 г./, уредено от чл.280 ал.2 ГПК – определението на въззивния съд е очевидно неправилно.
Въззивният съд се е позовал на служебно известни му факти относно множество водени между страните дела, сходни с това по т.д.№ 863/2017 г., които ищецът е загубил или са били прекратени. За такива дела няма данни по делото, същите не са индивидуализирани и не могат да бъдат проверени, освен това подобни факти не са били предмет на обсъждане по делото, не се признават между страните и поради това са спорни и подлежащи на доказване. Същевременно при това позоваване, извършено за пръв път в обжалваното определение в нарушение на чл.155 ГПК и при условията на процесуална изненада, са нарушени и правилата на логиката при изграждане на причинно-следствените връзки, т.к. е изведен изводът, че доколкото ищецът не представя позитивни решения по тези дела, то спорът по висящото т.д.№ 863/2017 г. по описа на В. е единственият, който може да го легитимира като притежател на някакви акции в ответното дружество, а последното е от преюдициално значение за разрешаването на т.д.№ 738/2017 г.
Липсва и приетата връзка на преюдициалност между двете дела, като съдът не е изходил от силата на пресъдено нещо, която би формирало решението по т.д.№ 863/2017 г., ако се достигне до такова. С оглед основанията, на които са предявени исковете по т.д.№ 738/2017 г., уважаването или дори отхвърлянето на иска за нищожност на джирата по временно удостоверение № 7/23.12.1998 г. няма да освободи съда от задължението да разгледа преюдициалният въпрос за нищожност на джирата по всички останали временни удостоверения, въведен в исковата молба. В контекста на изискванията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да е налице пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение.
Не на последно място, първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е преждевременно постановено – без да е разпоредена размяна на книжата и без да е постановено определение по чл.374 ГПК, очертаващо предмета на спора и неговата допустимост, включително с преценка относно допустимите за разглеждане обстоятелствата, въведени като основания на предявените искове.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, делото да се върне на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 612 от 20.10.2017 г. по ч.т.д.№ 525/2017 г. на Варненския апелативен съд
ОТМЕНЯ определение № 612/20.10.2017 г. по ч.т.д.№ 525/2017 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 2676 от 25.08.2017 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 738/2017 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 863/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|