Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * придобивна давност * общинска собственост


6
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1181/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 253

гр.София, 07.01.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1181/2013 година

Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение с № 1587 от 30.10.2012 год., постановено по гр.дело № 2189/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми състав, с което е отменено изцяло решение № 1747 от 10.05.2011 год. по гр.дело № 10613/2010 год. по описа на Пловдивския районен съд, Х състав и вместо него е постановено друго за признаване за установено в отношенията между М. Щ. П. с ЕГН [ЕГН] и М. Щ. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], от една страна, и Община-П., [населено място], пл.”С. С.” № 1, от друга страна, че [община] не е собственик на ½ ид.част от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 133.50 кв.м., а по акт за частна общинска собственост № 1273/03.07.2009 год. с площ от 114 кв.м. и по скица № 18434/29.06.2010 год. с площ от 129 кв.м., представляващо ПИ № 1558, включен в УПИ ХІV-1557, 1558, в кв.335 по плана на трета градска част, [населено място], [улица], с идентификатор 56784.523.1558 и на находящите се в него сгради: жилищна еднофамилна с идентификатор 56784.523.1558.1, хангар, депо, гараж с идентификатор 56784.523.1558.2, селскостопанска сграда с идентификатор 56784.523.1558.3, при граници и съседи: от север – ПИ № 1557, от изток- [улица], от юг и запад – УПИ ІV-компл.застр., а по скица с имоти с идентификатори 56784.523.29, 56784.523.30, 56784.523.9550
с осъждане [община], [населено място], пл.”С. С.” № 1, да заплати на М. Щ. П. с ЕГН [ЕГН] и М. Щ. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], сумата 1 545/хиляда петстотин четиридесет и пет/лева, представляваща разноски за всички инстанции.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от главен юрисконсулт Х. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано тъй като не е спазен чл.70, ал.1 и чл.86 ЗС както и ЗОС. Претендира за отмяната му с уважаване на установителния иск за собственост, с присъждане на деловодни разноски за всички инстанции.
От ответниците по касация М. Щ. П./починала на 16.02.2013 год./, а според удостоверение за наследници № 1300-7957 от 26.02.2013 год. на [община]-район „Централен” е оставила за наследник сестра/другата ищца/ М. Щ. М., и М. Щ. М., представлявана от адвокат Д. Б., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа оспорването на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд приел, че спора между страните се концентрира около реституционния ефект на заповед № ОА-850 от 10.06.1992 год. на кмета на [община], с която на основание чл.1, ал.1, и ал.3 от ЗВСОНИ по ЗПИНМ е отменена заповед № 27/1953 год., с която е отчужден процесния имот по отношение на Е. Щ. П. със стойност на имота по нов курс от 2 038,12 лева, която сума е възстановена и относно обема на възстановените права на собственост върху имота и материалната й законосъобразност като административен акт. Съобразено е, че с акт № 1273 от 03.07.2009 год. за частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във връзка с чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС/отм./ е актувана в полза на ответната община ½ ид.ч. от дворното място, за която като бивш неин собственик е посочен Д. К. Д., а за съсобственици-наследниците на Е. Щ. П. с оглед продажбата, извършена на 31.12.1947 год. от последната на Д. К. Д. на вътрешната къща и ½ ид.ч. от мястото с нотариален акт № 40, том ХІ, дело № 2369/1947 год. Актът за частна общинска собственост е издаден при действието на плана от 1984 год. Взето е предвид, че съсобствеността между Д. и П. не е ликвидирана по силата на регулацията, съобразно предвижданията, по която е извършено отчуждаването, при което от общия им имот да е обособен самостоятелен такъв като индивидуална собственост на наследодателката П., заснет впоследствие като имот пл.№ 1558 – то реституционните й права са до размер на ½ ид.ч., до който размер и заповедта за отмяна на отчуждаването е породила реституционен ефект, а другата ½ ид.ч. като отчуждена за мероприятие на народния съвет, се явява собственост на [община], при което положение не се установява ищците да са собственици по наследство и реституция за спорната част от имота. Уважено е евентуалното основание – изтекла придобивна давност за времето от реституцията до съставяне на акта за частна общинска собственост в резултат на добросъвестно владение, петгодишен срок по чл.79, ал.2 ЗС, считано от 01.06.1996 год.(след отпадане на забраната с изменението на чл.86 ЗС със ЗИД на ЗС-„Държавен вестник”, брой 33/1996 год., в сила от 01.06.1996 год.), който е изтекъл на 01.06.2001 год. преди въвеждане на мораториума с § 1 от Закона за допълване на ЗС(„Държавен вестник”, брой 46/2006 год., в сила от 01.06.2006 год.). Направен е извод, че общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС и не може да противопостави на ищците констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост свои права за ½ ид.ч. от имота.
С определение № 340 от 19.06.2013 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за вида на установеното от ищците владение върху имот-частна общинска собственост и до възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност по отношение на имот/частна общинска собственост/.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот-недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието – при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 год. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 год. Към този момент е в действие правилото на чл.86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр.33/1996 год. – в сила от 01.06.1996 год., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното – в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост.
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл.17 на Конституция от 1991 год., така и със ЗМСМА/ДВ, бр.77/1991 год./ и конкретно на § 6 на ПЗР на закона за изменения на чл.6 ЗС.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл.6 ЗС, според което „собствеността на държавата и на общините е публична и частна” и разпоредбата на чл.86 ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр.31/1990 год./ на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост.
Изменението на чл.86 ЗС с ДВ, бр.33/1996 год. в сила от 31.05.1996 год. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от 01.06.1996 год. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл.79, ал.1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр.46/2006 год., в сила от 01.06.2006 год., се прие отново, че „давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 год., а с § 1, изм., ДВ, бр.105/2006 год./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 год., т.е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 01.06.2006 год.
Ищците са се позовали на давността като придобивно основание, поддържайки и доказвайки осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 01.09.1992 год., при владението получено/предадено/ от наследодателя им до настоящия момент. Установяват, че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственици.
[община] в хода на производството не провежда защита на оспорване на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал.1, т.3 ЗМСМА.
Изводите на решаващия съд са съобразени, че ограниченията на чл.86 ЗС за придобиване на недвижим имот-общинска собственост след 01.06.1996 год. касаят само публична общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост, са съобразени със закона и даденото тълкуване на задължителната съдебна практика на ВКС по приложение на цитирания закон.
След като по делото е установено-без спор, с оглед отговора на ответника по чл.131 ГПК, че за времето от 1993 год. до момента на завеждане на иска, ищците упражняват владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственици, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 год. и ЗМСМА, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 год. е със статут на общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на ЗИДС – т.е. до 01.06.2006 год., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност по чл.79, ал.1 ЗС.
При данните по делото, на ищците законосъобразно е признато правото на собственост по отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от тях основание – придобивна давност за времето до 01.06.2006 год. Като се зачете факта на присъединено владение от праводателя им, упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към 01.06.2006 год. собствеността на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание.
След като собствеността на земята е надлежно придобита от ищците, то следва да се признае, че е придобито и правото на собственост по отношение на построеното в терена, както правилно е приел и въззивния съд.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 600 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1587 от 30.10.2012 год., постановено по в.гр.дело № 2189/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми граждански състав.
ОСЪЖДА Община-П. да заплати на М. Щ. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600/шестстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: