2 Р Е Ш Е Н И Е №103 София, 01.08.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2619 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молба на У. Ч. Х., гражданин на Великобритания, представляван от адв. К. С., за отмяна на влязло в сила решение № 29 от 18.02.2016г. по т.д. № 216/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което са обявени за недействителни спрямо синдика на „Соло“ ООД – В. Х. Ч., договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Соло“ ООД и Б. Х. с нот. акт. № 194, т.X, нот.д. № 1867/24.06.2009г. на нотариус С. А., рег. № 208 в регистъра на НК, с район на действие РС Несебър, и договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Соло“ ООД и Б. Х. с нот. акт. № 197, т.X, нот.д. № 1970/24.06.2009г. на нотариус С. А., рег. № 208 в регистъра на НК, с район на действие РС Несебър. Молителят твърди, че Б. Х. е закупила двата имота по време на брака си с него, сключен във Великобритания на 06.07.1968г. и поради това имотите са тяхна съпружеска имуществена общност. Твърди, че е разбрал за воденото срещу съпругата му дело едва след приключването му с влязло в сила решение и че решението го обвързва, тъй като не е бил страна по делото. Твърди, че в качеството му на задължителен необходим другар искът е следвало да бъде насочен и по отношение на него. Поради това моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответникът по молбата В. Х. Ч. – синдик на „Соло“ ООД /н/, оспорва молбата за отмяна, като счита, че твърденията в нея, в това число твърдението, че молителят не е знаел за воденото дело, са недоказани. Ответникът „Соло“ ООД /н/ не изразява становище по молбата за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от влизане в сила на решението. В молбата са изложени твърдения, с които молителят обосновава активната си легитимация с качеството си на необходим другар на ответницата, обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Молителят твърди, че като съпруг на ответницата е обвързан от влязлото в сила решение, тъй като е следвало да участва в делото, по което е постановено, като необходим задължителен другар. Доводът е обоснован с твърдение за сключен брак между молителя и ответницата по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна, и за придобиване по време на брака им на имотите, разпореждането с които е прогласено за недействително с влязлото в сила решение. Настоящият състав намира, че преценката за възникналите между съпрузите имуществени отношения във връзка с придобитите в България по време на брака им недвижими имоти следва да бъде извършена съобразно правото, приложимо към личните им отношения. Този извод следва от разпоредбата на чл.79, ал.3 КМЧП, който предвижда, че имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения. Неоснователен е доводът на молителя, че доколкото спорът по делото не е между съпрузите, а е с трети лица, следва да намерят приложение чл.64 и чл.65 КМЧП. Тези разпоредби уреждат придобиването на вещни права по отношение на недвижими имоти, но доколкото в случая спорът не е относно това дали с оглед придобивното основание са валидно възникнали вещни права за приобретателя, а подлежи на разрешаване въпросът относно възникналите между съпрузите имуществени отношения във връзка с придобиването на имот от единия от тях, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.79, ал.3 КМЧП. В чл.79, ал.1 КМЧП е предвидено, че личните отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право. Тъй като в случая и двамата съпрузи са граждани на Великобритания, релевантният въпрос следва да бъде разрешен съобразно английското право. От представеното по делото писмо от нотариус М. У., действащ на територията на Великобритания, се установява, че няма общност на имуществото при брачни въпроси в английското право. Във връзка с правното положение на имущество, придобито от един от съпрузите по време на брака или по този въпрос по което и да е време, законът в Англия е, че другият съпруг може да предяви иск за промяна на собствеността съгласно редица различни нормативни актове, но ако такъв иск не е предявен, съпругът, притежаващ собствеността, може да се разпорежда с имота като единствен бенефициер-собственик, а всякакъв последващ иск ще се прилага към приходите от продажба. С оглед на това настоящият състав намира, че между молителя и съпругата му не е възникнала бездялова имуществена общност по отношение на придобитите от нея имоти и следователно молителят не е имал качеството на необходим другар на ответницата, обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Поради това подадената молба за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на У. Ч. Х., гражданин на Великобритания, за отмяна на влязло в сила решение № 29 от 18.02.2016г. по т.д. № 216/2014г. на Бургаски окръжен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: