7 Р Е Ш Е Н И Е № 37 [населено място] ,26.07.2012 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари , през две хиляди и дванадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря София Симеонова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 475 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 139 / 26.01.2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО , 5 състав, постановено т.д. № 144 / 2010 год., с което е потвърдено решение № 13 / 27.01.2010 год. на Окръжен съд – Благоевград , постановено по т.д. № 145/2007 год., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] / с предходно наименование [фирма] / обективно кумулативно съединени искове : с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.79 ал.1 вр. с чл.10 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД - за връщане на предоставена в заем от ищеца на ответника сума от 99 810 лв. , за заплащане сумата 28 196 лв. – възнаградителна лихва за срока на ползване на заема - 01.01.2005 год. – 31.01.2007 год. и за сумата от 8 971 лв. - лихва за забава, при условия на настъпила предсрочна изискуемост на заема, за периода 01.02.2007 год. – 16.07.2007год. / датата на исковата молба/ . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано . Намира, че неправилно съдът е приел за опровергано съдържанието на протокол от заседание на Съвета на директорите на [фирма] от 03.10.2004 год. и изключил документа от доказателствата по делото . Намира, че представените от ответника доказателства оспорват единствено датата , като част от удостоверителната / свидетелстваща / част на частния документ , без да опровергават съдържанието му в същинската , диспозитивна негова част – решение на Съвета на директорите на ответното дружество, за сключване на процесната сделка със [фирма], в качеството на заемодател, чрез лицето - Методи Т. , представляващо и дружеството – заемодател . Касаторът намира, че не е разгледан от въззивния съд и евентуалния му довод за взето неприсъствено решение на СД на [фирма] , съгласно чл.30 ал.4 от Устава на дружеството във връзка с чл. 238 ал. 3 ТЗ . Счита, че съдът неправилно е приложил института на договаряне сам със себе си - чл.38 ал.1 от ЗЗД в настоящата хипотеза , при органно / законово / представителство , в който смисъл се позовава на задължителна за въззивния съд съдебна практика - решение постановено по реда на чл.290 ГПК - реш.№ 99 / 01.07.2009 год. по т.д.№ 713 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. . Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба , по съображенията поддържани във въззивното производство, акцентирайки на приетото от въззивния съд за успешно опровергаване съдържанието на протокола на СД на [фирма] от 03.10.2004 година , с което е предоставено изрично съгласие за сключване на процесната сделка . С определение № 733 / 15.11.2011 год. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Формулираният правен въпрос, отчетен като разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна за същия съдебна практика - решение № 99 / 01.07.2009 год. по т.д.№ 713 / 2008 год. на ВКС , ТК, второ търговско отделение , е : за приложението на забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе си при органното представителство на търговските дружества и опорочаването на сключената в нарушение на тази правна разпоредба сделка . Върховен касационен съд, второ търговско отделение , след преценка данните по делото и заявените касационни основания , в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК , относно правилността на обжалвания съдебен акт намира следното : За да потвърди първоинстанционното решение , въззивният съд е приел, че сключеният между [фирма], в качеството на заемодател и [фирма] , в качеството на заемополучател, договор за заем от 01.12.2004 год. е нищожен , предвид сключването му от едно и също лице , като представляващ / законно, органно представителство / двете страни по сделката, в качеството си на изпълнителен член на Управителния съвет на [фирма] / дружество - акционер в дружеството - ответник / и на Съвета на директорите на [фирма] . За да обоснове приложимост на чл.38 ал.1 от ЗЗД и в хипотезата на органно представителство на търговско дружество , въззивният съд е изходил от факта на опровергано съдържание на протокола на СД на [фирма] от 03.10.2004 год. - в диспозитивната му част , в която е материализирано решение на СД за сключване на договор за заем , със заемодател [фирма] , за сумата от 100 000 лева и за срок от 2 год. , при лихва и условия еднакви с договорените от [фирма] с банката – кредитодател / заетата сума е получена по договор за кредит , сключен от заемателя с [фирма] /. Решението включва изрично съгласие сделката да бъде сключена чрез Методи Т. , като член на СД на [фирма] , в което дружество представляваното от същото лице като управител [фирма] има качеството на акционер . Изводът за опровергано съдържание на документа е обоснован с приета за оспорена за вярност дата на протокола на Съвета на директорите , предвид представени удостоверения на МВР, НС „ Полиция „ , Дирекция „ Миграция ” от 14.05.2008 год. . От съпоставяне съдържанието на същите , относно регистрирани влизания и излизания от страната на двама от членовете на СД на [фирма] – Кристианус Я. Г. , А. Дооракерс и Лудовикус А. Мария Хаверманс - с датата на протокола , съдът е приел , че на 03.10.2004 год. същите не биха могли да участват в заседанието на СД , с упоменатото в протокола местонахождение , тъй като не са били в България . Опровергаване съдържанието на документа, като резултат от оспорената вярност на датата на протокола , е последица на заявено от ответника оспорване единствено на датата на документа, не и на подписите на тези две лица - същите не са оспорени за автентичност . Макар да е заявено съмнение за „ техническо пренасяне на подписи „ , протоколът изрично не е оспорен досежно истинността на подписите . По въпроса , обосновал допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : С решение № 99 / 01.07.2009 год. по т.д.№ 713 / 2008 год. ВКС, ТК, състав на ІІ т.о. е приел за неприложим института на договаряне сам със себе си , в хипотеза на сключена търговска сделка от едно и също лице физическо лице , но като представляващо търговско дружество , вкл. с качеството на едноличен собственик на капитала на О. / едната страна / и като управител по мандат на друг търговец - О. / другата страна / . Разрешеният спор за приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД касае хипотеза на сключена търговска сделка , при представителство от едно и също лице на търговци - дружества с ограничена отговорност . Междувременно , след даване ход на устните състезания , по реда на чл.290 ГПК , е постановено решение № 176 / 13.06.2012 год. по т.д.№ 1078 / 2010 год. на ВКС, ТК, І търговско отделение , с което - отново в хипотеза на сключена търговска сделка от едно и също лице , като законен представител на две търговски дружества с ограничена отговорност - е приета приложимост на института на договаряне сам със себе си по чл.38 ал.1 от ЗЗД и при законовото / органно / представителство . В мотивите на решението изводът се обосновава общо , но с цитиране разпоредба от уредбата на дружеството с ограничена отговорност - чл.142 ТЗ . Не е коментирана спецификата на уредбата при акционерните дружества – чл.237 ал.4 ТЗ / различна по съдържание относно уреждане забраната за конкурентна дейност /, чл.240 ТЗ и чл.240а ТЗ / уреждащи специфична гаранционна отговорност на членовете на Надзорния и Управителния съвети / - неприложима при дружествата с ограничена отговорност , чл.240б ТЗ / договори на членовете на съветите и свързани с тях лица , вр. с пар.1 ДР на ТЗ / . От изложението в решението не може да се приеме, че изводът за приложимостта на института е разгледан извън хипотезата на конкретния спор - по сделка , сключена между дружества с ограничена отговорност , представлявани от едно и също лице - техен законен представител / управител / . С оглед преждеизложеното, визираните решения се явяват във взаимно противоречие , но същото е ирелевантно за настоящия спор, в който приложението на института на „ договаряне сам със себе си „ е евентуално преценимо към търговска сделка, сключена от АД . Преценката, обаче, е евентуална, тъй като приложението на института се явява последица на извод за липса на дадено изрично съгласие за сключването на сделката, от представляващия АД колективен управителен орган - Съвет на директорите , какъвто извод и по съображенията , изложени от въззивния съд , не се споделя от настоящата инстанция . В този смисъл отговорът на поставения правен въпрос е : сключването на търговска сделка от едно и също лице, представляващо дружество с ограничена отговорност, като негов управител и акционерно дружество , като изпълнителен член на колективния му управителен орган , при налично съгласие за сключването й от същото лице , дадено от колективния орган за управление на АД , противопоставящо се на сделката , доколкото предметът на самата сделка не изисква решение на ОС на АД / чл. 221 т.11 вр. с чл. 240 б ТЗ / , т.е. е в компетентността на колективния управителен орган , не предпоставя приложение на института на „ договаряне сам със себе си „ , по чл.38 ал.1 от ЗЗД . В тази хипотеза, представляваният е дал съгласието си по смисъла на същата разпоредба . Такова съгласие на колективния управителен орган на ответника, оспорващ действителността на сделката е установено , предвид следното : Протоколът от 03.10.2004 год. е оспорен за вярност единствено с оглед датата , в качеството му на частен , свидетелстващ в тази му част - удостоверяваща времето , мястото и обстоятелствата по материализиране решението на СД – документ . Оспорване верността на датата не води до опровергаване съдържанието на документа в диспозитивната му част - взетите решения от СД на [фирма] , при неоспорена истинност на волеизявленията на членовете на СД / неоспорена автентичност на подписите им / . Оспорването на датата на частен документ влече опровергаване съдържанието на документа само когато датата е част от волеизявлението , какъвто не е настоящия случай . Не се твърди хипотеза на последващо узнаване и потвърждаване на сделката с така направените волеизявления , а и такова не следва от изразяването на волята - като съгласие за предстоящи, бъдещи действия .От друга страна всяка по – ранна от датата на протокола дата не би произвела различни правни последици . Следователно решението на въззивния съд се явява необосновано в извода за опровергано съдържание на частен документ, въз основа оспорената дата на същия и като последица - постановено в противоречие с материалния закон - чл.38 ал. 1 ЗЗД не намира приложение в настоящата хипотеза . Относно предпоставките за уважаване на исковете настоящият състав съобрази следното : Не се спори и се установява от доказателствата по делото / съдебно-икономическа експертиза / , че със сумата от 99 810 лева , на основание сключения договор за заем от 1 декември 2004 год. , е задължена сметка на ищеца , съответно заверена сметката на ответника , което и на основание чл.305 ТЗ е достатъчно да се обоснове извод за предаване на сумата, в изпълнение задължението на заемодателя , предвид реалния характер на договора за заем . Последващи действия по реално усвояване на сумата от ответното дружество, предвид твърдение за усвояването й от представляващото го лице Методи Т. , сключило и процесния договор, са ирелевантни относно факта на изпълнение задължението на заемодателя . Твърдените действия на представляващия дружеството изпълнителен член на СД обуславят отговорност във вътрешните отношения между ответника и същото лице, но са непротивопоставими като довод за недоказано изпълнение на договора от страна на заемодателя , какъвто не е физическото лице - Методи Т. , а [фирма] . Предвид така изложеното, главният иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен , след отмяна на въззивното решение , на основание чл. 293 ал.2 ГПК . С молба /стр. пор.№205/ е направено уточнение на претенциите за възнаградителна и договорна лихва . Основателна, предвид уговореното в чл. 2 ал.2 вр. чл. 8 ал.2 вр. с чл. 1 ал.2 / срока на договора / и въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещо лице С. Т. , е претенцията за възнаградителна лихва , в размер на 28 196, 33 лв. , за периода от 01.01.2005 год. / чл.2 ал.2 предл. първо от договора / до 31.01.2007 год. / настъпила автоматично предсрочна изискуемост на задължението на заемателя , на основание чл.9 ал.1 и ал.4 вр. с чл.8 ал.1 от същия / . На основание чл.9 ал. 5 вр. с ал.1 от договора и въз основа същото заключение , основателна е и претенцията за санкционна , с характер на неустойка за забава на предсрочното издължаване на заема , лихва в размер на 8 971,92 лева , за периода след 31.01.2007 год. и до датата на предявяване на исковата молба , доколкото главницата по заема не е възстановявана дори частично на по-ранна дата . Решението и по акцесорните претенции следва да бъде отменено , на основание чл.293 ал.2 ГПК ,а същите уважени в пълния им предявен размер, съгласно допуснато увеличение на исковете , по реда на чл.116 ал.1 ГПК / отм. / . С оглед изхода на делото , в полза на касатора следва да се присъдят направените за всички съдебни инстанции разноски, на основание чл.78 ал. 1 ГПК , както следва : 5 779, 13 лв. за първа, 2 740- лв. за въззивна и 2 770 лв. - за касационна инстанция или общо разноски в размер на 11 289 ,13 лева . Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 139 / 26.01.2011 год. по т.д. № 144 / 2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 5 състав , с което е потвърдено решението на Благоевградски окръжен съд , постановено на 27.01.2010 год. по гр.д.№ 145 / 2007 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА [фирма] ,гр.С., ул. „Околовръстно шосе „ № 1 да заплати на [фирма] , [населено място] ул. „ Я. С. „ № 4 , по иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД сумата 99 810 лева, ведно със законната лихва върху същата от 16.07.2007 год. до окончателното й заплащане, на основание сключен между страните договор за заем от 1 декември 2004 год. , както и на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.10 ал.2 ЗЗД вр. с чл.2 ал.2 от договора за заем - възнаградителна лихва в размер на 28 196, 33 лева , за периода 01.01.2005 - 31.01.2007 год. , както и на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД и чл. 9 ал.5 вр. с ал.1 от договора за заем - лихва за забава , в размер на 8 971 ,92 лв. , за периода 01.02.2007 год. – 16.07.2007 година . ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] , на основание чл.78 ал.1 от ГПК, понесените в производството разноски , в общ размер от 11 289,13 лева . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :