Р Е Ш Е Н И Е № 79 [населено място] , 07.05.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2911/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.247 ал.4 ГПК. Образувано е по подадена от „Юробанк България”АД жалба против решение №4240/26.06.2018г. по в.гр.д.№9737/17г. по описа на Софийски градски съд,с което съдът се е произнесъл по реда на чл.247 ГПК, оставяйки без уважение молба вх.№59673/30.04.2018г. на „Юробанк България”АД, с която е поискано съдът да поправи постановеното от него решение по съществото на спора,като присъди на страната направените от нея във въззивното производство разноски. Към същата е приложено писмено изложение на основания за допускането на решението до касационен контрол с оглед предвиденото в чл.247 ал.4 ГПК, които се обосновават с въпросите „Задължен ли е въззивният съд от правната квалификация на жалбоподателя на обжалвания от него порок на съдебния акт?“ и „Може ли въззивният съд да не се съобрази с правната квалификация на жалбоподателя, като преквалифицира искането му така,че да постанови решение на основание чл.248 ГПК, съобразено с исканата защита на ощетената от незаконосъобразното решение страна?“. Сочи се допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Ответницата по жалбата П. М. М. не е представила писмен отговор. Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на ВКС,ТК, Първо отделение констатира следното: С решение №2431/18.04.2018г. по в.гр.д.№9737/2017г. съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по съществото на спора, с който е сезиран,като е потвърдил решение №76840/29.03.17г. по гр.д.№17002/15г. по описа на Софийски районен съд в частта,с която е признато за установено по предявените от П. М. М. срещу „Юробанк България”АД искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.143 т.10 и т.12 ЗЗП, че клаузите на чл.3 ал.6, чл.6 ал.3 и чл.12 от договор за кредит от 04.07.2007г., сключен между страните са нищожни и банката е осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата 17 130,44 лв., представляваща разликата между предварително договорените вноски и заплатените такива за периода 20.03.2010г. – 20.03.2015г., ведно със законната лихва от 27.03.2015г. Със същото решение първоинстанционното такова е отменено частично /по отношение на признатата за недействителна част клаузата на чл.3 ал.2 от договора за кредит/ и този установителен иск е отхвърлен като неоснователен. В мотивите на решението е посочено, че с оглед изхода на делото на въззиваемата /М./ се дължат разноски,но такива не се присъждат, тъй като не са поискани. С молба вх.№ 59673/30.04.2018г. въззивникът „Юробанк България”АД е поискал да се допусне „поправка на явна фактическа грешка по отношение на становището на съда,че дружеството-жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски по делото във въззивното производство“, като е посочено,че „такова искане е направено още с въззивната жалба, като са представени и съответните доказателства за реално направени разноски“. Искането в молбата е „да допуснете поправка на явна фактическа грешка и да присъдите в полза на дружеството съответно направените по делото разноски“. С обжалваното решение съставът на СГС е приел , че е сезиран с искане по реда на чл.247 ГПК и, като е намерил,че не са налице основания за положително произнасяне, тъй като не е налице несъответствие между действителната воля на съда /отразена в мотивите/ и нейното външно изразяване /в диспозитива на решението/, е отхвърлил молбата. Така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. При извършването й настоящият състав на ВКС констатира, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като съставът на СГС се е произнесъл с него по искане, с каквото не е бил сезиран. С подадената на 30.04.2018г. молба по същество въззивникът „Юробанк България”АД е поискал съдът да допълни постановеното от него решение по съществото на спора, като с оглед неговия изход - частично уважаване на въззивната му жалба, се произнесе по направеното с нея искане за разноски. Сочената в молбата допусната явна фактическа грешка и искането тя да бъде отстранена, не са обусловени от твърдения, които да биха могли да квалифицират реда за произнасяне по този, предвиден в чл.247 ГПК, доколкото страната не сочи наличие на разминаване между действителна и обективирана воля на съда, а говори за погрешна интерпретация от страна на съда на предприетите от нея процесуални действия във връзка с правото й на разноски /съдът е приел,според нея, че не е поискала присъждането им/. Правната квалификация на реда, по който подлежи на разглеждане направеното искане на страната по делото подлежи на определяне от съда, който е сезиран с него, при което същият не е обвързан от дадената такава от нея, а следва да изходи от съдържанието на молбата и петитума, които в случая сочат на искане за присъждане на разноски, по което съдът е пропуснал,поради негова грешка, да се произнесе. В този смисъл съдът е следвало да квалифицира молбата като искане по чл.248 ГПК и да го разгледа по този ред. Като се е произнесъл по искане,с каквото не е бил сезиран, съставът на СГС е постановил недопустимо решение,което следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4240/26.06.2018г. по в.гр.д.№9737/17г. по описа на Софийски градски съд. ОБЕЗСИЛВА решение №4240/26.06.2018г. по в.гр.д.№9737/17г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на същия състав за произнасяне по молба вх.№ 59673/30.04.2018г. на „Юробанк България”АД по реда на чл.248 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.