1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 264 СОФИЯ, 15.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1876/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Т. чрез неговия пълномощник адв. И. К., против решение № 329 от 14.11.2013 г. по гр.д. № 615/2013 г. на Окръжен съд- Перник. С него е потвърдено решение № 210 от 08.04.2013 г. по гр.д. № 5257/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. Т. против С. Б. Д., И. С. К., Д. И. К. - Г. и С. И. К. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че наследодателите на ищеца - Т. /Т./ З. П. и С. Т. П., са били собственици преди одържавяването през 1952 г. на недвижим имот в землището на [населено място], представляващ ливада в м. “Дома /“Жедна”/ с площ 1.000 дка , при граници: от две страни Т. З. П., път и река, а по отношение на втория заявен с исковата молба имот - ливада в м. “Б.” в землището на [населено място], с площ 0.810 дка, при съседи: Х. Й., С. П., Г., Г. Б., И. и В. К. и Т. З. П., производството е прекратено. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация С. Б. И. изразява становище, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. Останалите ответниците не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено от фактическа страна, че в землището на [населено място] не е било образувано ТКЗС, но находящите се там имоти са били отчуждени през 1952 г. на основание Постановление на МС № 33/ 52 г. за изграждането на язовир “Студена”. С т.1 от ПМС № 131 от 09.07.1991 г. е отменено постановлението на Министерския съвет от 1952 г. за използване на водите на язовир “Студена” за водоснабдяване и бързо уреждане изселването на населението от язовирния басейн, както и произтичащите от него административни актове, като е постановено, че земите извън кота “Високи води” и санитарно- охранителна зона” А” се възстановяват в съответните фондове- селскостопански фонд, фонд” Населени места” и държавен горски фонд. С т.5 от същото постановление са задължени Временния общински изпълнителен комитет – П. и Общинската поземлена комисия - П. да проведат изискуемите се процедури и действия, произтичащи от ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, с оглед възстановяване на собствеността върху земеделските земи. По силата на ПМС № 33/52 г. от наследодателите на ищеца – Т. З. П. и С. Т. П., са отчуждени срещу заплащане притежаваните от тях дворни места и земеделски земи в землището на [населено място]. С решение № 275 от 11.05.1995 г. на ПК- Д. на наследниците на С. Т. П. е възстановено в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 0.898 дка в м. ”Селото”, съставляваща имот № 13 521 по картата на землището на [населено място]. С решение № 274 от 29.07.1997 г. същият имот е възстановен на наследниците на С. Д. П.. С решение № 274 от 11.05.1995 г. на ПК - Д. на наследниците на С. П. е възстановено в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници и правото на собственост върху нива с площ 0.503 дка в м. “Селото”, съставляваща имот № 13 555 по картата на землището на [населено място]. Твърдението на ищеца е било, че възстановеният на наследодателя на ответниците С. Д. П. имот № 13521 е идентичен с част от ливада в м.” Дома”/ “Жедна”/ с площ 3 дка, а имот № 13 555 - с ливада от 0.810 дка в м.” Б.”, които към момента на отчуждаването им през 1952 г. са били собственост на неговите наследодатели Т. П. З. и С. Т. П.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Намерил е, че по отношение на имота в м.”Б.” същият е недопустим, тъй като този имот не е бил заявен за възстановяване от ищеца в сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ. По отношение на имота в м.” Дома”/ “Жедна” / искът е допустим, но е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал този имот към момента на одържавяването му да е бил собственост на наследодателите му. Съображенията на съда, с които е обосновал този извод, са, че част от ангажираните от ищеца писмени доказателства - план за жилищна сграда и справка, издадена от Държавен архив”- П., за притежаваните от Т. П. З. недвижими имоти, не са годни доказателства за установяване на правото на собственост в исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По отношение на представения от ищеца писмен договор от 04.11.1922 г. е приел, че той също не доказва придобиване на правото на собственост върху процесния имот, тъй като от една страна, не е сключен в нотариална форма и следователно няма вещнопрехвърлително действие, а от друга- описаните в него имоти са различни по площ и граници от процесния. Предвид данните по делото, че спорните недвижими имоти са били отчуждени през 1952 г. за изграждането на язовир “Студена”, както и че възстановяването им от поземлената комисия е във връзка с ПМС № 131/91 г., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а оттук - и за допустимостта на постановеното въззивно решение. Специалният установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи към момента, когато същите са били фактически или юридически отнети от собствениците им. Тъй като в т.5 от Постановление № 131 от 09.07.1991 г. на МС изрично е предвидено, че възстановяването на собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени през 1952 г. за изграждането на язовир “Студена”, следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, то следва да се приеме, че спорът за това кому са принадлежали спорните имоти към момента на одържавяването им е спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че въззивното решение е допустимо. Въззивното решение е правилно в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото по отношение на имота в м.” Б.”. В съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че в тази част искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като имот в тази местност не е бил заявяван за възстановяване от ищеца, нито се твърди същият да идентичен с друг имот, описан в заявлението за възстановяване. Наведеният в касационната жалба довод за незаконосъобразност на този извод е неоснователен. Разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ дава право на лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал.1, да установят по исков ред правото да си възстановят собствеността върху земеделските земи, но това е друг иск, различен от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. За разлика от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е обусловено с преклузивен срок. Легитимиран ответник по иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е съответната общинска служба по земеделие, докато пасивно легитимирани по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ са лицата, претендиращи за възстановяване като свой същия земеделски имот, заявен от ищеца. Различен е също предмета на доказване, както и допустимите доказателствени средства по двата иска. При липсата на данни за имота в м.”Б.” да има висящо административно производство по подаденото от ищеца заявление за възстановяване на земеделски земи, и при положение, че срокът за предявяване на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е изтекъл, правилно въззивният съд е приел, че в тази част искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим. . Въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение правото на собственост към момента на одържавяване на частта от 1 дка от ливада в м. “Дома/ “Жедна”/, цялата с площ 3 дка, съставляваща по картата на възстановената собственост имот № 13 521. Твърдението на ищеца е било, че част от тази ливада е била закупена от наследодателя му Т. З. с писмен договор от 04.11.1922 г., а останалата част е получил в зестра от съпругата си С. М.. При обсъждането на този договор, представен като доказателство по делото, въззивният съд се е ограничил само да посочи, че описаните в него имоти са различни по площ и граници със спорния, без да обсъди същия в неговата цялост. Видно от съдържанието му, Т. З. е закупил части от два имота в м.” Жедна”- 248 кв.м от градина при съседи : селски път, С. Д. с градина, река и С. М. с градина, както и 126 кв.м от ливада при съседи: С. М. с двора, продавачите бр. Г. с ливада и С. М. с ливада. В същия договор е посочено, че в отделеното парче от ливадата попадат и още 126 кв.м за уравнение на припадащата се 1/6 наследствена част на С. М. от общата ливада на братя Б. и Н. Г. и С. Д., които не са предмет на договора. Посочено е също, че владението върху продадените имоти се предава на купувача, без повече продавачите да са задължени да го снабдят с нотариален акт. Спорният имот № 13 521 по картата на възстановената собственост на [населено място] е с площ 898 кв.м. По делото е приета съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че в него попада имот пл.№ 521 по регулационния план на селото от 1931 г., с площ около 295 кв.м, записан на името на наследодателя на ответниците С. Д., както и част от имот пл.№ 522 с площ около 540 кв.м, записан на името на Т. З.. На името на Т. З. е записан и имот пл.№ 520, за който заедно с имот пл.№ 521 е бил отреден общ парцел І- 520, 521 по същия план. За имот пл.№ 522 е бил отреден парцел ІІ. По - късно регулационната граница между парцел І- 520,521 и парцел ІІ- 522 е била изместена на запад, като е увеличена площта на парцел І за сметка на парцел ІІ, т.е. част от имот пл.№ 522 е била придадена към парцел І. Източната граница на възстановения на ответниците имот № 13 521 съвпада с имотната граница между имоти пл.№ 520 и 521 по плана от 1931 г., а западната- с изместената регулационна граница между парцели І и ІІ. В нарушение на съдопроизводствените правила тези доказателства не са обсъдени от въззивния съд, поради което и направеният извод, че не е налице идентичност между имотите, предмет на договора от 1922 г. и спорния имот, е необоснован. Вярно е, че този договор не е сключен в предвидената от закона нотариална форма и няма вещнопрехвърлително действие, но в него изрично е посочено, че от момента на сключването му владението върху земеделските имоти се предава на купувача, поради което, ако се установи такава идентичност, изводите по спора биха могли да бъдат други. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. Т. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на имота в м.” Дома”/ “Жедна”/, като постановено при наличието на касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК и тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата част- по отношение на имота в м.” Б.” въззивното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 329 от 14.11.2013 г. по гр.д. № 615/2013 г. на Окръжен съд- Перник в частта, с която е потвърдено решение № 210 от 08.04.2013 г. по гр.д. № 5257/2011 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. Т. против С. Б. Д., И. С. К., Д. И. К. - Г. и С. И. К. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че наследодателите на ищеца - Т. /Т./ З. П. и С. Т. П., са били собственици преди одържавяването през 1952 г. на недвижим имот в землището на [населено място], представляващ ливада в м. “Дома /“Жедна”/ с площ 1.000 дка , при граници: от две страни Т. З. П., път и река. ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част , ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 14.11.2013 г. по гр.д. № 615/2013 г. на Окръжен съд- Перник в частта, с която е потвърдено решение № 210 от 08.04.2013 г. по гр.д. № 5257/2011 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение ливада в м. “Б.” в землището на [населено място], с площ 0.810 дка, при съседи: Х. Й., С. П., Г., Г. Б., И. и В. К. и Т. З. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: