Ключови фрази
Негаторен иск * правомощия на въззивната инстанция * доказателства и доказателствени средства


3
гр. д. № 4914/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 55

София, 11.04.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4914/2015 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 688 от 29.12.2015 г., постановено по настоящето дело, е допусната касационна проверка на решение № 3997 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 4228/2014 г., с което Софийски градски съд е потвърдил решение по гр. д. № 21638/2011 г. на СРС, І г. о., 42 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. П. Ш. срещу Д. М. Б. негаторен иск за осъждане на ответницата да премахне метални колони за парапети, спортни съоръжения, пейки маси и саксии за цветя, да премахне направената замазка върху покривната плоча като възстанови битумната замазка върху същата плоча, представляваща покрив на пристройката, собствена на ищеца, да премахне монтираната врата изпълнена от апартамента й към този покрив-тераса на пристройката, намираща се на първия етаж от жилищната сграда в УПИ ХІІ-332 в кв. 1866 по плана на [населено място], м. „Г. глава”, с административен адрес [населено място], [улица] е осъден да й заплати сумата 1600 лв. разноски по делото.
Касационната проверка е допусната по разрешения от съда въпрос за задължението му да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че преустрояването на покрива на зимната градина, собственост на ищеца, в тераса, направено от ответницата, не създава пречки за упражняване правото на собственост на ищеца. Както и че не е установено състоянието на терасата да е причина за овлажняването тавана и стените на зимната градина, тъй като вещото лице е изразило мнение, че навлажняването, което е констатирало при извършен оглед, вероятно е резултат от състоянието на терасата, а не е категоричен в заключението си относно този факт.
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е собственик на жилище в източната част на първия етаж от сградата, построена в УПИ ХІІ-332 в кв. 1866 по плана на [населено място], м. „Г. глава”, както и на зимна градина, обособена чрез заграждане на тераса, която в резултат на преустройството представлява пристройка към жилищната сграда с осигурен към нея достъп от двора и от жилището на първия етаж.
Ответницата е собственик на втория етаж от жилищната сграда, построена в същия поземлен имот.
Тя е отворила врати от фасадата на сградата за да ползва покрива на пристройката като тераса. Върху покрива са били монтирани метални конструкции за поставяне на дървена ограда, част от които са отрязани.
С приета техническа експертиза е установено, че върху покрива на постройката е изграден метален парапет, който е частично разрушен - металните колони са срязани и частично демонтирани, а тентата е опряна (монтирана) на покрива. В помещенията, намиращи се под терасата, вещото лице при огледа е установило подкожушване и наличие на участъци от течове, които вероятно се дължат на нарушена хидроизолация на терасата поради замонолитване на метални парапети и конструкция за тентата. В заключението си вещото лице не е коментирало констатираните на място напуквания на покрива на пристройката, използван като тераса, (снимки 8, 11, 12 към заключението), както и отворите по покрива в резултат на премахване на металната конструкция чрез изваждане на тръби и чрез срязване на други (снимка 15 и 16) във връзка с поставения въпрос за овлажняване на помещението на ищеца – пристройка зимна градина.
С писмени доказателства е установено, че оформянето на покривната плоча на пристройката на ищеца в тераса е извършено без строително разрешение, което е констатирано от техническите органи при проверка извършена на 13.07.2007 г. Ответницата е представила удостоверение, издадено от СО, район В. по § 16, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ, че терасата към жилищната сграда, построена върху плосък покрив и с площ от 30.45 кв. м. е допустим строеж по действащите градоустройствени планове и представлява търпим строеж.
Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че не е установено ответницата да е извършила незаконно преустройство, както и да е извършила действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Намерил е и това, че след като парапетът е премахнат, то не е налице основание за уважаване на предявения иск.
Изводите са необосновани, направени преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна.
За основателността на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно да се установи, че преустройствата, за които се твърди, че увреждат имота на ищеца, са извършени въз основа на издадено строително разрешение или са търпими съобразно строителните правила и норми.
В конкретния случай е било необходимо е да се установи дали са изпълнени по начин и дали се поддържат в състояние, че да не създават вредности и да не влошават състоянието на останалите обекти в сградата.
Въззивният съд е следвало да установи, че първоинстанционният съд е обявил делото за решаване преди да е било напълно изяснено от фактическа страна, което е нарушение на чл. 7, ал. 1 ГПК.
Разполагал е с правната възможност да установи непълнотата на експертизата и да допусне повторното й изслушване на основание чл. 267, ал. 2 ГПК с конкретизиране на въпросите предвид представения снимков материал, от който категорично се установява компрометираното състояние на покрива на зимната градина на ищеца, използван за тераса от ответницата – наличие на напуквания и отвори в замазката.
Като сам е пристъпил към постановяване на решение преди делото да е напълно изяснено, е допуснал също нарушение на принципа на служебно начало, предоставяща му възможност да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Това обуславя основанието по чл. 280, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като по делото се налага извършване на процесуални действия - изслушване на допълнителна техническа експертиза, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 3997 от 08.06.2015 г. постановено по гр. д. № 4228/2014 г. Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Направените разноски за касационното производство следва да се вземат предвид при постановяване на решението.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: