Р Е Ш Е Н И Е № 401 гр. София, 18 януари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети септември...….две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА. при секретаря Н. Цекова...........……………..…………………….…в присъствието на прокурора Ат. Гебрев...…......……………………...………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…....наказателно дело № 1980 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. П. Й. против въззивно решение № 85/16.05.2011 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 267/2010 г. В жалбата и представените в срока по чл. 351 ал. 3 от НПК две допълнения, поддържани в с. з. пред ВКС от адв. Д. и адв. В., се изтъкват мотивирани доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, както и за явна несправедливост на наказанието, които са касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд или намаляване на наказанието. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители изразява същата позиция. В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 31/13.03.2009 г., постановена по НОХД № 527/2008 г., Варненският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия Р. П. Й. за виновен в това, че на 06.03.2001 г., в гр.В., умишлено е умъртвил Х. Й. Й., по начин, опасен за мнозина - чрез огнестрелно оръжие пистолет м. „ЧЗ – 99” с фабричен № 121862, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие и друго противозаконно действие – стрелба с пистолет „М.”, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, поради което и на основание чл. 118, вр. чл. 116 ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 9 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2001 г. – 15 000 лв. на В. Е. Й., 40 000 лв. на малолетния Я. Х. Й. чрез неговата майка и законна представителка В. Й., както и по 25 000 лв. на родителите на пострадалия М. Д. Й. и Й. Х. Й.. Отхвърлил е претенциите им над уважените размери като неоснователни. С присъдата окръжният съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С въззивното решение, предмет на настоящата касационната проверка, която е трета по ред, тази присъда е била изменена единствено в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия, което е било намалено от 9 на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, а в останалата част е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия е основателна: Оплакванията за съществени процесуални нарушения, мотивирани с липса на обективно, всеобхватно и пълно изследване, както и проверка на релевантни по делото обстоятелства от значение за правилното изясняване на въпросите за авторството и начина на извършване на деянието, включващо и събиране на доказателства за тях, отказано от апелативния съд, селективна и превратна оценка на доказателствените източници, позоваване на предположения, които самостоятелно и съвкупно да са довели и до незаконосъобразно осъждане, са основателни. Прегледът на извършената от Варненския апелативен съд процесуална работа и изложените от него мотиви, ярко демонстрира, че важни обстоятелства от значение за правилното решаване на случая и конкретно причините и условията за възникване на конфликта между подсъдимия и групата на пострадалия Х. Й., отделните моменти от неговото развитие до приключването му, завършило с прострелване на подсъдимия и Х. Й., което е било фатално и нараняването на подсъдимия, не са били изяснени в съгласие с правилата по чл. 13, 14, 15, 107, 313 и 314 от НПК. Мотивите на въззивния съд страдат от съществени непълноти, оценката на доказателствата е крайно селективна и повърхностна, а на места логически несвързана и дори напълно неверна. В същината си това се дължи на неизпълнение на дадените от ВКС указания, които въззивния съд не е доразбрал, липса на положени грижи за внимателно проучване на материалите по делото в техните детайли, които за този конкретен случай имат решаващо значение и пренебрегване на служебните му задължения като въззивна инстанция да попълни делото с нужната по обем доказателствена информация, като ползва всички налични процесуални възможности. Без да е нужно да се преповтарят мотивите на ВКС по предходното му отменително решение, съвсем ясно е, че за да се отговори на въпросите по предмета на делото - имало ли е започнало ефективно нападение и по чия инициатива, било ли е прекратено или пък е било неминуемо неговото възобновяване, възобновено ли е то, от кого и срещу кого, както и как точно са се развивали събитията до момента на фаталното прострелването на пострадалия Х. Й. и кой е неговия автор, при какви обстоятелства, в какво положение и от кого е бил наранен подсъдимия Р. Й., действал ли е той при самоотбрана или пък при условията на афект, се е изисквало от въззивния съд не само да извърши качествена оценка на наличния доказателствен материал, но и да събере допълнителни доказателства чрез провеждането на задълбочено въззивно съдебно следствие. Това е съвсем видно от констатациите на ВКС по повод показанията на св. В. и П., както и обясненията на подсъдимия, които е следвало да бъдат анализирани съобразно тяхната еволюция, а също и съпоставени с други налични по делото източници на информация – не само гласни доказателства, съдържащи се в показанията на очевидците – св. Т. и Х., но и обективно установени на мястото на произшествието веществени доказателства, данни за попадения върху различни обекти, вкл. паркирани в близост до стрелбите автомобили, експертни заключения и др. Предоставено е още на въззивния съд да реши и какви други допълнителни следствени действия е необходимо да се извършат, като се вземат под внимание и становищата на страните по допускането на нови доказателства – очевидно, все във връзка с изясняване на действителната картина на престъплението – неговия автор, конкретните причини, условия и механизъм на неговото извършване. Вместо да разчете правилно и изпълни в пълнота указанията на ВКС, както и да прояви присъщата на въззивна инстанция инициатива с оглед събирането на допълнителни доказателства, строго необходими за пълноценното изясняване на делото, Варненският апелативен съд е ограничил дейността си единствено до преразпит на св. Т. и Х., приобщавайки част от дадените от тях показания на досъдебната фаза, както и е назначил и изслушал графическа експертиза за подписа на първия. В светлината на констатациите на ВКС за обхвата на неизяснените обстоятелства и начина, по който това е могло да бъде преодоляно, всичко това е било очевидно крайно недостатъчно. Картината на процесуалните нарушения, проявени от Варненския апелативен съд не спират дотук. Най-яркото им проявление ВКС съзира в отказа да бъде допусне преразпит на св. В., П. и Г., поискани от защитата в с. з. на 25.11.2010 г., осуетявайки по този начин възможността да бъдат инкорпорирани давани от тях показания на досъдебното производство по някоя от хипотезите по чл. 281 от НПК (изм. ДВ. Бр. 32/2010 г.), част от които не са били действащи при провеждане на първоинстанционното производство. За съществуването на непълноти и противоречия са правени констатации от окръжния съд, вкл. по искане на страните, но към този момент тяхното приобщаване не е могло да се осъществи с оглед действащите процесуални ограничения. Ако въззивният съд беше проучил внимателно материалите по делото, както и беше проявил нужната активност съобразно неговите задължения и правомощия, при съобразяване и с указанията на ВКС, то не би постановил коментирания отказ да попълни делото с нужните доказателства. Аргументите за отказа са и неверни – „Не се налага преразпит на свидетелите В., П. и Г., които са разпитвани на досъдебното производство пред съдия, а също така и пред първоинстанционния съд..., а и няма такива указания на ВКС в отменителното му решение”. Не само, че такива указания има, макар и само за двама от тях, а и те са изводими от цялостното съдържание на решението на ВКС, но и тримата свидетели на досъдебната фаза са разпитвани множество пъти, но не пред съдия. Освен това, измежду даваните от тях показания на досъдебното производство единствените, които са били приобщени, видно от протоколите на с. з. на окръжния съд, са само от два разпита на св. В. В. (от 13.03.2001 г. на л. 105, т. 1 и от 19.04.2007 г. на л. 33, т. 4 от сл. дело) и от нито един на св. Г. Г. и св. Т. П.. Между св. Г. Г. от една страна и от друга св. Т. П. и В. В. са провеждани и очни ставки, изявленията по които също представляват свидетелски показания, подлежащи на приобщаване при съответните процесуални предпоставки по чл. 381 от НПК. Съответно, като не е уважил направените искания за събиране на допълнителни доказателства, както и сам не е ангажирал внимание върху редица неизяснени по делото обстоятелства, посочени му от ВКС, въззивният съд си е спестил и дейността по извършване на задълбочен анализ на противоречията и непълнотите за съществени моменти от развитието на инцидента, за които спори и защитата – за причината за появата на групата на пострадалия в[жк]в близост до местоживеенето на подсъдимия – [жилищен адрес] колко на брой са били те, тяхното придвижване, позиции, конкретни действия преди, по време и след двете престрелки и в промеждутъка между тях, а в крайна сметка и при какви точно обстоятелства е бил прострелян пострадалия Х. Й. и е бил наранен самия подсъдим. Затова и приетите от въззивния съд фактически положения, които са и крайно неясни с оглед тяхното структуриране и аргументация, изобщо не могат да послужат като годна база за касационна проверка относно правилното приложение на материалния закон. Поначало, касационен коментар по тях е невъзможно да бъде направен след като доказателствената съвкупност поначало е била недостатъчна за валидното им изграждане. Въпреки това обаче, а и в контекста на направените от защитата пред ВКС възражения, е наложително да се посочи, че въззивните мотиви за отделните етапи от развитието на случая страдат от съществени недостатъци от гледна точка на поясняване въз основа на какви точно доказателства са били изведени и защо им е отдадено съответно доверие. Така по въпроса кой точно е започнал първата престрелка пред рампата на супермаркета, е отразено, че това е бил подсъдимия, но никак не става ясно защо, след като самият той и св. Г. Г. са сочели обратното, а и тази теза е била възприета в обвинителния акт. Препращането към направен от първостепенния съд анализ (вж. л. 117 от ВНОХД), където по този въпрос са били кредитирани показанията на св. В., изобщо не се съвместява със задълженията на апелативния съд при новото разглеждане на делото след отмяната на предходното въззивно решение. Нелогични и до голяма степен неразбираеми са мотивите в аспекта за „целта на обаждането на св. В. към подсъдимия” (очевидно съдът е имал предвид пострадалия) – да го придружи при среща с лицето М. Л., защото се страхувал и кои са ценените показания на св. В. в тази връзка (тези, прочетени от л. 105, т. 1 сл. дело или от с. з. на 02.07.2008 г., че не познава и не помни такова лице, макар записаното име да е „М. Д.”). Не е бил използван и никакъв способ за проверка достоверността на казаното от св. В., въпреки че това е било възможно. Прави впечатление, че лицето М. Л. е бил разпитван като свидетел на досъдебната фаза (л. 150, т. 2), а в тази връзка и св. М. П. (л. 154, т. 2), И. И. (л. 155, т. 2), както и св. М. Н. (л. 157, т. 2), но нито един от тях по странни причини не е бил ангажиран като свидетел с обвинителния акт. Независимо от това в с. з. на 21.01.2009 г. (вж. л. 229 от НОХД) все пак е бил разпитан св. И. И., но показанията му от досъдебното производство не са могли да бъдат приобщени поради ограниченията в тогава действащата разпоредба на чл. 281 от НПК. За въззивния съд обаче е съществувало задължението да установи действителните причини за възникване на конфликта пред блока на подсъдимия, което недвусмислено е индицирало да се изяснят в максимална степен всички обстоятелства около появата на св. В., Т. П. и пострадалия Х.. Й. в този район и дали помежду им и/или свързани с тях лица е имало напрежение, довело до престрелките. Като не е проявил инициатива да допусне до разпит посочените по-горе свидетели, като съответно приобщи при наличие на предпоставките на новия текст на чл. 281 от НПК дадените от тях показания през 2001 г., въззивният съд не само е лимитирал доказателствената база, върху която би могъл да изгражда заключения за първоизточника на конфликта, но и на тази основа да оценява достоверността от една страна на обясненията на подсъдимия, а от друга показанията на св. В. и П., които логично да съпоставя и с данните за обвързаности с престъпни групировки по повод разпространение на наркотици. Всички обстоятелства около появата и движението им в района на произшествието, облекло и оръжия, вкл. на пострадалия, е било възможно да бъдат анализирани, за да се постигне яснота не само дали изобщо „са се познавали или са знаели добре един за друг” (както въззивният съд е отразил несвързано в мотивите си), но в каква връзка и какъв би могъл да бъде източника за напрежение помежду им, довел до положението да започнат да стрелят един срещу друг. Поради неизследването на тези обстоятелства, за което е било необходимо събиране на доказателства, мотивите на апелативния съд за познанството между подсъдимия и групата на пострадалия и това, че всъщност първата стрелба помежду им била за сплашване и респект, а не за убиване, звучат крайно нелогично и са явно недовършени. Това положение не се компенсира от вметките в началото на мотивите, че за подсъдимия се знаело, че работи за криминално проявените А. Т. и И. Г., като той и брат му (Б.) са биели хора, за да ги принуждават да продават наркотици. Споменаването на тези данни е изисквало да се поясни кой ги е съобщил и поради какви причини следва да им се отдаде доверие. Между казаното (очевидно от св. В. на досъдебното производство, непотвърдено в с. з.) и случилите се събития в[жк]прозира връзка, която никой не си е направил труда да изяснява и конкретизира, а се спомена, че това е могло да бъде сторено най-малко чрез разпита на св. Л., както и на останалите горепосочени свидетели. Извън посоченото дотук, констатациите на въззивния съд за предназначението на първата стрелба при рампата на супера не почиват и на пълна и вярна оценка на съобщеното от св. Г. и дори от св. В., а още по-малко те са били съпоставяни с обективните находки в този район и попаденията в съседни обекти и автомобили, които не са коментирани. Не по-различно е положението при изясняване на това, какво се е случвало между условно обособените във времево отношение две престрелки. Въззивният съд е приел, че първоначалното нападение, което е било осъществено от подсъдимия, е било прекъснато по негова инициатива – засякъл му пистолета и той избягал, като никой повече не го преследвал. По-нататък, че лицата от групата на пострадалия решили случая за приключен и се оттеглили – св. В. В. със спокоен ход се отдалечил, Т. П. изместил автомобила „Пежо” и към него се придвижил пострадалия Хр. Й.. Формирането на тези фактически заключения е неясно и несигурно въз основа на кои точно доказателства са били приети, защото отсъства задълбочен и пълен анализ на показанията било то на св. В. и Т. П., така и на св. Г. Г. и обясненията на подсъдимия (а още по-малко на еволюцията в тях), както и съпоставка с данните, съобщени от други непосредствени очевидци на случая. Това обаче, което прави особено впечатление е, че съобразно показанията на св. В. в с. з. той е избягал и то бързо и надалеч от мястото на първата стрелба, а видно от приобщените такива от досъдебното производство (л. 105, т. 1 от сл. дело), че всъщност е тръгнал „да гони двамата – Б. и непознатия за мен”. Тези негови показания, в тази им част, никъде не са били коментирани, а те явно контрастират не само с казаното в с. з., но и с приетото от въззивния съд, че се е отдалечавал спокойно, по който пък въпрос други свидетели са имали различни възприятия (вж. напр. св. Т. П. и сравни с тези на св. Т.). Изясняването на въпроса какво поведение са имали участниците от групата на пострадалия, дали са се оттеглили или не и в какви посоки, като за двама от тях (между които Х. Й.) е имало данни да са били въоръжени съобразно обективните находки около рампата, имат съществено значение за изграждане на изводите по същество - дали всъщност е имало прекратяване на нападението или с оглед конкретните особености на ситуацията и поведението на двете групи, както и неизказани причини за напрежение помежду им е било неминуемо неговото възобновяване, което впоследствие се е случило. Обстоятелствата, свързани с т. нар. втора престрелка, също са изяснявани без да са събрани в пълен обем нужните доказателства поради неприобщаване показанията на св. Т. П. от досъдебната фаза и съпоставката им с казаното от него в с. з., както и с обясненията на подсъдимия, св. Х. и св. Т., които от различни позиции са наблюдавали отделни моменти от развитието на случая. Но дори и при наличната за въззивния съд доказателствена база, отново отсъстват каквито и да са аргументи защо се приема, че подсъдимият е бил ударен с крак от пострадалия Хр. Й., след което двамата са започнали да стрелят един срещу друг (в основни линии сочено от св. Т.), а не например това, което е сочил св. Х. (при разпита му на 13.03.2001 г.) - че лице с мустаци и брада (което въззивният съд е приел, че не може да бъде друг освен св. Т. П.) се е сбило с Р. – Б., като Р. му е ударил една или две глави, а стоящият до тях Х. „Х.”извадил пистолет и го насочил към главата на Р., след което започнал първи да стреля по посока на Р.. Анализ на тези противоречивите доказателствени източници няма, нито пък се разбира в каква част са били ценени показанията на св. Т. П.. Изобщо не става ясно от мотивите, какво е правил и св. В. след като е тръгнал да се отдалечава спокойно от мястото на първата престрелка. Още по-малко въззивният съд е съпоставял изявленията на горепосочените свидетели, очевидци и подсъдимия със следите от куршуми и попадения в автомобили в района на втората престрелка. В тази връзка не е доизяснил в пълна степен имало ли е стрелба с трето оръжие в този район (извън тези на подсъдимия и Х. Й.), по който въпрос е имало данни, но и те са били противоречиво интерпретирани. Така в КБХЕ по Протокол № 282/05.06.2001 г. (л. 195, т. 2, изслушана в с. з. на 143, НОХД) е било отразено присъствието на обективни следи от стрелба с три оръжия, като установени са двете на подсъдимия и Хр. Й., а третото е било неидентифициран „М.” или „С.”. Точно с последното се свързва не само куршумът ВД № , иззет до л. а. „Т.” с ДК [рег.номер на МПС] (паркиран срещу рампата), но и куршум, иззет от пода на предна дясна седалка на л. а. „Москвич” с ДК № В 2960 (паркиран в района на втората престрелка). Същевременно, в допълнително назначената тройна СБЕ по протокол № 27/12.01.2009 г. (л. 192 НОХД, изслушана в с. з. на 21.01.2009 г. (л. 228, НОХД) е посочено, че следите от изстрел по ВД № 31 и куршумът от л. а. „Москвич” са „негодни за идентификация на оръжието”, с които са били изстреляни. Противоречието не е било изяснено, видно от подробните разпити на експертите, а това е било наложително както с оглед обективното установяване дали в района на втората престрелка е участвало трето оръжие, респ. е имало е трето лице, което да е стреляло, както и кое е то измежду участниците в инцидента. Не може да се пропусне и че напълно неверен и нелогичен се явява аргумента, посочен от апелативния съд в подкрепа на това, че именно Х. Й. е нанесъл удара с ритник на подсъдимия – поради това, че лицето, ударило подсъдимия е носило светла фанела, а с такава светложълта е бил облечен пострадалия (както бил сочил св. Т.). Ако съдът беше проучил материалите по делото би установил съвсем ясно, че пострадалият действително е носил такава, но това е бил най-долния кат на облеклото му. Върху тази фланела той е бил облечен с черна ватирана фланела с бели и сиви ленти на ръкавите, а най-отгоре с тъмносиньо шушляково яке „А.”с червени и бели ленти (което е отразено в протокола за оглед на труп – вж. л. 168, т. 2, а също и на местопроизшествието – л. 54-60, т. 1 и фотоалбуми). Без логичен правен анализ се явява и констатацията на въззивният съд, че пострадалият е свършил патроните си и в този момент бил улучен от подсъдимия. Всички изложени дотук данни подкрепят оплакванията за непълна, селективна и превратна оценка на доказателствената съвкупност, която отделно от това е била и крайно недостатъчна за правилното изясняване на всички обстоятелства за авторството и начина на извършване на деянието. Реализираните нарушения са съществени и са довели до ограничаване правото на защита не само в аспекта на невъзможност да се установи истината по делото, която е главната задача на съдебния процес и то по начина и способите, предвидени в НПК, но и в този за игнориране на доказателства с оправдателно значение без да се изложат аргументи за това. Те са непоправими от ВКС, тъй като за отстраняването им е необходимо провеждане на съдебно следствие. В тази връзка, макар новата разпоредба на чл. 354 ал. 5 от НПК (ДВ. Бр. 93/25.11.2011 г., в сила от 29.11.2011 г.) да придава на ВКС правомощия на въззивна инстанция (когато делото се разглежда по жалба след повторна отмяна на въззивен съдебен акт, какъвто е случая), то с оглед непромененото съдържание и действие на чл. 354 ал. 5 от НПК, обхватът й на приложение явно е лимитиран само до онези случаи, при които не се налага провеждане на съдебно следствие. Освен това, към момента на разглеждане на жалбата на подсъдимия – в с. з. на 30.09.2010 г., чл. 354 ал. 5 НПК не е бил действаща процесуална норма и съгласно чл. 3 от НПК няма основание за обратното й действие за процесуалните действия, относими към реда за разглеждането й. Затова се налага съобразно чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна. С цел отстраняване на допуснатите нарушения въззивният съд следва преди всичко да проучи внимателно материалите по делото и след като проведе разпоредително заседание с призоваване на страните съгласно чл. 327 ал. 1, пр. 2 от НПК (изм. Дв. Бр. 93/2011 г.), като съответно изслуша становищата им, да допусне допълнителен разпит на св. В. В., Т. П., Г. Г., като същевременно даде възможност и на подсъдимия да депозира обяснения. Следва още до разпит да бъдат допуснати св. М. Лочев, М. П. и св. М. Н., както и преразпит на св. И. И.. Съобразно съдържанието на показанията им и при наличие на предпоставките по чл. 281 от НПК следва да бъдат приобщени всички дадени от тях на досъдебното производство, като след прочитането на всеки разпит отделните свидетели, респ. подсъдимия да конкретизират кои от тях поддържат и поради какви причини се отклоняват от тях. Възможните противоречия да бъдат отстранени чрез допълнителни въпроси и при необходимост очни ставки. Преразпит следва да бъде допуснат и на св. М. Т. и св. А. Х., като практически се преповторят действията от предходното разглеждане, вкл. назначаването и изслушването на графорогичната експертиза, тъй като новият съдебен състав може да основава изводите си единствено върху доказателства, които непосредствено е събрал, с изключение на онези, извършени от първата инстанция. И за случая с тези свидетели, при предпоставките по чл. 281 от НПК следва да бъдат инкорпорирани всички техни показания от досъдебната фаза, като след прочитането им да се уточни кои от тях поддържат или не и по какви причини. Дадените показания, респ. обяснения, пред въззивния съд следва да бъдат сравнени с тези, депозирани пред Окръжния съд, както и при предходното въззивно разглеждане. Събирането и проверката на посочените гласни доказателства има предназначението да изясни самостоятелно и в съвкупност с други доказателствени източници, следните обстоятелства, при това в най-малките детайли, които имат решаващо значение за правилното решаване на делото: какви са причините за присъствието на св. В., П. и пострадалия Хр. Й. в района на произшествието, познавали ли са се те и в каква точно връзка, какви са били взаимоотношенията им, ако са имали такива и какъв е повода за напрежение помежду им, имали ли са престъпни прояви и/или обвързаности с лица или групировки, занимаващи се с разпространение на наркотици, как са се развили събитията непосредствено преди, по време, а и след престрелките, кои и колко на брой са участниците в тях, по чия инициатива са били започнати, как те са били облечени, с какво оръжие са разполагали и стреляли, какво е било тяхното движение и поведение във всеки един етап от развитието на инцидента до неговия завършек, кой е авторът на прострелването на пострадалия, както и в какво положение е бил наранен подсъдимия. От съществено значение е да се определи и точното време на протичане на инцидента, респ. продължителността на престрелките и промеждутъка, за което се съдържат множество данни по делото, вкл. в приложени разпечатки от мобилните телефони на св. В., П. и пострадалия Хр. Й., които да се съпоставят с показанията на първите двама и такива на очевидци по случая (вж. показания на св. Г. П.). Фактическите положения следва да бъдат отразени в мотивите подробно, ясно и систематично, така че да дават представа за това какво точно е приел въззивния съд без да се правят препратки към първоинстанционните мотиви, които са крайно бедни откъм детайли. След отразяване на фактическата обстановка в нейната последователност и развитие, въззивната инстанция следва подробно да поясни въз основа на какви доказателства приема същата за доказана и установена и в какво се изразява различието от първостепенния съд. В тази част следва систематично да отрази съществуват ли и какви са непълнотите или противоречията по фактите, съобщени от разпитаните свидетели и подсъдимия, в каква част или цялостно се приемат показанията им за достоверни или не и въз основа на какви аргументи. При наличието на противоречиви източници на доказателствена информация Апелативният съд следва да ги открои и съответно разреши чрез анализ и съпоставка помежду им и с други такива, като предложи логични правни съображения. Изводите по фактите следва да почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства, от които са били изведени и на съвкупната им оценка. Това означава да бъдат анализирани и всички данни за веществените обекти в района на произшествието, следи и обективни находки, съдържащи се в протоколите за оглед, аутопсия и др., както и интерпретациите им в съответните експертни заключения. Тук ясно трябва да се припомни, че при множество и противоречиви експертизи, в случая по повод оплакванията на защитата за разлики, касаещи дистанцията на изстрела, покосил пострадалия, а и този наранил подсъдимия, съответно положението, в което това е станало, следва да се отрази коя от тях се възприема, а другите се отхвърлят. В тази връзка и при невъзможност те да бъдат преодолени, е необходимо осмисляне и аргументиране на допълнителни задачи на експертите или назначаване на нови експертизи. По повод липсващите дрехи на пострадалия, ВКС намира, че въззивната инстанция следва да се положи по-голямо усърдие за издирването им и изясняване на причините за липсата им. Тук следва да се има предвид, че на експерта по ФХЕ са били предадени само шушляковото яке „А.” и ватираната светложълта фланела, но не и фланелата, която пострадалият е носил помежду им, а именно ватираната черна фланела със сиви и бели ивици по ръкавите. Освен това, по делото (вж. протокол за оглед на труп на л. 168, т. 2 и сравни с протокол за доброволно предаване от 07.03.2001 г. – л. 171, т. 2) е видно, че освен изземването/предаването на тези три дрехи, са правени фотоснимки и заснемане с видеокамера. За намирането им е необходимо да бъдат положени усилия. В зависимост от резултата при издирването на дрехите/респ. видеозаписите, следва да се назначи нова комплексна физикохимична, балистична и медицинска експертиза за установяване дистанцията на изстрела и от какво оръжие е произведен с оглед съдържанието и вида на частиците по дрехите, за което съществуват модерни методи, прилагани в НИКК (на вещото лице М.), респ. съпоставка с медикобиологичните характеристики на входното и изходно отвърстие, както и посоката му. На внимателен анализ следва да бъдат поставени и всички данни за обективно установените находки на мястото на произшествието, интерпретирани в различните експертизи. С оглед неяснотите, касаещи идентификацията на куршумите от трето оръжие (извън това на подсъдимия и пострадалия) по протокол КБХЕ по Протокол № 282/05.06.2001 г. (л. 195, т. 2, изслушана в с. з. на 143, НОХД) и допълнително назначената тройна СБЕ по протокол № 27/12.01.2009 г. (л. 192 НОХД, изслушана в с. з. на 21.01.2009 г. (л. 228, НОХД) – за ВД № 31 и куршум от л. а. „Москвич” с ДК № В 2960, следва да се допусне преразпит на вещите лица от тези експертизи, след което да се прецени необходимо ли е поставянето на допълнителни задачи с оглед обективното установяване и проверка дали в района на втората престрелка е участвало трето оръжие, респ. е имало е трето лице, което да е стреляло, както и кое е то измежду участниците в инцидента. Макар по-голямата част от всички тези процесуални действия обичайно да са ясни и изводими от разпоредбите за правомощията на въззивната инстанция за цялостна проверка на присъдата и въз основа на възраженията на защитата, на които също следва да бъде отговорено подробно, ВКС си позволява да ги преповтори, за да не се окаже, че новия състав на апелативния съд отново не е разбрал добре указанията на ВКС. След извършване на посочената дотук дейност въззивният съд следва да направи и заключенията си по правото, като отговори налице ли са условията за прилагане на чл. 118 от НК, както е било повдигнато обвинението или отговорността на подсъдимия следва да се обхване от правилата за неизбежната отбрана, от което зависи какви биха били разрешенията за наказанието и гражданските претенции. Липсва основание за преразглеждане на въпроса за приложението на чл. 369 ал. 4 от НПК (отм.) и отказа на апелативния съд да се произнесе не е довело до съществено ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Към момента на разглеждане на въззивната жалба и постановяване на решението, предмет на настоящата проверка, първоначално уреденото правомощие на въззивната инстанция по чл. 334, т. 4 от НПК да отмени присъдата и прекрати наказателното производство в случаите, когато първоинстаницонният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369 ал. 4 НПК, е било отменено. Липсата на отговор на въззивния съд дали мястото на произшествието е запазено или не също не представлява нарушение, което да е съотносимо към чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Поначало отговорът на този въпрос може да бъде само конкретен, а не общ, както е бил поставян, а и неговата коректност зависи от извършването на подробна и задълбочена съпоставка между обективни находки и други източници на доказателствена информация за конкретни факти, които се твърдят или оспорват. Доколкото именно това не е било направено и делото подлежи на връщане, за да се поправят тези нарушения, при новото разглеждане въззивният съд следва да поясни има ли основание да се доверява на общата констатацията в огледните протоколи, че мястото на произшествието е било запазено или да приеме, че в отделни райони от развитието на конфликта не може да стори това и по какви причини. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 85/16.05.2011 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 267/2010 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на разпоредително заседание с призоваване на страните по допускане на доказателства по чл. 327 ал. 1, пр. 2 от НПК (изм. ДВ., бр. 93/2011 г.). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.