Ключови фрази


- 11 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400

гр. София 17.05.2021 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.04.2021 (двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 599 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 78 384/31.12.2020 година, подадена от „Юробанк България“ АД [населено място], против решение № 12 257/05.11.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 15-ти състав, постановено по т. д. № 1294/2020 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 2344/26.11.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав, постановено по гр. д. № 2042/2017 година с което са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД [населено място] против „Български пощи“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 482 732.17 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от виновните и противоправни действия на служителите на „Български пощи“ ЕАД [населено място] в [населено място], [населено място] и [населено място], изразяващи се в това, че като са получавали суми по договори за депозит или за влог са вземали парите от клиентите като за внесените суми са им издавали документи, но не са ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги закрива, тъй като част от сумата е погасена по давност, а останалата част в размер на 27842,70 лева е погасена чрез прихващане с насрещното вземане на „Български пощи“ ЕАД [населено място] срещу „Юробанк България“ АД [населено място] за заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 35 131.77 лева-обезщетение за забавено изпълнение на задължението му за периода 08.06.2011 година-30.05.2014 година по договор № .../02.06.1997 година присъдени му с решение № 335/11.02.2016 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-13 състав, постановено по т. д. № 3415/2014 година и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 164 698.99 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2014 година до 14.06.2017 година.
В подадената от „Юробанк България“ АД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от банката против „Български пощи“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба „Български пощи“ ЕАД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 31 438/15.02.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 12 257/05.11.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 15-ти състав, постановено по т. д. № 1299/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Юробанк България“ АД [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 24.11.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 78 384/31.12.2020 година, като е подадена по пощата на 29.12.2020 година, а дните от 24.12.2020 година до 28.12.20020 година, включително са неприсъствени. Поради това и съгласно чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Касационната жалба на Столична община е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която е уважен предявения от З. Й. Ц. против общината иск за заплащане на сумата от общо 1263.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установявало, че между „Юробанк България“ АД [населено място], като възложител от една страна и от друга „Български пощи“ ЕАД [населено място], като изпълнител бил сключен договор № .../02.06.1997 година (с анекси към него от 02.06.1997 година, от 22.06.1998 година, от 2002 година и от 13.05.2011 година), съгласно които възложителят възлагал, а изпълнителят приемал, чрез определени свои служители в пощенските станции да извършва от името и за сметка на възложителя на основание Инструкция за работата с депозити и влогове, конкретно възложените им дейности, а именно: сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка, закриване на депозит и на книжка; водене и приключване на дневен операционен дневник; олихвяване на спестовни книжки; завеждане на дневна отчетност с ЕИТ, там където е осигурена такава от банката в Районните пощенски станции и пощенските станции; предоставяне на определена от банката информация на гражданите и клиентите на банката; събиране на такси и комисионни по операциите на банката; приемане на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; приемане на суми в брой от физическите лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; приемане на плащане на погасителни вноски по кредити и други сметки на физически и юридически лица, обслужвани в А. и PPM-с прилагане на Тарифата на банката според анекс от 01.03.2002 година; откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица; продажба и приемане на документи за потребителски кредити; въвеждане и обслужване на нови клиенти. Банката се била задължила да обучава и преквалифицира за своя сметка служителите на „Български пощи“ ЕАД [населено място] по извършването на банковата дейност; да упражнява най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва внезапни проверки на банковата дейност, извършвана от пощите съвместно с представител на териториалните искова молба поделения на пощите; да упражнява текущ контрол и извършва внезапни проверки на касовата наличност (за нейното съответствие с наличността, установена по операционен дневник) веднъж на два месеца на различни дати, съвместно с представители на териториалните поделения на пощите (чл. 2, т. 7 и т. 8). За извършваната по договора банкова дейност, охрана, превоз и доставка на парични средства и материални ценности до Р. по чл. 6 от договора било поето задължение банката да заплаща на пощите ежегодно сума в размер на 800 000.00 лева, а с анекса в сила от 01.03.2002 година банката се била задължила допълнително ежемесечно да изплаща на териториалните поделения на пощите за извършените банкови операции и услуги комисиона в размер на 1.6 % върху приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката върху която сума се начислявал ДДС, а за събиране на такси и комисиони- по 0.9 %. Съгласно чл. 4 от договора пощите се били задължили да извършват възложената им работа в съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и другите документи, предоставяни от банката, да използват, съхраняват и опазват паричните средства и оперативните документи на банката, да превеждат на банката разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и други сметки съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадена организация между съответните поделения на страните. Поето било и задължение пощите да задължат служителите си, извършващи банкова дейност, да подпишат декларация, предоставена от банката, за опазване на банковата тайна, която да съхраняват в досието на служителя. Съгласно чл. 4.10 от договора пощите се задължавали да предоставят информация, свързана с извършената банкова работа, по писмено искане от прокуристите на клона на банката, отправено до ръководителя на териториалното поделение на пощите. Според чл. 4.12 пощите се задължавали да осигуряват материално стимулиране на служителите, извършващи банкова дейност, съобразно личния им принос, с източник приходите от комисионата и в размер, определен с Вътрешните правила за образуване и разпределение на работната заплата на „Български пощи“ ЕАД [населено място]. Уговорено било приемането и заплащането на извършената от пощите банкова дейност да става на базата на двустранно подписан месечен отчет, в който пощите отразяват извършената дейност според договора. Съгласно чл. 10 от договора нанесените имуществени щети на банката или на нейни клиенти вследствие неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и качествено извършване на банкова работа, се установявали с двустранен писмен акт от финансово-контролните органи на страните. Размерът на щетата се превеждал от пощите на банката, като за времето от нанасянето на щетата до изплащането й се начислявала законната лихва върху дължимата сума. Сумата се изплащала в тридневен срок въз основа на подписания документ, а при възникване на спор-в тридневен срок от получаване на утвърденото решение от специална комисия с равен брой представители на двете страни като поименният й състав се определял със съвместна заповед на банката и пощите. Съгласно чл. 26 от Инструкция за работа с депозити и влогове в лева, при различие между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се смятали данните по спестовната книжка. Според чл. 37 ал. 2 от инструкцията на счетоводител-касиерите на гишета се зачислявали лични печати, с които те оформяли счетоводните документи-вносни бележки, разписки, платежни нареждания, договори за депозит, дневни ведомости (операционни дневници), рекапитулации и спестовни/депозитни книжки. Според чл. 55 всички извършени за деня операции по депозити и влогове в неавтоматизирано представителство се записвали в операционен дневник по образец по хронологичен ред в момента на оформянето им като на реда срещу записаната операция клиентът полагал подпис. Инструкцията предвиждала при откриване на влог служителят да оформя договор или депозитна книжка, като записвал издадените в нарочен дневник-по образец. При приемане на суми вписвал операцията в спестовна/депозитна книжка, а при изплащане на суми счетоводител-касиерът вписвал операцията в спестовната/депозитна книжка, която оформял с подпис и печат и предавал сумата на титуляря или пълномощника (чл. 56 и чл. 40 ал. 7). Съгласно чл. 67 дневната ведомост и съответствието на направените в нея записвания с първичните документи се проверявали и авторизирали от началника на пощенската станция. В края на оперативния ден операционният дневник се приключвал и заедно с документите се изпращал в банковия клон или банковото представителство за обработка. Счетоводителят при банков клон, който отговарял за неавтоматизираните представителства в пощенските станции получавал операционните дневници с приложените към тях вносни бележки и разписки от представителствата и след проверка на последователност и оформяне на документацията, както и съответствието на документацията, завеждал на компютъра съответните операции от операционните бележки. С анекс от 13.05.2011 година договорът между страните бил прекратен считано от 30.06.2011 година.
Въззивният съд е посочил, че делото били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лицата Ю. А. К., М. У., Р. Й. К. и М. И. Д. са били служители на „Български пощи“ ЕАД [населено място], съответно за населените места: [населено място], [населено място] и [населено място] както и че „Български пощи“ ЕАД [населено място] са възлагали на тези служителите извършването на банкова дейност в клоновете съответно за населените места [населено място], [населено място] и [населено място], с оглед на което се налагал извод, че „Български пощи“ ЕАД [населено място] имало качеството на възложител на работата на лицата Ю. А. К., М. У., Р. Й. К. и М. И. Д., за извършване на банкова дейност в клоновете на пощата съответно за населените места [населено място], [населено място] и [населено място]. С присъда № 5240/16.11.2015 година, постановена по н. о. х. д. № 189/2015 година по описа на Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 16.01.2017 година, Ю. А. К.-„Началник пощенска станция, той и пощальон“ в Пощенската станция на [населено място] към ТП „Български пощи“-Г. бил признат за виновен в това, че в периода от 14.07.2004 година до 09.02.2011 година в [населено място], област Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, съгласно сключен трудов договор № 655/04.05.2004 година, допълнително споразумение със заповед № 992/28.06.2004 година към трудовия договор, допълнително споразумение № 1644/10.09.2004 година и постоянен трудов договор, сключен със заповед № 97/25.01.2005 година бил присвоил чужди пари-сумата от 343 465.38 лева, собственост на „Юробанк България“ АД [населено място], връчени и поверени му в това му качество да пази и управлява съгласно договор за възложителство, сключен между „Български пощи“ ЕАД [населено място] и „Юробанк България“ АД [населено място], като за улесняване на присвояването бил извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвиждало по-тежко наказание, а именно съставяне на неистински частен документ-нареждане-разписка от името на клиенти/депозанти на банката и ги бил употребил пред последната, за да докаже съществуването на право клиентите да изтеглят от депозитните си сметки суми в общ размер на 343 465.38 лева. Признат бил за виновен и в това, че в периода от 01.04.2004 година до 14.02.2011 година в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „Началник пощенска станция, той и пощальон“ в пощенската станция на [населено място] към ТП „Български пощи“-Г., съгласно сключен трудов договор № 655/04.05.2004 година, допълнително споразумение със заповед № 992/28.06.2004 година към трудовия договор, допълнително споразумение № 1644/10.09.2004 година и постоянен трудов договор сключен със заповед № 97/25.01.2005 година бил присвоил чужди пари-сумата от 37 418.13 лева, собственост на „Юробанк България“ АД [населено място], връчени и поверени му в това му качество да пази и управлява. С присъда от 15.07.2013 година по н. о. х. д. № 283/2013 година на Районен съд Павликени, влязла в сила на 31.07.2013 година и присъда № 50/09.11.2012 година по н. о. х. д. № 427/2012 година на Районен съд Павликени, влязла в сила на 26.11.2012 година, Р. Й. К.-касиер в пощенската станция в [населено място] и М. И. Д. -касиер в пощенската станция в [населено място], са признати за виновни в това, че на 13.11.2009 година в [населено място], Р. Й. К.. в качеството си на длъжностно лице-касиер в пощенска станция [населено място] присвоила чужди пари-сумата от 1500.00 лева, собственост на „Юробанк България" АД [населено място], поверени й да ги пази като за улесняване на присвояването извършила друго престъпление, за което по закон не се предвиждало по-тежко наказание, а именно: съставила неистински частен документ-вносна бележка от името на Я. А. Д. от 13.11.2009 година за сторниране на внесена сума от 1500.00 лева и я била използвала, за да докаже, че било прекратено правоотношението възникнало между банката и клиента Я. А. Д. по силата на договор за депозит в лева от същата дата, а М. И. Д. била призната за виновна в това, че на за времето от 20.12.2004 година до 08.04.2011 година в [населено място], в съучастие с Р. Й. К., при условията на продължавано престъпление, в качеството им на длъжностни лица-касиери в пощенска станция [населено място], присвоили чужди пари-сумата от 74 751.21 лева, собственост на „Юробанк България“ АД [населено място], поверени им да ги пазят или управлява като за улесняване на присвояването извършила друго престъпление, за което по закон не се предвиждало по-тежко наказание, а именно: съставила неистински частен документ-вносни бележки, договор за депозит, нареждане разписка от името на посочените в присъдата лица. По отношение на служителя М. У., било налице влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 година на прокурор към Районна прокуратура Пещера-постановено по пр. № 783М/2012 година по описа на РуП-Пещера поради това, че деецът бил починал. По делото не било спорно, че извършваната от служителите на „Български пощи“ ЕАД [населено място] дейност била регулирана от Инструкция за работа с депозити и влогове (И.). Същата била доведена до знанието на служителите на ответника и не била променяна в годините от приемането и до прекратяване на отношенията между „Юробанк България“ АД [населено място] и „Български пощи“ ЕАД [населено място]. От събраните по делото доказателства (досиетата на клиентите на банката за [населено място], счетоводните записвания на банката, заключението на съдебно-икономическата експертиза, показанията на свидетеля Л. Т. дадени в съдебно заседание от 22.05.2018 година) се установявало, че по сигнал на клиенти, банката извършила проверка на автоматизираното работно място (А.) в [населено място]. За проверката „Български пощи“ ЕАД [населено място] било уведомен с писмо изх. № 17-00-011-07/01.08.2011 година на „Юробанк България“ АД [населено място], но въпреки това по делото нямало данни негови представители да са взели участие в нея. В хода на проверката било установено, че в процесното А. са били открити 24 депозита. По тях били регистрирани 22 неправомерни тегления, които били описани в приложение № 3 към заключението на съдебно-икономическата експертиза. При 11 броя депозита, които били закрити, не били иззети от клиента депозитната вносна бележка и/ или договора. При 10 от закритите депозити били прилагани дубликати на вносни бележки, които дубликати били издадени без знанието на клиентите. Действията на служителя М. У. били неправомерни, тъй като била нарушила изискванията на чл. 39, ал. 2, т. 5 и чл. 40, ал. 7 от Инструкция за работа с депозити и влогове (И.), при теглене на лихви от депозити или изплащане на суми, клиентът да се идентифицира с документ за самоличност на титуляря/ пълномощника, пълномощното, договорът или вносната бележка за открития депозит, спестовната книжка или техни дубликати, ако последните са загубени (данните били от заключението на съдебно-икономическата експертиза и показанията на свидетеля Л. Т.). Клиентите били декларирали пред банката, че положените подписи на бележките не били поставени от тях. Декларирали били и че не били подавали молби за издаване на дубликати на документи. При всичките банкови операции в [населено място] служителя на пощите била М. У.. В резултат на това поведение на служителя на пощите съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, за банката настъпили вреди, изразяващи се в изтеглените неправомерно суми от депозитните сметки на нейни клиенти. Поведението било противоправно и вредата била факт независимо дали изтеглените парични суми били получени лично от служителя М. У. или от неустановено трето лице, след като по делото нямало твърдения, респективно доказателства, те да са били платени на влогодателите или на депозантите, които били кредиторите на тези вземания съгласно договорите за депозит, или на овластени от тях лица или плащанията да са били отишли в тяхна полза.
Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза общият размер на вредата за банката възлизал на сумата от 539 832.56 лева, от които 425 320.94 лева главница (за [населено място] –79 150.93 лева; за [населено място] -34 771.45 лева; за [населено място]-311 398.58 лева) и 114 511.26 лева лихви (за [населено място] 15 827.53 лева; за [населено място] -8625.76 лева; за [населено място] -90 058.33 лева). Размерът на главницата следвало да се намали със сумата от 68 133.63 лева, представляваща дължими от банката суми към „Български пощи“ ЕАД [населено място] съгласно чл. 6, ал. 1 от договор № .../02.06.1997 година за месеците май и юни 2011 година, с които суми били покрити частично щетите на банката от действията на служителя на „Български пощи“ ЕАД [населено място] в [населено място] и която сума била прихваната между страните с уваженото възражение на ищеца за прихващане в производството по т. д. № 3415/2014 година по на Софийски градски съд. Оставала дължима разлика в размер на 471 698.93 лева.
С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивният съд намирал, че били налице кумулативно дадените предпоставки за основателност на иска по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД-наличие на противоправно поведение (действие или бездействие) извършено от едно лице, спрямо което „Български пощи“ ЕАД [населено място] имало качеството на възложител на работата, при и/или по повод на изпълнението на която и в причинна връзка, с която, за „Юробанк България“ АД [населено място] настъпвали вреди. В случая било установено (при условията на пълно и главно доказване), както от посочените по-горе влезли в сила наказателни присъди (които по силата на чл. 300 от ГПК били задължителни за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца), така и от другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и съдебно-икономическата експертиза, че служителите на „Български пощи“ ЕАД [населено място]- Ю. А. К., М. У., Р. Й. К. и М. И. Д. били извършили виновно твърдените от банката нарушения, изразяващи се най-общо в получаване на суми от физически лица по договори за депозит/влог, без да бъдат отчитани или неправомерно теглене на суми от сметки на клиенти на банката, като са целта били използвани документи с невярно съдържание, в резултат на които деяния за „Юробанк България“ АД [населено място] били настъпили имуществени вреди в размер на 539 832.56 лева. В тази връзка, въззивният съдебен състав напълно споделял изводите на първоинстанционния съд за осъществяване състава по чл. 49 от ЗЗД, както и за липсата на съпричиняване от страна на „Юробанк България“ АД [населено място], поради което и при условията на чл. 272 от ГПК препращал изцяло към изложените от първоинстанционния съд правни изводи, които били правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съдебен състав приемал за неоснователно възражението по жалбата, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че нанесените вреди от пощенските служители били настъпили директно за банката, а не за съответните физически лица (вложители), които впоследствие били обезщетени от нея. В случая се касаело за сключени с клиенти на банката договори за паричен банков влог по чл. 421 от ТЗ. Характерно за този договор, наричан „неправилен влог“ било това, че банката дължала паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва (чл. 421, ал. 1 от ТЗ) и с оглед на което, когато се влагали пари от влогодателя, собствеността преминавала с предаването на парите върху влогоприемателя-банката. Затова, този договор пораждал транслативен ефект-парите ставали собственост на банката, която ги управлявала за своя сметка и на собствен риск, при което трябвало така да ги управлява, че да може да ги върне във всеки момент. В настоящата хипотеза, именно поради това, че парите били собственост на банката, с неправомерното им присвояването от служителите на пощите, вредата настъпвала за банката, а не за нейните вложители, както неправилно твърдяла „Юробанк България“ АД [населено място] и то настъпвала в момента на изтегляне на сумите, защото от този момент се намалявало нейното имуществото. Както правилно бил отбелязал и първоинстанционния съд, вземанията на клиентите на банката по договорите за влог, респективно. за депозит (за връщане на паричната сума и за плащане на уговорената лихва), не се влияели от извършеното присвояване. То не освобождавало банката от задълженията и по договорите с нейните клиенти, т. е. не го погасявало. Затова и извършените плащания, които банката правела към своите клиенти, били в изпълнение на договорните й задължения по конкретните договори за влог, респективно депозит, а не съставлявали нито изплащане на обезщетение-репариране на вреди (както неправилно твърдяла „Юробанк България“ АД [населено място]), тъй като такива не били претърпени от съответните физически лица-вложители; нито съставлявали изпълнение на чуждо задължение по смисъла на чл. 73 от ЗЗД или чл. 74 от ЗЗД, а били единствено израз на положената от банката грижа да изпълни точно задълженията си. Затова и изпълнението на тези задължения не водело до суброгация на банката в правата на клиенти, нито пораждало регресни права за нея. Неоснователно било и възражението на „Юробанк България“ АД [населено място] относно възражението на „Български пощи“ ЕАД [населено място] за погасяване на претендираните вземани по давност, което частично е уважено от градския съд. По силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД погасителната давност започвала да тече от момента на изискуемостта на вземането, който момент за задължения, възникнали от деликт, какъвто бил настоящият случай бил този на настъпване на вредите, именно откогато започвала да тече погасителна давност. В настоящата хипотеза, както било посочено по-горе, вредите за банката били настъпили в момента на неправомерното изтегляне на сумите от горепосочените четирима служители на пощите, а не от момента на извършените от банката плащания. Същевременно обаче, следвало и да се има предвид, че законодателят бил регламентирал изключение от принципа, залегнал в чл. 114, ал. 1 от ЗЗД като разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД повелявала, че за вземания от непозволено увреждане давността почвала да тече от откриването на дееца. При това положение, ако било налице съвпадение между извършването на деянието и откриването на извършителя, то началният момент на давностния срок щял да бъде един и същ, но ако откриването на дееца било станало по-късно, давностният срок щял да започне да тече от този по-късен момент. Съгласно утвърдената съдебна практика не можело да се приеме за известен извършителят на престъпление, ако неговите престъпни последици не настъпвали явно за пострадалия. Такава била и хипотезата в настоящия случай, доколкото противоправното поведение на служителите на ответника било прикрито с редица документни престъпления, извършени с единствената цел да създадат привидност у пострадалия (банката), че изтеглените суми съставляват плащане в изпълнение на договорните й задължения към влогодателите и депозантите, поради което било видно, че настъпването на вредите в резултат на така извършените деликти не е било явно за пострадалия. Поради това, следвало да се приеме, че погасителният давностен срок започвал да тече от момента на разкриване на дееца. Въззивният съдебен състав споделял изводите на първоинстанционния съд, че този момент бил датата на обявяване на резултатите от извършените проверки или изготвянето на проектите за констативен протокол, съставени по повод на извършените от служителите на „Юробанк България“ АД [населено място] специални одити по жалбите на клиентите, тъй като в тях била посочена точната сума на вредата за всеки отделен случай на присвояване, както и служителя/служителите на „Български пощи“ ЕАД [населено място], които били отговорни за злоупотребите-конкретно, това били протоколите от 27.11.2011 година, 09.01.2012 година и 23.01.2012 година. Предвид това и с оглед сумите по протоколите се налагал извод, че общият размер на погасените по давност задължения възлизал на 443 856.25 лева като след приспадането им с тези, прихванати към задълженията на банката съгласно решението по т. д. № 3415/2014 година по описа на Софийски градски съд, оставала дължима от „Български пощи“ ЕАД [населено място] разлика в размер на 27 842.68 лева (471 698.93-443 856.25═27 842.68), за която исковете се явявали основателни. Основателно се явявало възражението на „Български пощи“ ЕАД [населено място] за прихващане на дължимите от него суми към вземанията присъдени му с влязло в сила на 22.03.2016 година решение № 335/11.02.2016 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-13 състав, постановено по т. д. № 3415/2014 година, с което „Юробанк България“ АД [населено място] била осъдена да заплати на „Български пощи“ ЕАД [населено място] сумата от 35 131.77 лева-обезщетение за забавено изпълнение за периода 08.06.2011 година-30.05.2014 година на задължението му по договор № .../02.06.1997 година. Така предявеното за прихващане вземане в размер на сумата от 35 131.77 лева било ликвидно и изискуемо и можело да бъде компенсирано с вземанията предмет на настоящото производство като съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД погасяването настъпвало до размера на по-малкото от двете вземания от деня, в който прихващането било могло да се извърши. Предвид тези съображения, въззивният съдебен състав намирал доводите по въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за отхвърляне на предявените искове по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното първоинстанционно решение следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Юробанк България“ АД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това кога възникват вредите за банката в случаите, в които трето лице е усвоило сума от сметка на нейни вложители-от момента на присвояването на сумата или от момента, в който неправомерно усвоените суми са възстановени от банката по банковите сметки на вложителите; за това кой е началния момент, в който за банката е възникнало правото на иск по чл. 49 от ЗЗД и е започнала да тече погасителната давност-от момента на присвояване на сумите или от момента на присвояването на сумата или от момента, в който неправомерно усвоените суми са възстановени от банката по банковите сметки на вложителите; за това кой е началния момент, в който деецът се счита за откри при присвояване на суми от банкови влогове, което е и престъпление по НК-от момента на изготвянето на проект за констативен протокол или от момента на привличането на съответното лице като обвиняем и за това при постановяване на решението си по спора длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички съществени доводи и възражения на страните и събраните във връзка с тях доказателства. По отношение на първите два въпроса се поддържа наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а по отношение на останалите два въпроса се твърди наличието на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи се, че по отношение на третия въпрос обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд противоречи на решение № 311/11.04.2018 година, постановено по н. д. № 1004/2017 година и решение № 35/05.05.2020 година, постановено по н. д. № 692/2019 година, двете по описа на ВКС, НК, ІІ н. о. По отношение на четвъртия въпрос твърдяното противоречие е с решение № 24/28.01.2010 година, постановено по гр. д. № 4744/2008 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 27/02.02.2015 година, постановено по гр. д. № 4265/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 22/02.07.2019 година, постановено по т. д. № 387/2018 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Същият е свързан и с направеното в касационната жалба на „Юробанк България“ АД [населено място] оплакване, че въззивният съд не е обсъдил направеното от банката възражение, че присъдената с решение № 335/11.02.2016 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-13 състав, постановено по т. д. № 3415/2014 година в полза на „Български пощи“ ЕАД [населено място] сума е била събрана принудително по изпълнително дело № 20178410407229/2017 година на Н. Л. М.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 841 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, за което били представени доказателства приети от съда с определение от 12.02.2020 година.
Третият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД [населено място] въпроси предполага отговор свързан с конкретните установени по делото факти, поради което предполага отговор свързан именно с тези факти и направените въз основа на тях изводи на въззивния съд. Затова той не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първият, вторият и четвъртият въпрос са включени в предмета на делото, били са обсъждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. По отношение на първия и втория въпрос, които са и логически свързани, не е налице установена съдебна практика, а четвъртия е разрешен в противоречие с посочената от „Юробанк България“ АД [населено място] съдебна практика по чл. 290 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 12 257/05.11.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 15-ти състав, постановено по т. д. № 1299/2020 година по подадената против него от „Юробанк България“ АД [населено място], касационна жалба с вх. № 78 384/31.12.2020 година и такова трябва да се допусне..
На „Юробанк България“ АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 12 948.62 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 257/05.11.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 15-ти състав, постановено по т. д. № 1294/2020 година.
ДАВА на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД [населено място], район „В.“ едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 12 948.62 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.