Р Е Ш Е Н И Е № 60134 гр. София, 13 октомври 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 560/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в Апелативна прокуратура- гр. Пловдив срещу определение №260201 от 01.04.2021 г., постановено по внчд №59/20121 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В касационният протест се посочва, че атакуваното съдебно определение на въззивната инстанция е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като отказа на първостепенния съд да прекрати наказателното производство, поради изтекъл давностен срок за наказателно преследване, не подлежи на обжалване, като в тази насока са изложени конкретни аргументи. На следващо място се твърди неправилност в извода на апелативната инстанция, че е налице изтекла давност по чл.80 ал.1 т.3 от НК, заключение изводимо от неправилната му преценка, че давността не е била прекъсвана. Прави се искане да бъде отменено определението на Апелативен съд- гр. Пловдив и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд, който да се произнесе по направените в жалбата искания за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на ОП-гр.Пловдив, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. По делото е постъпило възражение срещу касационния протест, изготвено от адв.С., защитник на подсъдимия С. Л. Р., в което се моли да бъде оставен без разглеждане частния касационен протест, поради процесуалната му недопустимост, тъй като искането, поддържано с него е за отмяна на определението, с което е прекратено наказателното производство. Според защитата това искане е несъответно, предвид необяснимото противоречие, в което е изпаднала апелативната прокуратура при неговото обосноваване, доколкото не е направила разлика между последиците от прекратяване на наказателното производство и тези, произтичащи от прекратяване на съдебното производство, което пък от своя страна е довело до наличие на две взаимно изключващи се твърдения. На следващо място се претендира неоснователност на твърдението в протеста, че определението на Пловдивски апелативен съд е постановено при наличието на съществени процесуални нарушения, като са изложени подробни аргументи в подкрепа законосъобразността на решението на апелативния съд да прекрати наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.3 от НПК във вр.с чл.80 ал.1 т.2 от НК. Моли се касационният протест да бъде оставен без разглеждане в недопустимата му част, а в останалата да бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, като моли да бъде отменено определението на Апелативен съд-Пловдив и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по направеното в жалбата искане за прекратяване на наказателното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Защитникът на подсъдимия счита протестираното съдебно определение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Противопоставя се на виждането на прокуратурата, че определението на АС-гр.Пловдив е произнесено в нарушение на процесуалния закон, по причина че не е от категорията актове по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, както и че съдебният акт на първостепенния съд, с който е отказано прилагането на института на давността на това основание, не подлежи на обжалване. Акцентира на твърдението си за наличие на противоречия в касационния протест, изводими от обстоятелството, че изготвилият го прокурор очевидно не е направил разлика между прекратяване на наказателното и прекратяване на съдебното производство. В последната си дума подсъдимият С. Л. Р. изявява желание да се потвърди определението на Апелативен съд- гр. Пловдив. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, писменото възражение на защитника на подсъдимия и становището на страните от съдебното заседание, в рамките на правомощията си, установи следното: С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 27.01.2021 г., постановено по нохд №2591/2020 г., Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим С. Р. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК във вр.с чл.80 ал.1 т.3 от НК. Със същото определение е оставено без уважение и искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза, поради допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на подсъдимия. По жалба на адв.С., защитник на подсъдимия Р., пред Апелативен съд- гр. Пловдив е било образувано внчд №59/2021 г., приключило с определение №260201 от 01.04.2021 г., с което е било отменено изцяло определението от 27.01.2021 г., постановено по нохд №2591/2020 г. на Окръжен съд- гр. Пловдив и вместо него е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.3 от НПК във вр.с чл.80 ал.1 т.3 от НК и е била отменена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3000 лв. На първо място ВКС намира за необходимо да обсъди наведения довод от страна на защитника на подсъдимия за недопустимост на подадения касационен протест. Протестът е недопустим в случаите, когато чрез него се протестира неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, не подаден в срок, или не отговарящ на изискванията на чл.351 ал.1 и ал.3 от НПК. По настоящото дело касационният протест е подаден срещу акт, с който се прекратява наказателното производство /определение на апелативния съд, постановено за първи път във въззивното производство, с което се прекратява пътят на наказателното производство-чл.346 т.4 от НПК/, съдържанието му отговаря на изискванията на чл.351 ал.1 и ал.3 от НПК /посочено е от кого е подаден, определението, което се обжалва, касационните основания, които се релевират и данните, които ги подкрепят, искането, което се прави и е подписан от подателя му/. Спазен е и срока за депозирането му. На следващо място, съдът следва да обсъди твърдението на защитата на подсъдимия, че в сезиращия ВКС процесуален документ е налице смесване на понятията „прекратяване на наказателното производство“ и „прекратяване на съдебното производство“, доколкото направеното искане в диспозитива на протеста е за отмяна на определението на апелативния съд и връщане на делото за произнасяне по исканията във възивната жалба „за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на ОП-Пловдив, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство“. ВКС приема, че се касае за използването на неудачен израз от прокурора, доколкото вместо „прекратяване на съдебното производство“ е посочил „прекратяване на наказателното производство“. За да направи този извод, настоящият касационен състав изходи от цялостното съдържание на протеста; от изрично посоченото, че се иска връщане на делото на въззивната инстанция, предвид, че същата не се е произнесла по исканията в отправената до него жалба, свързани с наличието/липсата на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, „като липсата на такова произнасяне е обусловена от факта, че АС-гр.Пловдив е прекратил наказателното производство“. Отделно от това, в диспозитива ясно е посочено, че искането за връщане за ново произнасяне от апелативния съд е свързано с разрешаване на въпроса с допуснатите съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Преценявайки посочените обстоятелства, касационният съд приема, че макар и неудачно формулирано, искането в протеста в достатъчна степен ясно обективира волята на прокуратурата. По-нататък, следва да се посочи, че постановеното в разпоредителното заседание определение на първостепенния съд, с което е било отказано прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност за наказателно преследване, не подлежи на самостоятелен контрол, отделно от присъдата. Такова е и твърдението на прокуратурата в подадения касационен протест, макар че ВКС не споделя изложените от него подкрепящи аргументи. Съгласно чл.341 ал.1 от НПК, определенията, с които се прекратява наказателното производство, както и изрично посочени в нормата определения, се проверяват по глава XXI от НПК. По реда на глава XXII се проверяват определенията, за които това изрично е посочено в кодекса, а всички останали определения не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. С други думи определението, с което се прекратява наказателното производство се разглежда по реда на въззивното производство/глава ХХI/, а отказът за прекратяване на наказателното производство не попада в категорията на тези, които подлежат на самостоятелен въззивен контрол. Неговата проверка се извършва при проверката на крайния съдебен акт на първоинстанционния съд- присъдата. Наред с това, следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.250 ал.4 от НПК, също е разписан реда за проверка на определенията „за прекратяване“ на наказателното производство, а именно по реда на глава XХI от НПК. Съдържанието на двете посочени по-горе разпоредби и тяхната корелативна връзка насочва на извод, че законодателната техника на изписване „за прекратяване“ не е случайна, а има своето същностно значение- на въззивен контрол подлежат само определенията, с които се прекратява наказателното производство, но не и отказа на съда да го прекрати. При това положение Апелативен съд-гр.Пловдив е следвало да остави без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба на защитника на подсъдимия срещу отказа на първостепенния съд да прекрати наказателното производство. Като не е сторил това, контролираният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Изложените съображения мотивират настоящия съд да направи единствено възможния извод, а именно, че определението на апелативния съд подлежи на отмяна. Доколкото недопустимото прекратяване на наказателното производство е довело до непроизнасяне от въззивната инстанция по жалбата на адв.С., в частта, в която е атакувано определението на ОС-гр.Пловдив, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното такова, ВКС счита, че делото следва да бъде върнато за произнасяне по този въпрос. По изложените съображения, настоящият касационен състав намери за основателен касационния протест, поради което същият следва да бъде уважен. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА определение №260201 от 01.04.2021 г., постановено по внчд №59/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО. ВРЪЩА делото на същия съд, друг съдебен състав за произнасяне по жалбата на адв.С., защитник на подсъдимия С. Р., в частта й, касаеща определението по чл.248 ал.1 т.3 от НПК. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/