2 Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 06.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2798 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СД”ГИП 90 – Караиванови” против решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа своето становище. Третото лице-помагач не е взело становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 737/16.10.2019 г., постановено от състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съизмерима ли е вредата по чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ със законната лихва по чл.86 ЗЗД, респ. освободен ли е ищецът от доказването на размера й. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие по правния въпрос с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД. В случаите, в които съдебен изпълнител незаконосъобразно е наложил запор върху определена парична сума в рамките на изпълнителното производство задържането на паричната сума по силата на установените впоследствие незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. За периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването и, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържане на сумата. Търсената по този ред - чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорност, е специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователното задържане на паричната сума, поради което настоящия съдебен състав да приема, че вредата в тази хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения запор върху сумата от съдебния изпълнител. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми. Въз основа на горното, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че запорът и принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца по посочената сметка за размера, формиран от несеквестируемите субсидии, са незаконни. В случая съдът е приел за недоказано, че в резултат на противоправното бездействие на ЧСИ, за периода от подаването на молбата на длъжника за вдигането на запорите и реалното връщане на запорираните суми в неговия патримониум, е била осуетена реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, включително и какъв би бил евентуалният размер на начислената лихва, ако бяха стояли по неговата банкова сметка. С оглед отговора на правния въпрос, посочен по-горе и обосновал допустимостта на касационното обжалване, вредата в тази хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения запор върху сумата от съдебния изпълнител. Без значение е обстоятелството, какви са били намеренията на лицето за използуване на средствата, доколкото се претендира минималния размер на вредата, а не пропуснати ползи в по-голям размер или други имуществени вреди. Като е приел противното, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия по делото, ВКС следва да се произнесе с решение по съществото на спора, като в полза на ищеца по делото се присъдят сумите както следва: сумата 20 867,57 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 47778 лева за периода от 20.02.2013 г. до 08.06.2017 г. и сумата 1359,75 лева, представляваща законна лихва върху сумата 3273, 93 лева за периода от 08.05.2013 г. до 08.06.2017 г.. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят направените в производството разноски за трите съдебни инстанции, в размер на 4 663,22 лева. Водим от горното, състав на ВКС , ІV гр.отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 503/23.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 2880/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, като вместо него постановява: ОСЪЖДА ЧСИ Л. Т. рег.№ 737 район на действие Окръжен съд – Добрич, да заплати на основание чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ на СД „ГИП 90 – Караиванови” сумите както следва: сумата 20 867,57 /двадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/лева, представляваща законна лихва върху сумата от 47778 лева за периода от 20.02.2013 г. до 08.06.2017 г. и сумата 1359,75/хиляда триста петдесет и девет лива и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща законна лихва върху сумата 3273, 93 лева за периода от 08.05.2013 г. до 08.06.2017 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 663,22 /четири хиляди шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща съдебни разноски за трите съдебни инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Армеец” АД. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.