Р Е Ш Е Н И Е   № 191     София, 15 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 160/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата Ц. М. К. против въззивно решение № 226/15.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 273/08 г. от Апелативен съд – гр. В., с което е изменено частично осъдителната присъда на Окръжен съд – гр. П.. С първоинстанционната присъда № 579/09.10.2009г. по НОХД №288/07 г., подсъдимата Ц. М. К. е била призната за виновна в това, че като е нарушила правилата за движение (чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1, чл. 119, ал.1 от ЗДП), по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Н. И. – престъпление по чл. 343, ал. 1 б. “в” от НК. Наложените наказания са : “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години; лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, наложено на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК. Подсъдимата К. е била призната за невинна и оправдана по обвинението да е нарушила правилата за движение по чл. 6, чл. 20, ал.2, чл. 25, ал.1, чл. 47, чл. 116, чл. 119, ал.2 и чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДП. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимата, като същата е осъдена да заплати на гражданските ищци П. Д. И., П. П. И., Д. П. И. сумите от по 25 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, са уважени подадените въззивен протест и въззивна жалба на гражданските ищци и частни обвинители, като присъдата е изменена, както следва : - срокът на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” е увеличен от шест месеца на една година; - увеличен е размера на присъдените обезщетения : за П. Д. И. на 50 000 лева, а за П. П. И. и Д. П. И. на от по 35 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. В касационната жалба на подсъдимата К. се поддържа основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК по отношение на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” със съответно искане за намаляване размера на същото. Оспорена е справедливостта на обезщетенията, присъдени от въззивния съд. Претенцията е за намаляването им до размера на 25 000 лева. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимата К. и нейният процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Частните обвинители и граждански ищци също не се явяват, а повереникът им поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Доводите, представени в подкрепа на тезата за явна несправедливост на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС”, се обосновават с твърденията, че въззивният съд е увеличил размера на това наказание, като е поставил на преден план и единствено генералната превенция на наказанието. Възраженията са неоснователни, защото жалбоподателката пропуска съществен момент от съображенията на въззивния съд, решаващи за увеличаване срока на наказанието до размера на една година. Срокът на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, когато се налага заедно с лишаване от свобода, не може да бъде по-малък от срока на последното – виж П № 1/1983 г. на ПВС; ТР № 61/1980 г., р. ІІІ на ОСНК. Съобразявайки именно това, въззивният съд правилно е приел, че първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца, е постановена в нарушение на закона – чл. 49, ал.2 и 3 от НК, защото наказанието лишаване от свобода е било определено в размер на една година. Тоест наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” не е могло да бъде определено в размер по- нисък от една година. Привеждането на наказанието в размер, съответен на изискването на закона, разбира се, при надлежно искане от страна на прокурора и частното обвинение, не води до явна несправедливост, поради което и претенцията за неговото намаляване не може да бъде удовлетворена. ІІ. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на закона в гражданската част на въззивното решение. Част от доводите, така както са представени в подкрепа на възраженията, нямат отношение към принципа на справедливост, въведен като критерий при определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди. Неизяснените моменти, според жалбата, относно посоката на движение на пострадалата пешеходка, мястото на удара, биха имали своето значение, ако се подкрепяха от данните по делото и можеха да обосноват извод за евентуален принос на пострадалата към резултата. Такива данни не се съдържат в делото, нито пък в жалбата се претендира фактологията, приета от инстанциите по същество, да е резултат от пороци в доказателствената и оценъчната им дейност. На следващо място, твърди се в жалбата, че съдът неправилно е извел конкретния обем на негативните преживявания за всеки един от гражданските ищци. Подобен упрек към дейността на съда е неосноватален. Въззивният съд, в проведеното допълнително съдебно следствие, е събрал доказателствена информация за отношенията между жертвата и пострадалите граждански ищци, за негативните преживявания на последните, като резултат от неочакваната загуба на тяхната съпруга и майка. Очевидно е, че оценявайки така събраните данни въззивният съд, не само е отчел занижените критерии, приложени от първата инстанция при определянето размера на обезщетенията за неимуществени вреди, но е направил и съответно разграничение на действително преживените от гражданските ищци болки и страдания, намерило отражение и в различния размер на присъдените обезщетения. Затова, възраженията за неправилна оценка на негативните преживявания за всеки един от гражданските ищци не почиват на данните по делото. След корекцията, извършена от въззивния съд, размерът на определените обезщетения е съобразен с установения обем неимуществени вреди, понесени от пострадалите, и съответства на критерия за възмездяването им по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226/15.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 273/08 г. от Апелативен съд – гр. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.