O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 259 гр. София, 03.06. 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание четиринадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1887 / 2016г., и за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.. .. С частна касационна жалба вх. № 36692/ 21.12.2015 г., подадена в срок и редовна, И. В. С., А. В. Б., Д. С. К., К. С. П., М. Н. С.- Р., Н. Б. Т., М. Н. Д., Е. Н. К., В. Г. Е. и Г. Г. Ш., чрез адв. П. Ю., обжалват определение № 4537 от 30.11.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2580/ 2015 г., с което е потвърдено определение № 6908 от 19.06.2015 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 6274/2015 г. за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Жалбоподателите искат отмяна на въззивния съдебен акт като поддържат неправилността му с довод за незаконосъобразност на приетото, че искът по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е недопустим, защото не е налице проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ, която да е приключила с непостигане на споразумение, в хипотезата когато разпоредбите разписващи тази процедура и специалния иск по ЗОДОВ за вреди от бавно правосъдие, са приети повече от шест месеца след влизане в сила на съдебното решение, постановено в производството, дало повод за търсене на обезщетение. В допълнително представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се извежда въпросът, уточнен от настоящия състав, за това дали лице разполага с иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ако същото не е подало в шестмечен срок заявление по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, в хипотезата когато към момента на влизане в сила на съдебното решение предвидената в чл. 60а ЗСВ административна процедура не е съществувала. Навежда се специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ищците са предявили пред Пловдивския районен съд, срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансиите, частичен иск с цена от 10000 лв., за осъждането и за обезщетение за вреди от нарушаване правото им по чл. 6 пар. 1 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Конкретно са визирали производството по гр. д. № 696/2010 г. по описа на Асеновградския районен съд, приключило с решение № 323 от 02.08.2011 г. влязло в сила на 26.08.2011 г. Изложили са съображения в допълнителна уточнителна молба от 18.06.2015 г., че не са инициирали процедура по глава III - та от ЗСВ, тъй като същата е приета след влизане на съдебното решение в сила и след изтичане на 6 месечния срок предвиден в чл. 60а, чл. 4 ЗСВ. Пловдивският районен съд е квалифицирал предявения иск като иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и приемайки, че административната процедура е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, която не е налице, е прекратил производството пред себе си. За да потвърди първоинстанционното определение, Пловдивският окръжен съд също е приел, че правната квафикация на иска е по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и тъй като предвидената в ЗСВ процедура не е развита, то последният е недопустим. Въззивният съд е приел за ирелевантен довода на страните, че съдебното производство е приключило преди приемането на относимите към казуса законодателни разпоредби, както и че не споделя довода им, че щом не са разполагали с възможността да бъдат обезщетени по административен ред, то могат да ангажират отговорността по съдебен ред. При тези мотиви на въззивния съд изведеният от касатора въпрос е обуславящ изхода на делото и по него е налице произнасяне в обжалваното определение, следователно общата предпоставка за допускане на касацията е налице. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд влиза в противоречие със задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, в частност с определение № 535 от 11.07.2014 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. №2927/2014 г., в което по въпроса за правното основание на иск за вреди от бавно правосъдие, когато производството е приключило извън срока по пар. 9 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ ( ДВ. бр. 98/2012 г.), е прието, че то е по чл. 49 ЗЗД. Касационното обжалване обаче следва да се допусне служебно, заради наличие на вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно определение, която по смисъла на приетото в ТР № 1/ 2009 г., ОСГТК на ВКС, съставлява отделно, неконкуриращо се с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, основание за допускане на касационното обжалване. По съществото на частната касационна жалба- същата се явява основателна. В исковата молба ищците твърдят, че са потърпевши от бавно правосъдие и е нарушено правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като са насочили иска си срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансиите. Държавата обаче не е легитимен ответник по исковете за вреди, основани на нарушено право по чл. 6, пар. 1 ЕКЗЧПОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тя не е надлежен ответник, нито когато отговорността за вреди се реализира по специалния ред на ЗОДОВ, където вместо Държавата като неин процесуален субституент встъпва органът, от чиито незаконосъобразни действия са произтекли вредите, нито в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, при която се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата. Следователно, искът е бил насочен срещу ненадлежен ответник, което съставлява нередовност на исковата молба, която при пропуск от страна на районния съд, въззивният съд, съгласно приетото в мотивите към т.5 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, е бил длъжен да констатира, независимо, че е възприел за правилна квалификацията дадена от първоинстанционния съд, както и да обезсили обжалваното определение като върне делото на първа инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и развиване на производството по проверка съществуване правото на иск с участието на надлежния ответник. Като не е сторил това, въззивният съд е потвърдил един недопустим съдебен акт, чийто порок се е пренесъл и върху собствения му акт. Обжалваното определение като недопустимо следва да бъде обезсилено, ведно с първоинстанционното, а делото изпратено на районния съд за ново разглеждане на предявения иск от етапа на определяне на правната му квалификация и преценка за редовност на исковата молба. Предвид изложеното дотук, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4537 от 30.11.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2580/ 2015 г. ОБЕЗСИЛВА определение № 4537 от 30.11.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. 2580/ 2015 г. и определение № 6908 от 19.06.2015 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 6274/2015 г. Делото да се изпрати на Пловдивския районен съд за ново разглеждане съобразно дадените в мотивите указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: