Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/2012
гр. София 18.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 01 ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 634 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника О. [населено място] срещу решение № 70/31.03.2010 г. по в. гр. дело № 504/2009 г. на Окръжен съд [населено място], в частта с която е оставено в сила решение от 12.10.2006 г. по гр. дело № 1691/2005 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на О. В. Т., че Н. ч. „И.-1896” В. Т. е собственик на пристройка и надстройка, състояща се от партер и пет етажа, построени в УПИ I-* в кв.114 по РП на [населено място]. Жалбоподателят поддържа основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Срещу решението на Великотърновския окръжен съд от 31.03.2010 г. по в. гр. дело № 504/2009 г.в частта, с която е оставено в сила решението от 12.10.2006 г. по гр.дело № 1691/2005 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е уважен предявения иск срещу [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.108 ЗС относно недвижимия имот аптека със застроена площ от 72.59 кв.м., находяща се на първи етаж на пристройката и надстройката към читалищна сграда на Ч.”И.-1896„ гр.В.Т., построена в УПИ I-* в кв.114 по РП на гр.В.Т. е подадена касационна жалба от ответника [фирма] гр.В.Т., чрез адв. П. П.. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответника по жалбите Н. ч.„И.-1896” [населено място]”, чрез адв. Г. М. в срока по чл. 287,ал. 1 ГПК в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационните жалби по същество.
С определение № 431/30.07.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на решението по в.гр. дело № 504/2009 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която се е произнесъл по предявения от Н. ч. „И.-1896” гр.В.Т. положителен установителен иск за собственост по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по касационна жалба вх. № 5045/11.05.2010 г., подадена от О. В.Т. по правния въпрос по приложението на чл.218з ГПК/отм./ при върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, които се съдържат в отменителното решение, касаещи дадено тълкуване на установени по делото факти и правните им последици. С определението по настоящото дело съдът е допуснал касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Н. ч. „И.-1896” гр.В.Т. по касационна жалба, подадена от [фирма] гр.В.Т. по правния въпрос обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294,ал.1 ГПК/чл.218з,ал.1 ГПК/отм./.Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Предмет на въззивното решение е предявен положителен установителен иск от Н. ч. „И.-1896” гр.В.Т. срещу О. В.Т. за собственост върху недвижимия имот пристройка и надстройка, изградени в УПИ I-* в кв.114 по плана на гр.В. Т. и иск с пр.осн.чл.108 ЗС срещу [фирма] гр.В.Т. относно недвижимия имот аптека със застроена площ от 72.59 кв.м. на първия етаж от пристройката към читалищната сграда в посочения УПИ.
Въззивното решение е постановено след повторно разглеждане на делото, след постановена отмяна с решение № 495/21.05.2009 г. по гр.дело № 853/2008 г. на ВКС I г.о. на решение от 29.11.2006 г. по гр.дело № 85/2007 г. на Великотърновския окръжен съд.
С отменителното решение на ВКС е прието, че съобразно предвижданията на регулационния план на гр.В.Т. от 1958 г. към имота, собственост на Н. ч. „И.-1896” е придаден по регулация имот, върху който са изградени процесните пристройка и надстройка и че това е способ за придобиване право на собственост, като читалището е придобило и собствеността върху придаваемите части. Прието е, че последващата регулация от 1962 г. е в същите граници, че регулационните планове от 1958 и от 1962 г. са приложени и ищецът- Н. ч. „И.-1896” е станал собственик на новообразуван парцел *по регулационния план от 1962 г.
С решението на ВКС са обсъдени предпоставките на чл.2,ал.3/отм./ от ЗОС в редакцията към момента, към който ищецът претендира да е придобил правото на собственост върху имота и те са – сградите да са изградени към 13.07.91 г. от сдружението с идеална цел и строителството да е извършено от сдружението и с негови средства. Прието е, че към 1970 г. изграждането на пристройката и надстройката е завършено, че не е установена втората предпоставка да е извършено със средства на читалището. Прието е, че финансирането на строителството е от общинския бюджет на [община], че не са представени доказателства от ищеца средствата да са събрани и предоставени на читалището от гражданите на гр.В.Т., съответно да са постъпили в общинския бюджет и да са разпределени на читалището. Прието е за неоснователно искането на Н. ч. „И.-1896” за признаване на реституционно действие по отношение на спорните пристройка и надстройка в полза на читалището на основание чл.2,ал.3/отм./ ЗОС.
Съставът на ВКС е приел с отменителното решение наличие на предпоставките на чл.2,ал.2,т.2/отм./ ЗОС към момента на актуване на имотите като общинска собственост с оглед представените доказателства по делото за финансиране на строителството, решението за извършването и издадените строителни книжа, обуславящи извода, че средствата за изграждане на пристройката и надстройката са на [община]. Прието е, че законовата презумпция на чл.92 ЗС е оборена, поради което ищецът не е станал собственик и на процесните помещения на основание приращение.
Съдебния състав е приел, че не съществува функционална свързаност и обусловеност между пристройката и основната сграда, последната собственост на ищеца. Прието е, че пристройката разполага със самостоятелен вход и е функционално обособена - може да се ползва самостоятелно от основната сграда. Прието е, че по отношение на пристройката не следва да се прилага правилото на чл.97 ЗС, според която собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част. Относно надстройката съдът е приел, че не е изяснено по делото дали съществува възможност за отделянето й като самостоятелен обект, без съществено повреждане на главната вещ. Прието е, че неизясняване на този въпрос от въззивния съд е съществено процесуално нарушение, поради което решението в частта по иска за признаване за установено по отношение на [община], че ищецът е собственик на надстройката в процесния имот е отменено и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. Въззивното решение е отменено и в частта по иска за собственост по отношение и на пристройката, поради неконкретизиране кои от помещенията в петитума на исковата молба се включват в пристройката и кои в надстройката. Отменено е и въззивното решение в частта по предявения ревандикационен иск срещу [фирма], поради недостатъчно индивидуализиране на спорния имот по местонахождение – дали се намира в пристройката или надстройката. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з, ал.1 ГПК/отм./.
От фактическа страна е прието, че в парцел I-* в кв.114 по плана на гр.В. Т. е изградена читалищна сграда, собственост на Н. ч. „И.-1896” гр. В. Т., че процесните пристройка и надстройка са изградени впоследствие и към 1970 г. са завършени. Съдът е приел, че описаните пристройка и надстройка са актувани като имоти държавна собственост, а след това като общинска собственост. Находящата се в пристройката на първия етаж аптека, състояща се от търговска зала, офис и миялно помещение с площ от 72.59 кв.м. е заменена с имоти, собственост на ответника по иска с пр.осн.чл.108 ЗС [фирма] гр. В.Т..
Прието е, че от заснемане на терена като имот с пл. № * ответника по жалбата НЧ”И.-1896” го държи за себе си. От процесния имот е отреден парцел *, към който са придадени части от отчуждени от трети лица имоти, заснети като пл. № *. Отреждането на парцел е извършено съобразно регулационния план от 1958 г., като с предвижданията на последващите подробни планове теренът е останал със същата площ, парцелна номерация и граници.
Като е обсъдил приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че финансирането на строежа на спорните пристройка и надстройка е извършено от Окръжен народен съвет гр.В. Т..
Прието е, че процесните пристройка и надстройка са проектирани и изпълнени като едно цяло. За да направи извода съдът е взел предвид, че източни гранични стени на избения етаж на пристройката няма, а са използвани западните стени на основната сграда и котелното помещение. Прието е възоснова на изслушаната СТЕ, че до четвъртия етаж пристройката и надстройката не са свързани конструктивно с основната сграда, но част от петия етаж частично ляга върху част от покрива на съществуващата стара сграда и, че пристройката и надстройката имат един общ вход и стълбищна клетка.
По предявения установителен иск съдът е приел, че придаването на терена, в който са изградени процесните пристройка и надстройка към имот пл. № *, за който е отреден парцел * е с последица придобиване право на собственост върху придадената част. В тази насока съдът е взел предвид разпоредбите на чл.39,ал.3 ЗПИНМ, според които собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Съдът е направил извода, че ищецът е придобил право на собственост върху процесната надстройка и пристройка по приращение – чл.92 ЗС, независимо, че финансирането на строителството е извършено със средства на жалбоподателя [община].
Относно одържавяването на имотите, с които парцел * в кв.14 по регулационния план е упълномерен съдът е приел, че това е станало преди регулационната промяна. Според съда правната последица от придаването на терен по регулация е придобиване на собственост в полза на лицето-собственик на имота, към който се извършва придаването, като е без значение дали придаваемото място е собственост на държавата или на физически лица. Прието е, че държавата губи правото на собственост по силата на самата регулация. Съдът е изложил и доводи за възможността държавата да запази правото на собственост при хипотеза от маломерни имоти да се отреди общ парцел, какъвто не е настоящият случай. Прието е, че придобивния способ по чл.39,ал.3 ЗПИНМ/отм./ е основание, годно да направи едно лице собственик и че презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена.
Въззивният съд е приел, че обособимостта на спорните пристройка и надстройка в конструктивно и функционално отношение е от значение доколкото могат да се зачетат правата на О. В.Т. по чл.2,ал.2,т.2 ЗОС. В конкретния случай е прието, че хипотезата на чл.2,ал.2,т.2 ЗОС не се прилага. Ищецът е владял явно, продължително и спокойно терена и процесните сгради до пролетта на 1994 г., когато е издаден и констативен нотариален акт №168/94 г. за собственост на терена и основната сграда на основание давностно владение. Приетият впоследствие ЗОС според съда не съдържа разпоредби, отнасящи се до заварените отношения на собственост, нито процедура, предвиждаща последващо във времето одържавяване, поради което е направен извода за приложение на чл. 92 ЗС. За да отпаднат правата по приращение в полза на ищеца съдът е приел, че е необходим придобивен способ за О., който да изключи правото на собственост в полза на читалището или отказ от последното по реда на чл.101 от ЗС, каквито хипотези не са установени. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на исковата претенция с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./
По предявения ревандикационен иск съдът е приел, че след като О. гр.В.Т. не е собственик на процесната пристройка и надстройка то сключеният договор за замяна няма вещнопрехвърлително действие и жалбоподателят [фирма] гр.В.Т. държи аптеката, находяща се в пристройката без да има основание за това.
По правните въпроси:
Новото разглеждане на делото в хипотезата на чл.218з ГПК/отм./ е с различни рамки от първоначалното разглеждане от въззивния съд. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона с оглед релевантните факти по конкретния спор са задължителни за въззивния съд. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Следователно споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си.
По основателността на касационната жалба:
Решаващите изводи на въззивния съд са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила – чл.218з, ал. 1, изр. 2 ГПК/отм./, тъй като съдът не се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС по приложение на закона с оглед установените по делото факти. Освен това при новото разглеждане на делото въззивният съд не е взел предвид указанията, дадени в отменителното решение и от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици, които са обсъдени от състава на ВКС.
Установено е по делото, че в парцел I-* в кв.114 по подробния устройствен план на [населено място] е изградена читалищна сграда, собственост на ищеца-Н. ч. „И.-1896”. Установено е също, че пристройката и надстройката, предмет на предявения установителен иск срещу О.гр.В.Т. са изградени впоследствие и към 1970 г. са завършени. В спорната пристройка на първия етаж се намира аптека със застроена площ от 72.59 кв.м. Описания имот е предмет на предявения ревандикационен иск от Н. ч. „И.-1896” срещу [фирма] [населено място]. Изяснено е, че процесната пристройка и надстройка са актувани като имоти държавна собственост – А. № 6052/1995 г., а след това като общинска собственост – А. № 189/1996 г. Аптеката е заменена с имоти, собственост на [фирма] гр.В. Т. – договор за замяна на недвижим имот от 10.10.2005 г. С отменителното решение на ВКС по гр. дело № 853/2008 г. на I г.о. спорът за собствеността на процесния парцел I – * в кв. 114 по действащия регулационен план на гр. В.Т. е разрешен, а именно ищецът Н. ч. „И.-1896” се легитимира като собственик на имота, че собствеността върху терена, върху който са изградени процесната пристройка и надстройка е преминала върху ищеца по силата на регулационния план от 1962 г. като придаваеми места. В същата насока са и изводите на въззивния съд.
Като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства-списък на проекто-лимитните обекти за 1968 г., записвания за целево събирани средства за самооблагане, строителен протокол, строително разрешение правилно съдът е приел, че финансирането на строежа на спорните пристройка и надстройка е извършено от Окръжен народен съвет [населено място]. Показанията на разпитаните свидетели не са възприето, за което са изложени подробни мотиви в решението.
Установено е, че процесната пристройка и надстройка са проектирани и изградени като едно цяло, че източни гранични стени на избения етаж на пристройката няма, а са използвани западните стени на основната сграда и котелното помещение, че до четвъртия етаж пристройката и надстройката не са свързани конструктивно с основната сграда, но част от петия етаж частично ляга върху част от покрива на съществуващата стара сграда и че пристройката и надстройката имат един общ вход и стълбищна клетка.
Въззивният съд е приел, че липсват доказателства за наличие на фактическия състав на чл.2,ал.3/отм./ от ЗОС. Правилно е прието за недоказано твърдението на ищеца строителството на спорната пристройка и надстройка да е осъществено със средствае на читалището и неговите членове. Този извод е в съответствие с приетите за установени факти и настъпили правни последици с отменителното решение на ВКС, а именно не е доказано наличието на втората предпоставка на чл.2,ал.3/отм./ ЗОС в редакцията на текста към момента на актуване на имота като общинска собственост – пристройката и надстройката да са изградени със средства на читалището. Следователно по делото не се установява твърдяното от ищеца Н. ч.”И.-1896” гр.В.Т. изрично предвидено в закона основание за придобиване на право на собственост, каквото представлява разпоредбата на отменената ал.3 на чл.2 от ЗОС.
Неправилен е извода на въззивния съд за основателност на предявения установителен иск по отношение на спорната пристройка и надстройка на основание приращение по чл.92 ЗС.
С отменителното решение на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 92 ЗС е оборена за процесната пристройка и надстройка, тъй като с оглед представените доказателства за взето решение за строителство, издадените строителни книжа изграждането им е извършено със средства на общината. Освен това със същото решение е прието, че не съществува функционална свързаност и обусловеност между пристройката и основната сграда, последната собственост на ищеца. Взето е предвид, че пристройката има самостоятелен вход и е функционално обособена – може да се ползва, без това да е обусловено от ползването на основната сграда. С оглед на това с отменителното решение е прието че за пристройката не следва да се прилага правилото на чл.97 ЗС, според което собственикът на главната вещ придобива правото на собственост върху присъединената част. С решението на ВКС въпросът за пристройката като самостоятелен обект на собственост е решен, както и е изключено приложението на чл.92 ЗС за спорните пристройка и надстройка.
От заключението на вещото лице инж. М.Л. по назначената СТЕ при повторното разглеждане на делото се установява, че новоизградената надстройка и пристройка на Н. ч. „И.-1896” гр.В.Т. е на пет надземни етажа. Към улица „М. има новоизграден към нея партерен-избен етаж, а в частта откъм [улица]сградата „стъпва-ляга” върху съществуващия етаж на котелното помещение, принадлежащо към старата сграда. Според същото заключение конструкцията на новоизградената сграда надстройка и пристройка на читалището е монолитен стоманобетонов скелет със стени от тухлена зидария, че няма изградени преградни стени между пристройката и надстройката – сградата представлява едно цяло. Установява се от същото заключение, че част от петия етаж на новопостроената сграда надстройка и пристройка „ляга-стъпва” върху покрива на старата сграда, поради което в конструктивно отношение двете сгради – стара и новопостроена са едно цяло.
Становището на вещото лице е, че в архитектурно отношение пристройката от новия строеж заема югозападната част на новоизградената сграда, откъм [улица]с обособен и в конструктивно отношение новоизграден към нея вкопан самостоятелен избен етаж, обозначен на чертежите като партерен етаж. Източни гранични стени на избения етаж на пристройката няма новоизградени – това са съществуващите западни зидове на основната сграда и на котелното помещение. Върху съществуващото котелно помещение от старата сграда”ляга” част от новата сграда – надстройката, от първия до петия й етаж. Според заключението пристройката е на общо пет броя етажи, плюс избен – партерен етаж. Надстройката заема югоизточната част на новоизградената сграда откъм [улица]. Тя е на общо пет етажа, плюс полувкопания етаж за котелното помещение – изграден и принадлежащ към старата/съществуващата/ сграда. Основните надземни пет броя етажи от строежа надстройка и пристройка са с един вход и едно самостоятелно обособено стълбище, което обслужва всички етажи от пристройката и надстройката. Входът е откъм северната фасада на пристройката откъм [улица]. До четвъртия етаж включително етажите не са конструктивно свързани с основната сграда, но част от петия етаж частично”ляга” върху част от покрива на съществуващата сграда. Според същото заключение конструкцията на старата сграда и сградата”пристройка и надстройка” на ч. „И.-1896” са взаимно свързани и следва да се разглеждат като едно цяло.
От заключението на вещото лице се установява, че по отношение експлоатацията на сградата строежът „пристройка и надстройка” може да се отдели като самостоятелен обект от основната сграда. Според същото заключение пристройката и надстройката не могат да се обособят самостоятелно като отделни обекти една от друга, тъй като трябва да има самостоятелно стълбище, входове и т.н.
Възоснова на заключения на вещи лица по назначени СТЕ е установена наличие на възможност за ползване на съществуващата отоплителна инсталация на основната сграда независимо от тази на пристройката и надстройката, тъй като са изградени два кръга за отопление. Освен това е установено от заключението на в.л.инж. М., че отделянето на пристройката и надстройката от основната сграда в самостоятелен обект не налага изграждане на нови електрически инсталации, като в помещенията на аптека”М.” се налага монтиране на автоматичните предпазители в специално табло.
Като взема предвид заключенията на посочените вещи лица съдът намира за установено по делото, че изградената надстройка не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост отделно от пристройката. Както се посочи пристройката и надстройката имат един вход, едно стълбище и във функционално отношение представляват самостоятелен обект. Надстройката в случая представлява присъединена вещ към пристройката като главна вещ и не може да се отдели от нея без съществено повреждане на главната вещ – чл.97 ЗС. Освен това с отменителното решение на ВКС е разрешен въпроса за самостоятелния характер на пристройката като обект на собственост, който не е функционално свързан и обусловен от основната сграда, последната собственост на читалището.
Изложените съображения налагат извода за наличие на предпоставките на чл.2,ал.2,т.2 /отм./ от ЗОС за спорните пристройки и надстройка. Според чл.2,ал.2,т.2/отм./ ЗОС в редакцията на текста към момента на издаване на АОбС общинска собственост са застроените и незастроени имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението. В настоящият случай процесната пристройка и надстройка са изградени със средства на [община], съответно двете заедно представляват самостоятелен обект на собственост и за тях е опровергана презумпцията на чл.92 ЗС – т.е. не са придобити от Н. ч. „И.-1896” по приращение. Освен това в случая е достатъчно установеното по делото, че процесните пристройка и надстройка заедно представляват самостоятелен обект на собственост, което е от значение за приложение на чл.2,ал.2,т.2/отм./ от ЗОС. Приложното поле на текста касае застроени и незастроени имоти, което е с по-широк обхват от употребеното понятие сгради в чл.2, ал.3/отм./ от ЗОС. С оглед на това предявения установителен иск за собственост от читалището-ищец е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради липса на първата от предпоставките, визирани в чл.108 ЗС – ищецът да установи, че е собственик на спорната пристройка, част от която е и аптека със застроена площ от 72.59 кв.м., находяща се на първия етаж е неоснователен е и предявеният ревандикационен иск срещу [фирма] гр.В.Т. за предаване владението върху този обект.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия вместо отменената част предявените установителен иск за собственост срещу О. гр.В.Т. и ревандикационен иск срещу [фирма] гр.В.Т. следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на О. гр.В.Т. следва да се присъди сумата 730 лв. разноски по делото за всички инстанции юрисконсултско възнаграждение, а в полза на [фирма] гр.В.Т. следва да се присъди сумата 6335 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 70/31.03.2009 г. по в.гр.дело № 504/2009 г. на Окръжен съд [населено място] и вместо това постановява
Отхвърля предявения иск от Н. ч. „И.-1896” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу О. [населено място], с който иска да се признае за установено по отношение на О. [населено място], че Н. ч. „И.-1896” [населено място] е собственик на пристройка и надстройка, построени в УПИ I – * в кв.114 по регулационния план на гр.В.Т., състоящи се от партер, включващ котелно помещение, маза и два коридора, I етаж – книгохранилище, стая художествен ръководител, съблекалня мъже, съблекалня жени, умивалня с баня, аптека, барче, фоайе, коридори и стълбище за втори етаж, 2-ри етаж – библиотека за възрастни – две зали, читалня, канцеларии, тоалетна, умивалня, фоайе, коридори, стълбище за трети етаж, 3 етаж – библиотека за деца – две зали, читалня, зала за народен оркестър, стая за помощния персонал, тоалетна, умивалня, фоайе и коридори, стълбище за четвърти етаж, 4 етаж- канцелария, стая за председателя, стая за секретаря, каса, тоалетни, умивални, балетна зала, репетиционна зала, фоайе, коридори, стълбище за пети етаж, 5 етаж – три репетиционни зали, стая за певци, тоалетни, умивални, стая битова тъкан, склад, фоайе и коридори като неоснователен.
Отхвърля предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Н. ч. „И.-1896” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ап.4 за предаване на Н. ч. „И.-1896” гр.В.Т. владението върху обект, представляващ аптека със застроена площ от 72.59 кв.м., състояща се от търговска зала, офис и миялно помещение, находяща се на първи етаж на пристройката към читалищната сграда на Н. ч.”И.-1896” В.Т., построена в УПИ I – * в кв.114 по регулационния план на гр.В.Т..
Осъжда Н. ч. „И.-1896” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [община] сумата 730 лв. разноски по делото за всички инстанции за юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Н. ч. „И.-1896” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ап.4 сумата 6335 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |