4 РЕШЕНИЕ № 360 София, 19.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1847/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №801/06.6.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №1253/24.8.2010 г. по гр.д.№1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,г.о., по подадена от ищеца В. С. В. от [населено място], касационна жалба, вх.№31771/04.10.2010 г., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, по процесуалноправния въпрос: “Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?” По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Отговор на поставения въпрос у даден с решение №168/25.5.2001 г. по гр.д.№1464/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В посоченото решение е прието, че доказването на иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика – трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори. Прието е също така, че писмената декларация на работника или служителя за оставането му без работа няма доказателствена сила, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти. В контекста на конкретния случай, следва да се посочи, че ако в заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда, се съдържа констатация на вещо лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, от която да е видно, че през определен период работник или служител е останал без работа след уволнение, то тази констатация има доказателствена сила. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че трудовата заетост на работника или служителя се удостоверява с нарочен документ – трудова книжка, с официални извлечения от регистрите на трудовите договори в НАП или други допустими доказателствени средства, но не и чрез ССЕ, чиято задача е била в съвсем друга насока. Прието, че ССЕ не е установила релевантни за делото факти, тъй като изводите й се основават на преглед по материалите по делото и личното трудово досие на работника. Съдът е констатирал, че още в рамките на развилото се пред ПРС производство на ищеца, в чиято тежест е да установи, че е останал без работа и за какъв период, не е била ограничавана по никакъв начин възможността за представяне на доказателства. Поради това и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът решава делото въз основа на събраните по инициатива на страните доказателства, а в случая претенцията по чл.225, ал.1 КТ е останала недоказана по основание. В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд се правят оплаквания за неправилност в изводите на въззивната инстанция с оглед обстоятелството, че трудовата книжка не е била върната на ищеца от работодателя, както и че вещото лице е проверило всички доказателства по делото. Твърди се също така, че изводите на вещото лице по ССЕ се основават и на проверка в регистрите на НАП. Като процесуален довод се навежда, че на ищеца не са давани никакви указания по реда на чл.145, ал.1 и чл.146, ал.2 ГПК, за това че не сочи доказателства за оставането си без работа, поради което у него се е формирало убеждението, че поисканата и допусната от съда ССЕ е годно доказателствено средство за доказване на това обстоятелство. С оглед този довод касационният жалбоподател се позовава на решение №172/23.02.2010 г. по гр.д.№386/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация – [фирма] - П., посредством процесуалния си представител адвокат Л., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на П. окръжен по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ е неправилно. Действително отговорът на поставения въпрос сочи, че доказването на иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ може да стане с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства – трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори и др., каквито ищецът не е представил. Поради това по принцип изводите на окръжния съд са правилни. С оглед конкретния случай обаче въззивната инстанция е постановила решението си по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, не е съобразено, че производството е по глава ХХV ГПК. Съдът не е приложил разпоредбата на чл.311, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че във въззивната жалба на ответника по исковата молба е налице нередовност. Не се сочат конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание 344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за да може ответникът по жалбата – ищец, да вземе становище съгласно 312, ал.2 ГПК. По този начин постановявайки решението си окръжният съд е поставил в положение на процесуална изненада ищеца. Изложеното налага извод за основателност на касационната жалба на ищеца, поради което тя следва да бъде уважена. Предвид разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение указанията в мотивите на настоящото решение. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза трета, във връзка с ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1253/24.8.2010 г. по гр.д.№1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,г.о., в частта, с която е отхвърлен предявения от В. С. В. от [населено място] против [фирма] – [населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 2400 лева, за периода от 08.8.2009 г. до 08.02.2010 г., и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: