Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр.София, 16.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1299/2014 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е по молба на Й. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 06.07.2010г. по гр.д.№204/2010г. от Окръжен съд град Перник и потвърденото с него решение на РС град Радомир от 18.01.2010г., постановено по гр. дело № 659/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Й. С. П. /наследник на починалата в хода на процеса първоначална ищца Л. А. К./, Е. Г. К., М. Г. П., А. С. Г., П. С. П., Надежда С. Д., П. С. П., М. С. С., В. С. К., К. С. А., Н. А. Й., Н. А. Т. и К. В. Т. иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на Д. А. Б. /починала в хода на настоящото производство и заместена от наследниците си А. С. Г. и В. С. Г./, Е. А. М., Х. С. А., А. С. Р., П. Г. Р., В. С. Р., М. А. Г., С. А. Д., В. Т. М., Н. В. М., М. В. М., В. Б. Д. и С. Б. Н., че към момента на внасяне в ТКЗС наследодателят на ищците А. Т. К. е бил собственик на земеделски имот, находящ се в землището на [населено място], [община], м.”О.” /”Кривия дол”/, а именно: нива с площ от 3.500 дка при граници: път, Е. Д. С., П. В. М. и А. Й. П.. Въззивното решение е влязло в сила на 17.05.2011г. – датата на постановяване на определение №525 от 17.05.2011г. по гр.д. 194/2011г. на ВКС, ІІ ГО, с което не е допуснато касационното му обжалване. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Като ново доказателство със съществено значение за изхода на спора молителят посочва Извлечение от регулационния план на [населено място], област П., от 1935 година. Поддържа, че това ново доказателство не е било включено в доказателствения материал, тъй като е успял да го открие и да се снабди с копие от него от архива на Г. ФОНД на 29.05.2013г., тоест след влизане в сила на решението. Според молителя новото доказателство е от съществено значение, тъй като позволява да се идентифицира процесния имот и да се установи, че е бил собственост на наследодателя му. Същевременно поддържа, че при отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане би могло да се съберат и други доказателства, да се издири и приобщи отчуждителната преписка, касаеща имота, в цялост. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на решенията. Ответниците по молбата за отмяна Х. С. А., М. А. Г., В. Б. Д. и С. Б. Н. в представен писмен отговор чрез адв. Д. Д. вземат становище за неоснователност на молбата. Претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът В. Т. М. лично и като пълномощник на Н. В. М. и М. В. М. взема. становище за неоснователност на молбата. Останалите ответници не вземат становище. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебното решение, чиято отмяна се иска, е иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , предявен от наследниците на А. Т. К., б.ж. на [населено място] /преди [населено място]/, общ.К., поч.1972г. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображения за неустановена собственост на общия праводател върху процесния земеделски имот в землището на [населено място], общ.К., към 1966г., а именно: НИВА от З.500дка, находяша се в землището на [населено място]. общ.К., в местността „О.” /"Кривия дол"/, при граници: от две страни път, Е. Д. С., П. В. М. и А. Й. П.. Ищците основават правата си върху имота, предмет на иска, на постановено и влязло в сила съдебно решение по гр.д.№158/2000г. по описа на Р., с което на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е признато по отношение на ПК [населено място] правото им на възстановяване собствеността върху процесната нива. Приложено е и решение № 103/26.03.2007г. на ОбС"ЗГ"-с.К., с което е възстановена собствеността на наследниците в стари реални граници / т.6 на решението/, без обаче възстановената собственост да е конкретизирана с граници. Наличието на спор за материално право върху процесната земеделска земя, към момента на включването му в ТКЗС през 1966г., е установено с писмо изх.№392/24.09.2008г. на ОС"ЗГ" [населено място], от което е видно, че е възстановено право на собственост на н-ци на А. М. по преписка №587, на наследници но С. Р. по преписка №1815 и на н-ци на Е. Д. С. по преписка №3074. Установено е със заключение на техническа експертиза на в.Денка Н. от 11.12.2009г., изготвена въз основа на проведен оглед на съда от 20.11.2009г. запознаване е материалите по делото, с разпит на свидетели на място, че процесният имот, показан от свидетелите, е идентичен с възстановения имот на н-ци на А. В. М. - имот №15022, Същият не е идентичен с имота на н-ците на Е. Д. С.-имот №15023 и не е идентичен с имота на С. А. Р.-имот №1404, всички в масив 15 в землището на [населено място], общ.К.. Към заключението е изготвена скица, неразделна част от същото. Видно от уведомително писмо на ОС"ЗГ" [населено място] №435/003.10.2007г., по преписка №3158 са признати имоти в съществуващи стари реални граници на наследодателя А. Т. К., като имотите в м."О." са с площ от 3.500дка и 4.500дка, попадащи върху имоти №16004, 16003, 15026, 15027, 15024, 15023, 15022 и 14004. При така приетите за установени данни съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищците основават правото си на собственост на решение №309/29.12.2000г. по гр.д.№158/2000г. на Радомирския районен съд,с което е признато правото на наследниците на А. Т. К. на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Това решение обаче не легитимира наследодателя като собственик на имота в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, които не са участвали в производството по гр.д.№158/2000г. Прието е също, че ищците не могат да се позовават на собственост и въз основа на решение №103/26.03.2007г. на ОС"ЗГ"-К., тъй като в самото решение имотът в землището на [населено място], м."О.'' от 3.500дка не е индивидуализиран с граници, а без индивидуализация на имота и придружена към решението скица, издаденият акт на ОС"ЗГ"-К. е нищожен и не поражда правни последиици. Посочено е и това, че исковата претенция е насочена към установяване на собственост на наследодателя към 1966г., т.е. към момента на внасяне на земята в ТКЗС, а общоизвестно е обстоятелството за приключила колективизация на земята до 1945г. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. На първо място сам молителят не твърди, че е узнал за съществуването на това доказателство след влизане в сила на решението. Твърдението му е, че е успял да се снабди с него на посочената в молбата дата 29.05.2013г. Не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са препятствали снабдяването му с това доказателство през времетраенето на процеса. Данни в тази насока не се съдържат и в делото. Предвид това се обосновава извод, че това доказателство не е нито новооткрито, нито новосъздадено, а не представянето му по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на не полагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. Изработването и приемането на регулационни планове представлява публична процедура и при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото молителят е могъл да узнае всички актове, постановени в тази процедура досежно спорния имот. Същият е имал процесуалната възможност своевременно да направи доказателствено искане за събиране на това доказателство, като при необходимост и по аргумент от чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да поиска и съдействие от съда с оглед събирането му. На следващо място представеното от молителя Извлечение от регулационния план на [населено място], област П., от 1935 година няма характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство за установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото извлечението от регулационния план на селището към 1935г. не е от естество да обуслови извод, че процесният имот към момента на обобществяването е бил собственост на наследодателя на ищците. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 06.07.2010г. по гр.д.№204/2010г. от Окръжен съд град Перник и потвърденото с него решение на РС град Радомир от 18.01.2010г., постановено по гр. дело № 659/2008г. С оглед изхода на спора разноски за молителя не се следват. Разноски са претендирали и ответниците Х. С. А., М. А. Г., В. Б. Д. и С. Б. Н.. Съдът не присъжда разноски в полза на В. Б. Д. и С. Б. Н., тъй като липсват доказателства за реално сторени такива. В полза на Х. С. А. следва да се присъдят разноски в размер 100лв. по договор за правна помощ от 30.09.2014г., а в полза на М. А. Г. - следва да се присъдят разноски в размер 600лв.- 100лв. по договор за правна помощ от 30.09.2014г. и 500лв по договор за правна помощ от 08.10.2014г. Останалите ответници не са претендирали разноски. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. С. П. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение от 06.07.2010г. по гр.д.№204/2010г. от Окръжен съд град Перник и потвърденото с него решение на РС град Радомир от 18.01.2010г. ОСЪЖДА Й. С. П. да заплати на Х. С. А. деловодни разноски в размер 100лв., а на М. А. Г. деловодни разноски в размер 600лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: