1 10 Р е ш е н и е № 14 гр.София, 04.02.2020г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2590 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 25.02.2019г. по гр.д.№1002/2018г. на ОС Благоевград, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса кога следва да се приеме, че е открито нарушението по смисъла на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ и следва ли съдът да се произнася по този въпрос без да е направен довод за такъв порок на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Жалбоподателят Агенция „Митници”, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да се отмени като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът –Н. К. П., редовно призован не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил Агенция митници да заплати на Н. П. на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, сума от 2 568,82 лв. / представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за времето от 14.02.2018 г. до 01.03.2018 г. и от 17.03.2018 г. до 22.05.2018 г., отхвърля иска за разликата над този размер и извън посочения период, като неоснователен. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е признал за незаконно и е отменил дисциплинарното наказание уволнение на Н. П. и го е възстановил на заеманата отпреди уволнението работа ”Специалист/контрольор” в отдел ППТРР в ТМУ на Митница Югозападна. Установено е по делото от писмени доказателства / трудов договор № 2967/24.06.2014 г., Заповед № 1997/08.02.2016 г. за определяне на размер на заплата, декларация от 14.03.2016 г. за запознаване със Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед № ЗМФ - 109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, трудова книжка, длъжностна характеристика за длъжността „специалист/контрольор", за отдел ПТРР, митница Югозападна, множество декларации подписани от Н. П. и др /, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът- ответник по жалба е заемал посочената по-горе длъжност за периода от 24.06.2014 г., до 22.11.2017 г. - датата на издаване на процесната Заповед № 4360 от на Директора на Агенция "Митници". Установено е също так от надлежно приетите по делото писмени доказателства - Протокол за претърсване и изземване с peг. № 32-162891/14.06.2017 г., писмо peг. № 32-171382/22.06.2017 г. от митница Югозападна, относно задържане на митнически служители, писмо peг. № 32-275900/05.10.2017 г. до митница Югозападна от Инспектората на Агенция „Митници", Писмо peг. № 32-191928/12.07.2017г. от ръководителя на инспектората до Специализираната прокуратура и др. , че на посочената в заповедта дата – 13.06.2017 г., е проведена специализирана операция на ГКПП Кулата, при която са задържани митнически служители, сред които и ищеца и при извършените процесуално-следствени действия на КПП-Кулата, на 13.06.2017 г., е установено, че в касата на ищеца не са намерени и не са иззети никакви вещи, поради което и на същия не са били снемани обяснения, каквито са дадени от останалите служители. Задържането на митническите служители било отразено в обширни статии, поместени в централните ежедневници, а акцията получила широк отзвук и в други електронни медии. Установява се от Писмо per. № 32-276281/05.10.2017 г. от Митница Югозападна до Инспектората на Агенция „Митници", че в предвидения съгласно т.1 от посочената по-горе Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. срок ищецът не е подал уведомление за привличането му като обвиняем. От приложените - Писмо peг. № 32-275900/05.10.2017 г. до Митница Югозападна от Инспектората на Агенция „Митници.", писмо изх.№ 468/2016 г. от 26.07.2018 г. от Специализирана прокуратура, Постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2017 г. и др. съдът е приел за установено, че ищецът е бил привлечен, в качеството му на обвиняем и му е била взета с различни полицейски, прокурорски и съдебни актове мярка „задържане под стража“ за периода от 13.06.2017 г. до 18.12.2017 г., която с определение от 18.12.2017 г., по ЧНД № 3803/2017 г. на СпНС е била изменена в „домашен арест“ за периода от 18.12.2017 г. до 13.02.2018 г., когато с разпореждане от същата дата на прокурор при Специализираната прокуратура мярката „домашен арест“ е била отменена и на ищеца не е взета друга по-лека такава. Съдът е приел, че работодателят, комуто процесуалният закон възлага тежестта на доказване, не е установил по делото извършването на каквото и да е укоримо действие (или бездействие) на работника. Уволнението е отменено поради липса на твърдения в заповедта и доказателства за извършено от работника противоправно деяние въобще, а не само защото деянието не е било извършено умишлено. Съдът се е позовал на практика на ВКС спорад която се приема, че злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя, което не е обусловено от наличието на умисъл. Ако действията/бездействията са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко по вид дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Съдът е счел, че обстоятелството, че по отношение на ищеца е образувано досъдебно производство, взета му е мярка „задържане под стража“ и му е повдигнато обвинение по 321, ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр. ал.2 НК, не е достатъчно само по себе си да обоснове извод за виновно осъществено от ищеца дисциплинарни нарушения, каквито се сочат най-общо в заповедта. Съдът е счел, че работодателят не сочи конкретно и точно какви са извършените от служителя действия, с които според него е участвал в корупционни практики на 13.06.2017 г. и е целял извличане на изгода за него или за другиго. Изложил е съображения за това, че шумното отразяване на задържането на митническите служители има негативни последици за учреждението работодател, установяването на корупционни практики и вземането на подкуп от митнически служител злепоставя работодателя пред трети лица, уронва престижа на агенцията, но за да се обоснове дисциплинарната отговорност на служителя е необходимо отново да се докаже , че служителят е имал такова поведение към 13.06.2017г., извършил е от обективна страна конкретни по време място и лица действия, участвал е в такава група, взел е подкуп и др., което именно негово лично поведение злепоставя работодателя пред неограничен кръг трети лица. Съобразно липсата на доказателства в тази насока / не е налице влязла в сила присъда, внесен обвинителен акт с посочени в него доказателства или др./ въззивният съд е приел, че не може да направи, дори и предположение за извършване на престъпленията, за които ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем. Съдът е приел, че не е налице дисциплинарно нарушетние по чл.187, т.8 и т.10 КТ по повод на посоченитет работодателя действия на Н. П. за нарушаване етичните норми на поведение на митническия служител, регламентирани в кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на МФ. Съдът е счел, че липсва конкретизация на извършеното деянието при преценката съставомерността на извършеното нарушение по т. 10, което дава основание да се направи извода, че процесната заповед е необоснована, което е още едно основание за отмяна. Посочено е, че в заповедта е цитирана като неизпълнение разпоредбата на чл.107а, ал.21 КТ, каквато обаче не съществува в закона - последната алинея е под № 19. Останалите цитирани текстове от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, от Кодекса за поведение на митническия служител и чл.126 , т.9 и т.13 КТ регламентират етичните правила за поведение на митническия служител и имат за цел да укрепват общественото доверие в морала и професионализма на митническите служители и да повишава престижа на митническата администрация. Изложени са съображения за това, че нарушаването на етичните правила и норми е укоримо поведение от страна на митническия служител и при установяването на такова поведение би обосновало основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по т.8 предл. 2 чл.187 КТ, но не и по посочената т.10 от същия, тъй като тази разпоредба изисква неизпълнение на конкретни трудови задължения, вменени на служителя. Съдът е приел, че в заповедта не са посочени кога и какви устно или писмено задачи са били поставени за изпълнение на служителя и съответно не са били изпълнени от него, за да се достигне до извода за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на служителя на основание цитираната разпоредба - чл. 187, т. т.10 КТ. Приет е за неоснователен е и доводът, че тъй като ищецът не е уведомил незабавно началника на Митница Югозападна, за повдигнатото срещу него на 14.06.2017 г. обвинение е нарушил разпоредбите на т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция „Митници” и не е изпълнил трудовите си задължения, съгласно т. V.22 от длъжностната характеристика, подписана от него на 14.04.2016 г., а също и т. 5.2.2.14 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция ,.Митиници“, утвърден със Заповед № 3AM-546/32-126454/10.05.2017 г. на директора на Агенция „Митници“. Прието е, че смисълът на задължението за уведомяване е работодателят да узнае, а очевидно в случая, макар и неуведомен от работника обективно е узнал и е могъл да узнае, дори без или против волята на самия работник. Изложените са съображения за това, че формалното пасивно поведение на работника, който се е въздържал да уведоми писмено работодателя, съставлява нарушение на трудовата дисциплина под формата на неизпълнение на други трудови задължения, но не е с такъв висок интензитет, за да обуслови законосъобразно налагане на най-тежкото по вид, предвидено в чл. 188, т. 3 дисциплинарно наказание – уволнение. На самостоятелно основание и за пълнота на изложението извън гореизложеното въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процедурата и конкретно извън срока уреден в чл. 194, ал.1 КТ. Съдът е приел, че е налице налице противоречива практика по отношение на въпроса за правната същност на сроковете по чл.194 КТ, а именно дали същите са преклузивни или давностни. Съдебният състав е посочил, че споделя практиката, че сроковете по чл. 194, ал.1 КТ са преклузивни и за тях съдът следи служебно с оглед приложението на императивна правна норма, поради което не е ограничен от посоченото в исковата молба, съответно във въззивната жалба, при проверка на правилността на първоинстанционното решение. Прието е, че въпросът за правната същност на сроковете има значение за настоящото дело, защото на ищеца са вменени нарушения, които се твърди, че са били осъществени и констатирани в по-ранен етап (на 13.06.2017 г. - по повод полицейска акция), но са били санкционирани по-късно, извън двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ, едва на 22.11.2017 г. с издаване на процесната заповед. Следователно, поради пропускането на срока е настъпила преклузия, към 14.08.2017 г. за по-късното ангажиране на дисциплинарната отговорност на въззивника, с оглед на което и заповедта се явява незаконосъобразна на това самостоятелно основание. С аргумент от всичко гореизложено съдът е приел, че предявените искове с правно основание основание чл. 344, ал.1,т. 1 -3 КТ са основателни и е признал за незаконно и отменил дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на ищеца Н. П. със Заповед № 4360/22.11.2017 г. - Директор на Агенция „Митници, на основание чл.190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, като последица от това е възстановил работника на заеманата от него преди уволнението му длъжност „Специалист/контрольор“ в отдел ППТРР в ТМУ на Митница Югозападна“, и му е присъдил обезщетение заоставането му без работа в резултат на незаконното уволнение. Допуснато е касациионно обжалване по въпроса кога следва да се приеме, че е открито нарушението по смисъла на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ и следва ли съдът да се произнася по този въпрос без да е направен довод за такъв порок на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият състав намира, че въззивният съд в обжалваното решение е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Според същата се приема, че за смисъла на понятието „откриване на нарушението”, законът има предвид узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Подчертано е, че именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове. В този смисъл, при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 194 КТ при дисциплинарно уволнението на ищеца, недопустимо е съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. Въззивната инстанция също не може да излезе извън предмета на иска, но още и е ограничена в произнасянето си до посочените в жалбата основания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение (въззивната жалба съдържа указание в какво се състои порочността на решението – чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК). Въззивният съд следи служебно само за валидността изцяло на първоинстанционното решение, за неговата допустимост в обжалваната част, дали е неправилно поради нарушение на императивна матариалноправна норма или е налице публичен интерес от защитата на правата на частноправните субекти в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане. В противоречие са дадения от съда по-горе отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е преценявал спазването на чл. 194 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, въпреки че подобно твърдение за незаконност на уволнението не е било въведено от ищеца в исковата молба. Така е допуснал нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл по спазване на сроковете за налагане на наказания за дисциплинарни нарушения, който не е и бил спорен по делото, за първи път в своето решение, като преди това не е дал възможност на страните да изразят становище, включително на работодателя – ответник да посочи доводи относно началния момент, в който са започнали да текат сроковете, за евентуалното им спиране и пр. По този начин въззивният съд е нарушил още чл. 269, чл. 8, ал. 3 и чл. 9 ГПК. Неправилно въззивният съд в случая е приел и , че не е извършено нарушение по чл.187, ал.1, т.8 КТ. Хипотезата на този текст включва три отделни състава: злоупотреба с доверието на предприятието, уронване на доброто име на предприятието и разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. Добрите нрави са морални норми, спазването на които законът - в случая 17, ал.1, т.5 от Закона за митниците , чрез препращане към утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител – т.24 от Кодекса за поведение на митническия служител въздига в служебно задължение. Изискването, което тази норма поставя към митническия служител е да не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави е изискване за етична добросъвестност /различна от легалната добросъвестност, приложима напр. в хипотезата на чл.75 КТ/. Добросъвестността се изразява в точното, почтено и съвестно изпълнение на трудовите задължения с обичайната грижа на добрия работник или служител. Шумното отразяване на задържането на митническите служители има негативни последици за учреждението работодател, съмненията за корупционни практики и вземането на подкуп от митнически служители злепоставя работодателя пред трети лица, уронва престижа на агенцията. Неправилно въззивният съд е обвързал наличието на нарушение на трудовите задължения с влязла в сила осъдителна присъда. Обстоятелството, че наказателен съд не се е произнесъл по виновността на ищеца за извършено от него престъпление по служба, не го освобождава от дисциплинарна отговорност за същото деяние. От правно значение в производството по иска за отмяна на дисциплинарното уволнение е дали извършеното съставлява дисциплинарно нарушение; дали с действията си ищецът е е уронил доброто име на предприятието, грубо нарушавайки трудовите си задължения. Нарушаването на трудовата дисциплина не е задължително да представлява престъпление, но дори и да е така, двете производства - наказателното и дисциплинарното се развиват независимо едно от друго. Предвид така възприетите съображения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Описаното в заповед №4360/22.11.2017г. на директора на Агенция "Митници" нарушение по чл.187, т.8 КТ е доказано от фактическа страна чрез събраните по делото доказателства - докладни записки, дисциплинарна преписка и свидетелски показания. Служителят е длъжен при изпълнение на служебните си задължения да следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. В случая, видно от фактите по делото, служителят се е отклонил от това дължимо поведение. Задържането на лицето, повдигнатото обвинение и медийното отразяване на същото са накърнили доброто име на Агенция Митници. С факта на задържането и повдигнатото обвинение е разколебано общественото доверие в морала и професионализма на митническия служител, като се е формирала представа за корупционно поведение на служителите и е накърнен имиджа на митническата администрация. Извършеното от ищеца нарушение ангажира дисциплинарната му отговорност с оглед на приетите по- горе правни разрешения относно смисъла на чл.17 ЗМ и чл.24 КПМС . Осъществено е и нарушението по чл.187, т.10 КТ, чийто фактически състав включва неизпълнение на други трудови задължения, каквито са и посочените в заповедта такива по чл.126, ал.1, т.9 и 13 КТ –задължение да пази доброто име на предприятетието и да изпълнява всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективния трудов договор, от трудовия договор или от характера на работата. Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления –чл.2 ЗМ, което означава, че отговорността на митническите служителия за нарушаване на задължението по чл.17 ЗМ може да се ангажира за извършването/неизвършването на действия, посредством които се осъществява митнически наздор и контрол върху вноса, износа и транзитирането на стоки, в нарушение на закона, като и неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение . Ищецът е нарушил задълженията си, произтичащи от цитираните правила, утвърдени с изброените заповеди на началника на митницата, от връчената му длъжностна характеристика, както и от Закона за митниците и Кодекса за поведение на митническия служител. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица - независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. В този смисъл е налице и практика на ВКС, която настоящият състав напълно споделя. Заповедта по, с която е наложено наказание на ищеца, предмет на спора е издадена при спазване изискванията на КТ. Заповедта съдържа предвидените в чл.195 КТ реквизити - посочени са и конкретизирани нарушителят, нарушението, времето на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Изпълнено е изискването на чл.193, ал.1 КТ преди налагане на наказанието работодателят е приел писмените обяснения на ищеца и са спазени са и сроковете по чл.194 КТ. Правилно е определено от работодателя и дисциплинарното наказание по реда на чл.189 КТ, като са взети предвид тежестта на нарушенията, което са съществени, предвид характера на изпълняваната от ищеца работа, предпоставяща висока степен на отговорност и отражението върху престижа на работодателя, като е отчетена значимостта на държавната служба и конкретно заеманата позиция. С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че с процесната заповед на директора на Агенция "Митници" законосъобразно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. ВКС предвид горните мотиви намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл.281 ГПК - допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл.293 въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като предявените искове се отхвърлят. На основание чл.78, ал.3 и чл.80 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 776,40лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 25.02.2019г. по гр.д.№1002/2018г. на ОС Благоевград и потвърденото с него решение от 10.09.2018г. по гр.д.№120/2018г. на РС Петрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. П. искове против Агенция "Митници", за отмяна на дисциплинарно наказание наложено на със заповед №4360/22.11.2017г. на Директора на Агенция „Митници”, възстановяването му на заеманата отпреди уволнението работа ”Специалист/контрольор” в отдел ППТРР в ТМУ на Митница Югозападна и заплащане на обезщетение за оставането му без работа резултат на незаконното уволнение. ОСЪЖДА Н. К. П. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Митници" сумата 776,40лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: