Р Е Ш Е Н И Е № 482/2010 г. гр. София, 21.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 26 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 867 от 10.08.2010 год. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-102 от 7.10.2009 год. по гр. д. № 811/2008 год. на Б. окръжен съд. Касаторите К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д., С. Г. К. и С. Г. С., и третите лица, техни помагачи – Т. С. В., И. Т. К., П. Г. С. и И. С. Т., чрез пълномощника им адв. Л. К., поддържат, че въззивното решение е недопустимо, поради просрочие на въззивната жалба на ответниците, както и поради произнасяне по непредявено основание за нищожност на решението на поземлената комисия. Поддържат и становище, че е налице материалната им легитимация като собственици на възстановения им с решение на поземлената комисия земеделски имот, поради което и направеният обратен извод на въззивния съд е в противоречие с материалния закон и необоснован. Поради наличието на касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК касаторите искат обезсилване на обжалваното въззивно решение, респ. неговата отмяна и уважаване на прдявения ревандикационен иск. Претендират и направените по делото разноски. Ответниците С. и Д. Х., чрез адв. Ат. Т., оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлен предявения от част от касаторите иск за предаване от ответниците на владението върху имот в м. “К.” с площ 20 371 кв. м. с идентификатор № 53045.173.4 по кадастралната карта на[населено място], представляващ бивша нива с площ 20 370 кв. м., имот № 173004 в парцел 4, масив 173 по плана за земеразделяне в същата местност. Прието е от въззивният съд, че решението на ОбСЗ –[населено място], с което се легитимират ищците, е нищожно, тъй като не е подписано от секретаря на комисията Кр. Т., поради което предявеният от тях против ответниците ревандикационен иск е неоснователен само на това основание, без да се обсъждат възраженията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност и присъединяване на владението на праводателите им. Касационното обжалване на горното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса относно валидността на решението на ОбСЗ при положение, че същото не е подписано от секретар на комисията, по който е прието наличие на противоречиво произнасяне, илюстрирано с представените от касаторите решения по гр. д. № 4956/2007 год. и 2332/2008 год. на ВКС. Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснована и с произнасянето по въпроса за правомощията на съда за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия, с оглед указанията в ТР №№ 2/91 год. на ОСГК на ВС и 6/2006 год. на ОСГК на ВКС, при конкретните обстоятелства по настоящето дело за наличие на влязло в сила решение по ревандикационен иск против праводателите на настоящите ответници, в който е приета легитимацията на ищците за собственици на имота на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ. Както се приема в трайната съдебна практика на Върховния касационен съд и на съдилищата, в исковото производство за собственост решаващият съд следва да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлените комисии, сега ОбСЗ, тъй като другата страна по спора не е взела участие в административното производство по издаването им и възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Така същата осъществява защитата си против материалната незаконосъобразност на административния акт, какъвто представлява решението на ПК, респ. ОбСЗ. В този смисъл са и разясненията по т. 4 на ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС. В същото е посочено като безспорно в практиката, че по реда на косвения съдебен контрол, ответникът може да иска констатиране на нищожността на административния акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за решаване на гражданскоправния спор за собственост – например поради това, че е нарушена компетентността по материя, място и степен на издателя на този административен акт – ТР № 2/91 год. на ОСГК на ВС. Както е разяснено в последното, нищожният административен акт не поражда правни последици, затова и не е необходимо той да бъде отменяван, а е достатъчно констатиране на тази нищожност. Компетентността на органа, издал акта, е едно от условията за неговата законосъобразност, поради което и издаден в нарушение на специалната правосубектност административен акт е недействителен /нищожен/ и не поражда правни последици. Поземлените комисии /сега ОбСЗ/ са органи на поземлената собственост /чл. 31 ЗСПЗЗ, чл. 57 ППЗСПЗЗ/, чийто състав до отмяната на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /Д. в. бр. 44/2001 год./ е изрично регламентиран и членовете се назначават и уволняват от министъра на земеделието и горите – чл. 60, ал. 3, отм. Д. в. бр. 31/2003 год. В представеното решение № 1400 от 20.01.2009 год. по гр. д. № 4956/2007 год. ІV г. о. на ВКС е прието, че с оглед на тази уредба в специалният закон /след отмяната с Д. в. бр. 44/2001 год. на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ/ е изключено приложението на общия закон – чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 З. /отм./, поради което и обстоятелството за неподписано от секретаря на поземлената комисия решение, без да е изяснен състава на административния орган, не може да обуслови извод за неговата нищожност поради издаване от некомпетентен орган. Представеното решение № 638 от 24.06.2009 год. по гр. д. № 2332/2008 год. на І г. о. на ВКС бележи различно становище само по въпроса за субсидиарно приложение на чл. 15, ал. 2 З. /отм./, изискващ за действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган, какъвто е ПК, полагане на подпис от председател и секретар, в какъвто смисъл е и приетото в първото цитирано решение, доколкото приема като предпоставка за това изясняването на състава на комисията. Следва да се отбележи, че обсъжданата в решението по гр. д. № 2332/2008 год. хипотеза касае приложението на действуващата към този момент разпоредба на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за разлика от първото решение. Горната съдебна практика, приемаща по принцип като условие за действителност на решението на поземлената комисия /ОбСЗ/ подписването му от председателя и секретаря й, се споделя и от настоящия състав, доколкото е изяснен състава на поземлената комисия, постановила решението с № 3175 от 25.10.94 год., определен съгласно действуващата към този момент разпоредба на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /в редакцията с Д. в. бр. 34/92 год./. В настоящия случай обаче липсват данни за този състав на поземлената комисия, като въззивният съд приел, че секретарят Кр. Т. е заемал длъжността секретар в състава на комисията поради посочването му в това му качество в представеното от ОбСЗ – Н. копие на решението /посочено в съпроводителното писмо с грешна дата/, и липсващо в представената преди това преписка по заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изводът е неправилен и необоснован, тъй като възражение от страна на ответниците, въззивници за нищожност на решението на поземлената комисия поради неподписването му от секретаря на поземлената комисия не е поддържано нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, поради което и изложените съображения от въззивния съд в решението му по този въпрос представляват нарушаване на защитата на ищците с оглед непоставяне на такъв спорен въпрос по делото до този момент – към исковата молба същите са се легитимирали с констативен нотариален акт № 145/95 год., издаден въз основа на влязлото в сила решение на О. – Н.. Освен това, с влязлото в сила решение по гр. д. № 160/99 год. на НРС, настоящите касатори са се легитимирали със същия констативен нотариален акт и същото влязло в сила решение на поземлената комисия и успешно са ревандикирали спорния имот от праводателите на настоящите ответници – Т. и П. Ж.. По тези обстоятелства, свързани с активната материалноправна легитимация и правните последици на влязлото в сила решение не е налице произнасяне от съда, както и по поддържаните от ответниците правоизключващи възражения. Поради горните съображения въззивното решение, като неправилно следва да се отмени, с оглед наличието на основанията за това по чл. 281, т. 3 ГПК. Неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на същото поради просрочие на въззивната жалба, с оглед данните за спазване на срока, както е прието и по реда на обжалването /ч. гр. д. № 288/2008 год. на Б./. След отмяната на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед произнасяне по същество на релевираните от страните доводи, в това число поддържаните във въззивната жалба на ответниците такива за давностно владение, при което разглеждане с оглед изхода на делото следва да се присъдят и направените разноски по водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № ІІ - 102 от 7.10.2009 год. по гр. д. № 811/2008 год. по описа на Б. окръжен съд, ІІ въззивен състав и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: