1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 219 СОФИЯ, 10.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1716/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. На основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 1775 от 01.12.2014 г. по в.гр.д. № 2219/2014 г. на Окръжен съд - Варна по въпроса дали разпоредбата на чл. 59, ал.1 З./ отм./ се прилага и по отношение на неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти. Касаторите М. К. В., Д. М. К., А. М. К. и А. Д. К. подържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че е неправилен изводът на съда за нищожност на договора от 1979 г. за дарение на недвижим имот, от който те черпят права, като противоречащ на императивната норма на чл. 59, ал.1 З./ отм./, тъй като не е взето предвид, че към момента на сключването му имотът не е бил със статут на дворищнорегулационен парцел. Ответницата по касация А. К. Я. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3789 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 5886/2013 г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от М. К. В., Д. М. К., А. М. К. и А. Д. К. против А. К. Я., А. З. А., Х. К. Х., К. С. Х. и Т. П. А. искове с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че към изготвяне на Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-64 от 16.05.2008 г., ицщите са били собственици на имот с граници: имоти № 208, № 210, №54 и № 9506, а в останалата си част попадащ в имот № 209, на основание дарение от 1979 г. за М. В., и по наследяване - за останалите ищци, както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната грешка, изразяваща се в това, че в границите на ПИ с идентификатор 10135.3523.209 по приетия със заповедта кадастрален план на [населено място], район “М.”, м. “К., не е нанесена източната граница на собствения на ищците имот. Въззивният съд е приел, че ищците не са придобили право на собственост върху 1 000 кв.м, съставляващи западната част на имот пл.№ 209, на твърдяното от тях основание - договор за дарение от 1979 г. за ищцата М. В., а за останалите ищци- договор за покупко - продажба на 500 кв.м ид. части от този имот, сключен с М. В. като продавач през 1991 г., защото договорът за дарение е бил нищожен като противоречащ на закона- чл. 59 З./ отм./ и не е произвел вещнопрехвърлително действие. От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 157, т.VІІІ, дело № 3333/10.10.1979 г., Б. С. Ч. дарил на своята сестра М. К. В. едно лозе от 1000 кв.м в м. ”К.” в землището на Варна, в зона за курортни нужди, при съседи: Е. Х. В., Г. К., А. А. Г. и М. Б.. С нотариален акт № 64, т.ХІІ, дело № 3945/ 07.10.1988 г. същият дарил на А. К. Я. – също негова сестра, недвижим имот от 1000 кв.м, представляващ овощна градина в землището на [населено място], м. “К.”, зона за курортни и здравни нужди, при съседи: Т. М., А. П., М. Б. и П. П.. С нотариален акт № 198, т.ХVІІІ, дело № 5946/ 03.09.1991 г. Б. Ч. дарил на Д. П. С. 500 кв.м овощна градина в землището на [населено място], м. ”К.”, в зона за земеделско ползване, при граници: от изток- Т. М., от юг- Г. К., от запад - А. К., от север- П. Г.. През 1991 г. М. К. В. продала на наследодателя на останалите ищци - М. Д. К., 500 кв.м идеални части от собственото си лозе, А. К. Я. продала на ответниците А. и Т. З. ½ ид. част от овощната градина, а през 2005 г. Д. С. продала на ответниците Х. и К. Х. закупените от нея 500 кв.м ид. части. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че за територията, в която се намира процесния имот № 209, м. ”К.”, има изработени кадастрални планове от 1968 г., от 1988 г. , от 1998 г., и план на новообразуваните имоти, интегриран в кадастралната карта на район “М.”. По кадастралния план от 1968 г., при действието на който е извършено дарението в полза на М. В., имотът е заснет с пл.№ 75 и има площ 1 697 кв.м . Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 59 З./ отм./, в редакция преди изменението в ДВ бр.34/2000 г., съгласно която реални части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. При действието на ГПК от 1952 г. е формирана практика на ВКС по приложението на чл. 59 З./ отм./, с която безпротиворечиво се приема, че забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели, а не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. В този смисъл напр. решение № 117 от 28.09.1990 г. по гр.д. № 137/90 г. на ВС, 5-чл. състав, решение № 1102 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4818/07 г. на ВКС, ІІ г.о. На основание чл. 291 ГПК настоящият състав намира тази практика за правилна. С дворищнорегулационния план от неурегулираните дотогава недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в З./ отм./ няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти. С оглед разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и данните по делото, въззивното решение е неправилно. Изводът на въззивния съд, че договорът, с който Б. Ч. е дарил на ищцата М. В. 1000 кв.м от собствения си недвижим имот, е нищожен като противоречащ на императивната норма на чл. 59 З./ отм./, е изведен в нарушение на материалния закон. Към 1979 г. недвижимият имот, реална част от който е била предмет на дарението, не е бил със статут на дворищнорегулационен парцел, поради което не попада под действието на забраната, установена с чл. 59 З./ отм./. Не е било спорно по делото, че дарената реална част е ситуирана в западната част на имот пл.№ 75 по плана от 1968 г., както и че е била собственост на дарителя. Договорът е сключен в предвидената от закона нотариална форма, породил е вещноправното си действие и легитимира ищцата като собственик на прехвърлената с него реална част, която е следвало да бъде заснета като самостоятелен имот в следващия кадастрален план, одобрен през 1988 г., като бъде нанесена имотната граница между дарената на М. В. реална част и останалата част от имота, която е останала собственост на дарителя. Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, тази граница не е нанесена както в кадастралния план от 1988 г., така и в следващия кадастрален план, одобрен през 1998 г., въз основа на който е изработена кадастралната карта, което сочи на наличието на непълнота и грешка в кадастралната карта по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР. През 1988 г. Б. Ч. е дарил на сестра си А. Я. овощна градина с площ 1000 кв.м, за която не е спорно по делото, че представлява източната реална част от имот пл.№ 209. Според заключението на съдебно- техническата експертиза, по кадастралния план, одобрен през 1988 г., целият имот планоснимачен № 209 е с площ 1 732 кв.м, т.е площта му е по- малко от сбора от площите на разпоредените чрез двата договора за дарение реални части. При това положение и тъй като в договора за дарение от 1979 г. не е определена източната граница на дарената реална част, от съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор относно кадастралната границата между придобитите от тях имоти е било да се установи кога е изградена фактическата граница /ограда/ между тях, обособяваща двете реални части - дали е съществувала към момента на извършване на разпоредителната сделка в полза на А. Я. или е изградена по- късно по взаимно съгласие на страните, и дали тя е съществувала към момента на одобряване на кадастралния план от 1998 г. Като е отказал да допусне събирането на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства при наведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, игнорирайки изцяло значението им за изхода на делото, въззивният съм е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. По тези съображения, на основание чл. 293, ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което бъде отстранено допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на допустими и относими към предмета на спора гласни доказателства. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1775 от 01.12.2014 г. по в.гр.д. № 2219/2014 г. на Окръжен съд- Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: