7 Р Е Ш Е Н И Е № 14 С..09.02. 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 834/2017 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. И. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, втори състав, с което след отмяна на решение № 8076 от 22.11.2015 г. по гр.д. № 16768/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, девети състав, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на В. И. сумата 45 000 лева, ведно със законната лихва от 13.09.2013 г., представляваща разликата между дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. до присъдените от първата инстанция 60 000 лв., е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за сумата от 45 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.09.2013 г. ПТП. Предмет на подадената касационна жалба е и въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с което съдът се е произнесъл по дължимите на ищцата разноски, с оглед изхода на делото. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението в атакуваната част, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че то е несправедливо, несъответстващо на посочените в ППВС № 4/1968 год. критерии. Жалбоподателката счита, че събраните по делото доказателства не са преценени правилно и не са отчетени в достатъчна степен конкретните обстоятелства, релевантни към предвидения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. По изложени в жалбата съображения, поддържани от процесуалния й пълномощник в публичното съдебно заседание на 24.01.2018 г., се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част и постановяване на решение по същество, с което исковата претенция да се уважи за разликата над 15 000 лв. до 60 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането и разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма], чрез пълномощника си, поддържа доводи за правилност на атакуваното решение. В този смисъл са изложените в отговора по чл.287, ал.1 ГПК съображения, поддържани и в съдебно заседание. Третото лице помагач Н. К. Д. счита жалбата за неоснователна, в какъвто смисъл са доводите в постъпил по делото отговор. С определение № 580 от 16.10.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД – за проверка съответствието на даденото от Апелативен съд – С. разрешение с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение, с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед обхвата на въззивното производство, е приел, че сумата от 15 000 лева е достатъчна за обезщетяване на ищцата за понесените болки и страдания от увредите, настъпили в резултат на претърпяно на 13.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие. Счетено е за доказано настъпването на леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на коремните мускули на ищцата и разкъсно-контузна рана на долната устна, които са отзвучали бързо и не са оставили трайни последствия за здравето на ищцата, както и настъпването на средни телесни повреди - загубата на два зъба и набиване на трети зъб в костта, с навлизане в горния синус. Изведен е извод, че средните телесни повреди не се отразяват сериозно на здравето на ищцата, тъй като липсват данни за затруднения при дъвчене. От друга страна, въззивният състав е приел, че констатираните от вещото лице – лекар затруднения за ищцата биха могли да бъдат смекчени при провеждане на адекватно лечение. Отчетена е младата възраст на пострадалата и неблагоприятните последици от липса на зъби, в социален аспект. При произнасяне по размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, решаващият съд е отхвърлил като недоказано твърдението за получен от ищцата психически стрес – страхова невроза с депресивни прояви, наложили посещение на терапевтични сеанси с психолог. Счетен е за недоказан и фактът, че ищцата е имала творчески талант за пеене, който е нереализиран в резултат на получената травма, Независимо от взетата в предвид констатация на вещото лице д-р Д., че при прегледа на ищцата през 2015 г. тя продължава да има болки в зъбите и затруднения в храненето и, че понякога не се разбира говора й, решаващият съдебен състав е възприел възражението на ответното дружество за невзети мерки за лечение на зъбите и съответно, за отстраняване на последствията от уврежданията. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на материалния закон, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на тези вреди, при съобразяване на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. За да бъде справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди, следва съдът са определи точен паричен еквивалент на понесените от увреденото лице физически, емоционални и психически болки и неудобства, съпътстващи живота му за конкретен период от време. Указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии, които следва да съобразяват съдилищата при приложение на чл.52 ЗЗД, са последователно спазвани и доразвивани в създадената по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ практика на ВКС. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав на Софийски апелативен съд, независимо от отразяването на тези общи критерии, неточно е приложил въведеният с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. В недостатъчна степен са отчетени последиците от настъпилите за ищцата увреждания, съставляващи средни телесни повреди – експулсирани два зъба горе в ляво и набиване на един зъб в горния синус. Според приетото, неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р Т. Д. –С., при първоначалния преглед на ищцата е установена и частична загуба на алвеоларната кост в зоната на избитите зъби, както и счупване на режещия връх на 11 зъб. Проведено е лечение, изразяващо се в поставена лингвална пластина с естетична цел в зоната на избитите зъби и е започнало изтеглянето на изместения зъб, като е предвидено лечение с дентални импланти, в комбинация с водена костна регенерация. При извършения личен преглед на пострадалата, от вещото лице са констатирани : болки в зъбите, затруднения в храненето, а понякога неразбиране на говора на ищцата. Медицинската експертиза е установила и непълна захапка на двете челюсти на ищцата в областта на предните зъби, като кучешкия зъб в ляво е видимо разположен по-високо от зъбната редица. Вещото лице е извело извод за невъзстановени травми, получени от пострадалата ищца в резултат на произшествието. Констатациите и експертното мнение на вещото лице – лекар, преценявани и с оглед медицинската документация и показанията на свидетелката Р. Т. относно емоционалните, физически и психически болки и неудобства, търпени от ищцата за продължителен период от време, са достатъчни, за обосноваване на извод за значително занижен размер на определеното от въззивния съд обезщетение. Наред с горното, настоящият състав намира, че решаващият съд неправилно е игнорирал констатациите на медицинската експертиза /съставляваща част от комплексната експертиза/ за оказана психотерапевтична помощ на пострадалата. Видно от заключението на вещото лице е, че тези констатации са направени въз основа на писмена медицинска документация – доклад от конкретно посочен психолог, съответно проверена и възпроизведена от вещото лице. В посочената документация са отразени : изключително негативна промяна в социалното поведение на ищцата, получена страхова невроза, депресивни състояния и обсесивно-компулсивно разстройство, свързано със страх от физическа болка /и то не само при хранене/ и от обезобразяване. Като необоснован следва да се прецени изводът на въззивната инстанция за непредприети от пострадалата ищца действия за отстраняване на последствията от увредите в продължение на почти две години – от произшествието до прегледа от вещото лице, извършен през м.август 2015 г. Въведените от ответния застраховател доводи в тази насока, поддържан и пред настоящата инстанция, не съответстват на данните по делото, вкл. и на предвидения най-благоприятен за ищцата начин за отстраняване на последствията от сериозните травми и необходимия, за провеждането на адекватно лечение, период от време. При постановяване на въззивното решение е извършена и неправилна преценка на установените от свидетелката Т. обстоятелства, свързани със сценичните изяви на ищцата преди произшествието, реализирани по специалността – пеене, което са изучавали в Националното музикално училище. Самият факт, че след произшествието ищцата е била принудена да не се занимава повече с пеене поради неестетичен външен вид, е достатъчен за обосноваване на извод за завишен обем на негативните емоционални преживявания на пострадалата, без да се преценява дали е установен по надлежен ред неин творчески талант. Констатираните по-горе нарушения на закона и несъответствието на изводите на съда за обема на моралните вреди на ищцата с доказателствения материал по делото, обуславят частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част. – за разликата над 15 000 лв. до 45 000 лева. Настоящият състав приема, че с оглед точното приложение на закона – чл.52 ЗЗД, е необходимо паричният еквивалент на понесените болки и страдания от жалбоподателката и неблагоприятни последици от произшествието да се завиши с още 30 000 лв., или общо 45 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането – 13.09.2013 г. до окончателното изплащане. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение, ВКС следва да постанови решение по същество в горния смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. Въззивното решение следва да се отмени и в частите, с характер на определение, с които е отменено първоинстанционното решение в частта за дължимите на ищцата разноски за разликата над 1 333.33 лв. до 2 285 лева, както и в частта, с която В. И. е осъдена да заплати на ответното дружество допълнителни разноски за първата инстанция и разноски за въззивното производство. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на ищцата се дължат разноски по компенсация в размер на: 2285 лева – за производството пред Софийски градски съд; 4 360 лева – за производството пред Софийски апелативен съд и 1630 лева – за производството пред ВКС. Въззивният съд е присъдил държавна такса в размер на 600 лева, или ответното дружество следва да заплати допълнително, съобразно уважения размер на иска по чл.226 КЗ/отм./, още 1 230 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, втори състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 8076 от 22.11.2015 г. по гр.д. № 16768/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, девети състав, е отхвърлен предявеният от В. К. И. иск по чл.226 КЗ/отм./ срещу ЗК [фирма] за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.09.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва от 13.09.2013 г., вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. К. И. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, допълнително сумата 30 000 / тридесет хиляди/ лева, или общо 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.09.2013 г. до окончателното плащане, както и 1 630/ хиляда шестстотин и тридесет /лева - разноски по компенсация за касационното производство. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, втори състав, в частта за отхвърляне на иска, предявен от В. И. за разликата над 45 000 лева до 60 000 лева. ОТМЕНЯ решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, втори състав, в частта, имаща характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение за дължимите в полза на В. К. И. разноски за разликата над 1 333.33 лева до 2 285 лева, или сумата от 2 285 лева съставлява дължими на ищцата разноски за производството пред Софийски градски съд. ОТМЕНЯ решение № 1522 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 1444/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, втори състав, в частта, имаща характер на определение, с което В. И. е осъдена да заплати допълнително на ЗК [фирма] разноски за производството пред първата и въззивна инстанция, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на В. К. И. сумата 4 360 лв. – разноски по компенсация за въззивното производство. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1 230 / хиляда двеста и тридесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: