Р Е Ш Е Н И Е № 478 Гр. София, 21.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1505 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Д. Д. С. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1588/ 2009 г. на Районен съд – Варна, отмяна на присъда № 136 от 09.03.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради неучастието му в съдебното производство. Искането се позовава на посоченото в чл. 423 от НПК основание на задочно осъден. В открито съдебно заседание служебният защитник на осъдения (адвокат Д. С.) настоява за възобновяване на делото, поради допуснато нарушение на призоваването, препятствало ефективното упражняване на правото на защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага то да бъде отхвърлено. Изразява становище, че осъденият е бил известен за воденото срещу него съдебно производство и сам се е поставил в невъзможност да участва по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 136 от 09.03.2010 г. по н.о.х.д. № 1588/ 2009 г. Варненският районен съд признал в условията на задочно производство осъдения Д. Д. С. за виновен в това, че на 16.12.2008 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – кокаин с технологични примеси, с тегло от 0,138 грама и съдържание на накротичнодействащ компонент кокаин от 19 %, на стойност 12,42 лева и случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание глоба в размер на 200 лева. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. Съдебният акт не бил обжалван (включително и от служебния защитник на осъдения) и влязъл в сила на 25.03.2010 г. Процесуално допустимото искане на осъдения Д. Д. С. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423 от НПК законът предвижда възможност за възобновяване на вече приключило наказателно производство поради неучастие на задочно осъден, освен при две изключения и едното от тях – укриване от правозащитните органи, е реализирано по делото. В хода на образуваното първоинстанционно съдебно производство осъденият С. бил призован чрез съпругата му С. С., която получила призовката на 22.07.2009 г. на настоящия им адрес в гр. Варна, [улица]. За насроченото на 27.10.2009 г. съдебно заседание осъденият не се явил. За следващото заседание служители от отдел „Охрана” обяснили отсъствието на призованото лице от адреса с информация, придобита от собственика на имота, че Д. С. бил наемател и вече не живеел там. След изготвена адресна справка осъденият бил призован и на постоянния си адрес в гр. Варна, [улица], откъдето съпругата му заявила, че не знае за местонахождението му, отказала да получи призовката за 11.02.2010 г. и препратила призоваващия орган към адвокат (отказът от получаване бил оформен с подпис на свидетел Н. И. Г.). За съдебното заседание на 09.03.2010 г. осъденият отново не бил намерен. С докладна записка служители от отдел „Охрана” уведомили съда, че по информация на Р. Х. Х. – тъща на подсъдимото лице, последният не живеел на постоянния си адрес, не поддържал контакти със семейството си и местоживеенето му не било известно. В справката било посочено, че Д. С. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 37536/ 05.08.2009 г. (V-то РУ на МВР – Варна), на основание изпълнение на наказание лишаване от свобода. Наказателното производство било разгледано на 09.10.2010 г. с участието на служебен защитник адв. Г. А. и била постановена присъда. Изложените обстоятелства разкриват неоснователната претенция на задочно осъдения да се ползва от законовата възможност по чл. 423, ал. 1 от НПК. Обстоятелствата по делото разкриват, че без уважителна причина осъденият С. не се е явил в съдебно заседание, за което е бил редовно призоваван чрез съпругата му (на 22.07.2009 г.). С недобросъвестното си процесуално поведение задочно осъденият е реализирал едно от предвидените в закона изключения, препятстващо повторното разглеждане на делото за личното му участие. Не са налице основанията по чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на приключилото първоинстанционно наказателно производство, поради което искането на осъдения Д. Д. С. следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения Д. Д. С. за възобновяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 1588/ 2009 г., по описа на Районен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.