Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259


Гр.София, 29.06.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.2193 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.496/15.11.21 по г.д.№.550/21 на АС Варна е потвърдено разпореждане на №.3185/25.08.21 по г.д.№.270/21 на ОС Варна -с което е върната частна жалба вх.№.16170/13.08.21 на В. Н. Н. срещу определение №.2570/3.08.21 на първоинстанционния съд.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Н. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/ и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“ /реш.№.127/5.04.11 по г.д.№.1321/09, ІV ГО/.
Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С въззивното определение е прието, че с върната от първоинстанционния съд частна жалба е било атакувано определение на същия съд, с което е било оставено без уважение искане на жалбоподателя за издаване на съдено удостоверение /по силата на което да се снабди с препис от акт за смърт на доктор М.-лицето, от чиито действия се твърди, че ищецът е претърпял претендираните вреди по предявения срещу работодателя иск с правно основание чл.49 ЗЗД/. Посочено е, че съгласно чл.274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат преграждащите определения и тези, за които е предвиден изрично инстанционен контрол. Отказът за издаването на исканото удостоверение не попада в нито една от хипотезите на цитираната правна норма, като правилността му следва да бъде преценена при проверка на съдения акт по съществото на спора. Поради това и подадената срещу същия частна жалба е недопустима.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти - и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, да обсъди изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, всички процесуални искания, които се основават на установени факти, и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил релевантните факти и доводи и изрично е посочил, че в случая отказът за издаване на удостоверение не попада във визираните в чл.274 ал.1 ГПК хипотези, при които е допустимо самостоятелно атакуване с частна жалба, и правилността му следва да бъде преценена при проверка на съдебния акт по съществото на спора. Безспорно съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона-т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба; обжалваното с върнатата частна жалба определение, с което се отказва събиране на доказателство, не попада в нито една от визираните по-горе хипотези; то съставлява акт по движението на делото, чиято законосъобразност се контролира по повод обжалване на постановеното след събирането на доказателствата решение /евентуален незаконосъобразен отказ да се събере своевременно поискано и относимо доказателство би могъл да се отрази на правилността на постановеното решение и да доведе до неговата отмяна/. Предвид изложеното соченото основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на определението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ГПК, респективно касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №.496/15.11.21 по г.д.№.550/21 на АС Варна.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: