3 Р Е Ш Е Н И Е №18 София,.22.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 25/2013 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 1211 от 06.08.2012 г. по т.д.№ 1293/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е обезсилено решение № 85 от 15.04.2010 г. по т.д.№ 185/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд за уважаване на предявените от касатора обективно съединени установителни искове срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за прогласяване нищожността на договор за ипотека по нот. акт № 52, т. І, рег. № 679, нот. дело № 52/2009 г. на нотариус Г. Х., рег. № 554, с район на действие [населено място], поради липса на съгласие на Общото събрание на съдружниците на [фирма] /чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД / и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/ и е прекратено производството по делото като образувано по процесуално недопустими искове. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при постановяването му въззивният съд не се е съобразил с дадените задължителни указания на ВКС по приложението на закона при първото касационно разглеждане на делото. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд, че липсвал правен интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека. Ответниците по касация [фирма], [фирма] и [фирма] считат, че жалбата е неоснователна. С определение № 651 от 18.10.2013 г. е допуснато касационно обжалване, в което съставът на ВКС е приел, че решаващият мотив на въззивния съд за недопустимост на исковете по чл. 26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.2 ЗЗД не е съобразен със задължителните указания на ВКС по приложение на закона, т. е. въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика по приложение на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), аналогичен на чл.294, ал.1 ГПК, обективирана в многобройни решения на ВКС - Решение № 88 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 387 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2008 г., III г. о., ГК. Така проведеното процедиране на апелативния съд е квалифицирано в определението по чл. 288 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С Решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. при първото касационно разглеждане състав на ВКС, I т. о. е отменил решение решение № 698/12.10.2010 г. по в.т.д.№ 664/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 90/14.05.2009 г. по т.д.№ 132/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Приел е за незаконосъборазен извода на съда за недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес от воденето им и във връзка с горните изводи ВКС е дал указания на въззивния съд да се произнесе по съществото на спора. Дадените указания по прилагането и тълкуването на закона, включително и по въпроса за допустимостта на предявените искове не са съобразени от решаващия състав на Пловдивския апелативен съд, който без да изложи съображения по съществото на спора повторно е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото. При постановяване на обжалваното решение Пловдивският апелативен съд не е съобразил предвидените отклонения от правилата за разглеждане на делото във въззивната инстанция, отнасящи се до тази фаза на процеса. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл наново да се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение, тъй като тези доводи на въззивника са били преклудирани. Предвид препращащата норма на чл. 293, ал. 4 ГПК към чл. 270 ГПК, при произнасянето на ВКС по допустимостта на първоначалното въззивно решение е налице произнасяне и по допустимостта на решението на Кърджалийския окръжен съд. С атакуваното сега въззивно решение Пловдивския апелативен съд не се е съобразил с указанията на касационния съд по приложението на процесуалния закон, които съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, са задължителни, с което се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните вече решения. По изложените съображения въззивното решение, с което е обезсилено решението на Кърджалийския окръжен съд следва да се отмени изцяло. Липсата на ново въззивно решение по съществото на спора препятства приложението на чл. 293, ал. 1 ГПК, поради което делото следва да се върне на друг състав на П. за разглеждане на делото по същество съгласно дадените указания на ВКС с решение № 133 от 22.11.2011 г., постановено по т. д. № 17/ 2011 г. на ТК, І т.о. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВКС в съобразно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1211 от 06.08.2012 г. по т.д.№ 1293/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 85 от 15.04.2010 г. по т.д.№ 185/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: