1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 50208 гр.София, 31.10.2022г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при секретаря К.Първанова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N773 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 29.11.2021г. по гр.д.№2107/2021г. на ОС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.2, ал., т.6 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди от от изпълнение на наложено наказание над определения срок. Ответникът М. С. Й. не взема становище по жалбата на прокуратурата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение , е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на М. С. сумата от 7818,50 лева /седем хиляди осемстотин и осемнадесет точка петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както следва: 7318,50 лева за изпълнение на 51 дни наказание „лишаване от свобода“ в затвора в Република Перу в периода от 03.02.2019 г. до 07.04.2020 г., и отхвърля иска за разликата над присъдената сума до претендираното обезщетение в размер на 7500 лева, 500 лева за изпълнение на наказание от 4 дни в затвора в [населено място] в периода от 06.09.2020 г. до 09.06.2020 г. или общо 54 дни над определения срок от една година и двадесет и два дни от присъденото наказание лишаване от свобода при строг режим, наложено с определение по ЧНД № 745/2015 г. по описа на ОС Варна, кумулирано възоснова на определение от 07.12.2015 г. по ЧНД № 4958/2015 г. по описа на РС-Варна, на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. Като е потвърдил решението в останалата част съдът е осъдил Прокуратурата на РБ да му заплати и сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -цена на самолетен билет за полет FB 973 дестинация София - Варна, с дата и час на заминаване 06.09.2020 г. от 20:00 ч., на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Установено е, че ищецът е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 1г. 22 дни при строг режим, с определение постановено по ч.н.д № 745/2015 г. по опис на ВОС , влязло в законна сила на 22.07.2015 г. Констатирано е, че след влизане в сила на съдебния акт ищецът е бил обявен първоначално за общодържавно издирване – 18.09.2015 г., а в последствие е издадена и Европейска заповед за арест, обявен е за международно издирване и самоличността му е установена от властите в Перу, от които е бил задържан на 03.02.2019 г. до 07.04.2020 г., където е продължил да изтърпява наказанието си. Установено е, че към 17.03.2020г. е продължавал да търпи наказание лишаване от свобода, поради забавена кореспонденция от страна на Българските власти и е освободен на 24.04.2020 г. Видно от удостоверение за освобождаване издадено от властите в Перу. След завръщане в Р България, на 06.09.2020г. М. С. е бил задържан на Аерогара София и преведен в Затвора гр. Враца, за изтърпяване на същото наказание. Констатирано е, че с разпореждане на РП Враца от 09.09.2020 г. е постановено снемане от общодържавно издирване и е постановено незабавното му освобождаване. От справка за съдимост, актуална към дата 09.09.2020 г., е видно, че последното осъждане, преди процесното наказание е наложено на 02.05.2012 г. и към датата 30.10.2014 г. М. С. е бил предсрочно условно освободен с изпитателен срок от 7 м. 29 дни и е постановена пробация по време на изпитателния срок. С постановление на прокуратурата на М. С. е зачетено времето през което е бил задържан в Перу за периода от 03.02.2019 г. до 17.03.2020 г. за изтърпяно наказание лишаване от свобода по ч.н.д № 745/2015 г. по опис на ВОС , влязло в законна сила на 22.07.2015г. При тези данни съдът е приел, че всички действия по снемане на лицето от списък на лица за общодържавно издирване са извършени от ответника, след изтичане на срока на наложеното наказание , както и че за времето от 2 м. и 4 дни липсва основание за лишаване от свобода на ищеца – 61 дни в затвора в Перу и 4 дни в ареста на затвора в гр. Враца. Съдът е приел, че от събрените поделото доказателства се установява, че Прокуратурата на Р България е била своевременное уведомявана за действията, които периунските власти са извършвали спрямо ищеца, че съд в Перу е приключил производството по допускане на екстрадицията и делото е изпратено на наказателно отделение на Върховния съд на Перу , а след 12.04.2019 г. българската държава е имала задължението да предприеме действия по извеждането на М. С.. от Перу и връщането му на територията на Р България, където е следвало да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от 1 г. и 22 дни. След продължителна кореспондинция на прокуратурата с разпореждане от 09.09.2020 г. адресирано до Началника на Сектор „Арести“ при ОД „Изпълнение на наказанията“ – гр.Враца е разпредено поради ищецът да бъде освободен, поради изтърпяване на наказанието по ЧНД № 745/2015 г. на ВОС и всички действия на Прокуратурата следват фактическото освобождаване на ищеца от затвора в Перу. Съдът е посочил, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в различни хипотези, една от които е „изпълнено наказание над определение срок и размер“. а отговорността на прокуратурата като държавен орган следва от даденото и правомощие да упражнява на надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно чл.146 ЗСВ и чл.5, ал.1 ЗИНЗС. Прието е, че прокуратурата е бездействала и по отношение на задължението да разпореди преустановяване на общодържавното издирване на ищеца, което задължение е възникнало след като е била известена, че български гражданин, осъден на лишаване от свобода от български съд е задържан от властите на чужда държава. Прието е за неоснователно възражението на Прокуратурата на РБ, че по-тежките условия в затвора в Перу са търпени от ищеца в следствие на собственото му неправомерно поведение, да е укрие от българските власти след като е бил осъден на лишаване от свобода, като причината да не бъде екстрадиран своевременно е бездействието на прокуратурата, затова тя е изцяло отговорна, освен за „надлежаването“ в затвора в Р Перу твърдените от ищеца 51 дни и за „надлежаването“ в затвора в гр.Враца с още 4 дни. Съдът е приел, че ищецът е български гражданин и изтърпяването на наказание лишаване от свобода в български затвор дава по-добра ориентация за права и прогнозируемо излизане след изтичане на срока на наказанието, а това е по –трудно в чужада държава. Прието е , че за претърпения стрес, несигурност, липса на достъп до правосъдие и липсата на предвидимост в бъдещето за период от 51 дни в перуански затвор, справедливо обезщетение следва да се формира на базата на стандарта на живот на чужденец, който поради бездействие на държавата чиито гражданин е, е търпял неимуществени вреди. Справедливото обезщетение според въззивния състав, следва да бъде ориентирано към левовата равностойност на 100 ЩД на ден, които превалутиран по курса на официалната валута в Р Перу /Nuevo Sol/ са 400 Сол, а спрямо български лев тази сума е 287 лева за всеки ден от общо 51 дни. Преценявайки и факта, че не българските власти са изпратили ищеца в Перу, от тази сума следва да се приспадне 1/2 част, която съответства на лични риск за напускане на пределите на държавата съдът е определил размер на обезщетението на 7318,50 лева. Приел е, че за четирите дни, прекарани в българския арест в затвора в гр.Враца, изцяло заради противоправното поведение на прокуратурата, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер ориентиран към максималния, тъй като при задържането на 06.09.2020 г. той е бил свободен от наказана отговорност български гражданин, справедливо обезщетението за период от 06.09.2020 г. до 09.09.2020 г. е в размер на 800 лева. Поради това, че ищецът претендира по-малка сума, претенцията следва е уважена в целия претендиран размер от 500 лева. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради изтърпяване на наказание над определения срок.Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили изтърпяването на наказание над определения размер, както и причинна му връзка с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд е определил размера на обезщетението за вреди от изтърпяване на наказание над определения размер в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд не е отчел в достатъчна стапен факта, че ищецът сам се е поставил в положение да бъде задържан за изтърпяване на наказание и в друга държава, поради което не се установява причинно-следствена връзка между част от неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението по иска – болките, страданията и психологическия срив предизвикани от незнанието на испански език, различния климат и невъзможността за контакт с близките. Неправилно съдът е определил размера на обезщетението изхождайки и от стандарта на живот в Република Перу където ищецът е итърпявал наказание, а не е имал постоянно местоживеене. Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на увредения /осъждан за други престъпления/, както и че периода на ограничаване на личната му свобода не е неразумно дълъг, преживените притеснения, неудобства и страхове от лицето, съставът на ВКС счита, че сумата от 2000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок за сумата над 2000 лева до 7818,50лева и искът следва да бъде охвърлен над този размер . На страните с оглед изхода по спора не следва да се присъждат разноски за тази инстанция. Предвид изложението съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от от 29.11.2021г. по гр.д.№2107/2021г. на ОС Варна в частта му, с която е уважен иск на М. С. Й. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ за разликата над 2 000 /две хиляди/ лева до 7818,50 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Й. иск срещу Прокуратурата на Р България, с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ за сумата над 2000/ две хиляди/лева до 7818,50лева/ седем хиляди осемстотин и осемнадесет лева и 50ст/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: