Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * съкратено съдебно следствие * липса на мотиви * определяне на наказание при условията на чл. 58а НК


Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. София, 28 юни 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев
2. Жанина Начева

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1043 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител О. И. А. против въззивно решение № 25 от 24.11.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 524/2010 г.
В жалбата на защитника са изложени доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанието, доводи за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществените вреди на гражданските ищци – О. А. и Д. А., както и за недопустимост на гражданския иск, предявен от А. А. К.. Направено е искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода, на присъдените обезщетения и за отхвърляне на недопустимо предявения граждански иск на К..
В касационната си жалба частният обвинител и граждански ищец О. И. А. се оплаква от наказанието. Изразява несъгласие с тезата, че наказанието е правилно определено, обосновано и справедливо. Противопоставя се и на присъденото обезщетение, оценявайки го като занижено. Направено е искане да се отмени решението, за да се увеличи наказанието и да се наложи доживотен затвор на подсъдимия, както да се увеличи обезщетението до пълния размер на предявения граждански иск.
В съдебно заседание защитникът (адв. К.) пледира за намаляване на наказанието.
Жалбоподателят - частен обвинител и граждански ищец О. И. А. поддържа исканията си и счита, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.
Същото становище застъпва частният обвинител и граждански ищец Д. А..
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е частично основателна. Съдът е трябвало да приложи по-благоприятния закон - чл. 58а НК, действащ към момента на деянието.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С решение № 245 от 24.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 524/2010 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 119 от 12.10.2010 г. по н. о. х. д. № 2373/2010 г., с която Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия М. С. С. за виновен в това, на 18.01.2010 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – два мобилни телефона и четири лева, всичко на обща стойност от седемдесет и четири лева, от владението на В. И. Кожухарска с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е придружено с убийството на В. И. Кожухарска, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК го е осъдил на четиринадесет години единадесет месеца и двадесет и девет дни лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци сумата от петдесет хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, а в останалата част до пълния размер от осемдесет хиляди лева гражданските искове са били отхвърлени. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и се е произнесъл за разноските, направени по делото.
Разглеждайки жалбите, с които е сезиран, Върховният касационен съд намира за необходимо първо да разгледа довода, наведен на частния обвинител за неправилното определяне на наказанието лишаване от свобода.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по гл. 27 НПК, инициирано от подсъдимия в откритото съдебно заседание, проведено на 12.10.2010 г., когато първоинстанционният съд е приел да разгледа делото при условията на съкратеното съдебно следствие в алтернативата по чл. 371, т. 2 НПК и е постановил осъдителна присъда спрямо подсъдимия М. С. С. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 НК.
Видно от мотивите на въззивното решение Пловдивският апелативен съд е споделил позицията и на първоинстанционния съд, че при определяне на наказанието трябва да се ръководи от действащата материалноправна разпоредба на чл. 58а НК към момента на деянието, тъй като тя е по-благоприятният закон в съответствие с чл. 2, ал.2 НК, което „безспорно е свързано с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК” (л. 5 от мотивите).
Разбирането на въззивния съд е незаконосъобразно.
Поначало действащият чл. 58а НК към момента на деянието (извършено на 18.01.2010 г.) не обуславя наказание по чл. 55 НК при алтернативно предвидени различни наказания, в каквато насока са съображенията на съда, а изключва налагането на най-тежкото по вид наказание.
От самото съдържание на чл. 58а НК (в първоначалната редакция - ДВ, бр. 27/2009 г. и след изменението - ДВ, бр. 26/2010 г.) ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК.
Разпоредбата на чл. 369а от НПК, действаща към датата на извършеното деяние от подсъдимия С. очертава определен кръг от престъпления, за които съкратеното съдебно следствие е недопустимо. С оглед въведените критерии посочената правна норма изрично изключва приложението на диференцираната процедура за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, попадащо в обхвата на ограничението. До отмяната на чл. 369а НПК със ЗИДНПК (ДВ, бр. 32/2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) не е съществувала никаква правна възможност за съдебно разглеждане по този ред на делото на подсъдимия, респективно по отношение на дееца да разпростират своето действие и да се прилагат специфичните правила за определяне на наказанието при развитието на процеса по диференцираната процедура, поначало позволяваща да се достигне до по-благоприятно разрешение на въпроса с наказанието от това, което би могло да последва при разглеждане на делото по общия ред. След отмяната обаче на чл. 369а НПК механизмът за определяне на наказанието в производството по чл. 373, ал. 2 НПК е уреден от действащата разпоредба на чл. 58а НК в редакцията й, приета със ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г. и тя се явява приложимият закон при определяне на наказанието на подсъдимия С. за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 НК. Това е така, защото правните норми, регламентиращи съдебното разглеждане и решаване на делото при съкратеното съдебно следствие образуват едно цяло, неделима част от което са присъщите му правила за определяне на наказанието когато диференцираната процедура законосъобразно се прилага.
След като в разглеждания случай е приложил новия закон (ЗИДНПК, ДВ, бр. 32/2010 г.), отменящ разпоредбата на чл. 369а НПК и даващ възможност за съдебно разглеждане на делото по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът не е могъл едновременно да определи наказанието на подсъдимия С. за извършеното престъпление според предходната редакция на чл. 58а НК, съществувала по време на действието на чл. 369а НПК, при който случай поради недопустимост на диференцираната процедура текстът на чл. 58а НК не е могъл по отношение на дееца изобщо да се прилага, а наказанието е трябвало да бъде наложено съгласно разпоредбите, валидни при разглеждане на делото по общия ред.
В ситуацията по конкретното дело няма място за съпоставка на двете редакции на чл. 58а НК предвид изискванията по чл. 2, ал. 2 НК. По правило въпросът за по-благоприятния наказателен закон ще стои за разрешаване само при положение, че съдът е могъл да приложи кой да е от последвалите наказателни закони във времето от момента на деянието до влизането на присъдата в сила, т. е. в контекста на въпроса за наказанието съдът да е разполагал със законова възможност по време на действието на различните редакции на чл. 58а НК да наложи съответно предвиденото наказание на подсъдимия за извършеното престъпление. Както вече беше отбелязано, недопустимостта за съдебното разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие за престъплението по чл. 199, ал. 2 НК до отмяната на чл. 369а НПК е предпоставяла и невъзможността да се наложи наказание на подсъдимия М. С. С. по чл. 58а от НК (ДВ, бр. 27/2009 г.).
С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че при определяне на наказанието на подсъдимия не е приложен законът, който е следвало да се приложи – разпоредбата на чл. 58а НК (ДВ, бр. 26/2010 г.). Тя въвежда и други правила при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 НК. По силата на чл. 58а, ал. 4 НК съдът може да приложи чл. 55 НК, но само при наличието на всички предвидени условия за това.
Наказанието на подсъдимия С. е било определено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под най-ниския предвиден предел на лишаването от свобода, но в мотивите липсват съображения, от които да се разбира, че въззивният съд е констатирал изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и другата кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 НК. Отсъствието на мотиви по въпрос с основно значение не позволява да се проверят доводите на жалбоподателите по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. То представлява съществено нарушение на процесуалните правила (по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК) и може да има за своя единствена и безусловна последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 25 от 24.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 524/2010 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд от съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: