Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 133

гр.София 10.08.2022 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №562 образувано по описа за 2022 год.

Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба от Министъра на правосъдието, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Т., против решение от 09.06.2021г., постановено по дисц.д.№17/2020г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието изх.с рег.№ 94-Т-10 от 16.07.2020г., във връзка с проверка по изп.дело №20068630400016 по описа на ЧСИ С. Х., с район на действие Софийски градски съд, поради неналичие на дисциплинарно нарушение.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че са допуснати дисциплинарни нарушения. Поддържа се, че ЧСИ е следвало с постановление да прогласи прекратяването/перемирането/ на изп.д. 20068630400016 още на 04.07.2009г., след изтичане на две години от подаването на молба вх.№00774/04.07.2007г. Искането е за отмяна на решение и налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата на ЧСИ С. Х., чрез процесуален представител адв.А., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, че не са допуснати дисциплинарни нарушения, а дори и да има дисциплинарно нарушения, сочено като пропуск за прекратяване на изпълнителното производство частично през 2009г., за същото нарушение е изтекла предвидената в ЗЧСИ погасителна давност във връзка с изложеното и не следва да се прилагат по аналогия разпоредби от НК във връзка с началото на теченето но давностния срок, като се позовава и на практика на ВКС – решение по гр.д.№2533/2017г. на ІІІ г.о.
Ответникът по жалбата Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., взема становище, че жалбата е неоснователна, като съображенията се излагат в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
До Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Камарата на частните съдебни изпълнители за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ С. Х., с район на действие Софийски градски съд, поради поради констатирани допуснати нарушения по изпълнително дело № 20068630400016 по описа на ЧСИ, а именно: 1. ЧСИ С. Х. в нарушение на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8, предл.1 ГПК не е прекратила частично изп.дело №20068630400016 по отношение на солидарния длъжник Л. Й. поради настъпила на 04.07.2009г. перемция, като продължила с изпълнителните действия до прекратяването му с Протокол от 13.11.2019г.; 2. ЧСИ С. Х. е нарушила разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.3, предл.2 ГПК като е прекратила изпълнителното производство с „Протокол от 13.11.2019г.“ вместо да го прекрати с „Постановление“. Искането е за налагане на дисициплинарно наказание „глоба“, в размер, определен съобразно тежестта на извършеното нарушение.
С обжалваното решение Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, е намерила искането за неоснователно, поради неналичие на дисциплинарно нарушение.
Законосъобразно и в съответствие с данните по приложеното в копие изпълнително дело /които данни са възпроизведени и в самото решение/, дисциплинарният състав е приел, че по изпълнителното дело са предприемани действия и са постъпвали редовно суми за погасяване на задълженията. Изп.д.№20068630400016 е преобразувано в изп.дело от предадено на 24.11.2006г. за продължаване на изпълнителните действия изп.д.№2698/2004г. на ЧСИ Х.; на 24.11.2006г. е постъпила молба с от взискателя с вх.№181; на 04.07.2007г. е постъпила молба от взискателя с вх.№00774; със съобщение изх.№02863/14.12.2007г. до Служба по вписванията – София, е наложена възбрана върху идеални части от недвижим имот в София, *, които са собственост на солидарния длъжник Л. Й. и възбраната е вписана; на 04.11.2008г. с вх.№02122 е постъпила молба от взискателя за налагане на принудителна административна мярка по чл.76, ал.3 ЗБДС по отношение на солидарните длъжници, вкл. и по отношение на Л. Й.; със съобщение изх.№04804/04.122008г. до СД „Полиция“, сектор БДС е поискано налагане на принудителна административна мярка по чл.76, ал.3 ЗБДС по отношение на Л. Н. Й.; на 19.03.2009г. с изх.№01039 е изпратена призовка за принудително изпълнение до Л. Й.. Съгласно задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС :“ Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.“ В мотивите по т.10 на тълкувателния акт е разяснено, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи; че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.; че поради това е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл. 426, ал. 2 ГПК/ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК; че ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. Разяснено е също, че „прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. …. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.“. Разяснено е в мотивите и това, че : „Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи…..; че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК……, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти…., че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.“
Същевременно с посоченото в обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, по материалноправните въпроси “ за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността“ е прието, че „ в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“. В случая подобно нарушение не е изтъкнато от представителя на Министъра на правосъдието и правилно е прието, че на ЧСИ Х. не следва да се налага наказание. Настоящият касационен състав не възприема допълнителните съображения в решението на дисциплинарния състав, че: В процесното изпълнително дело 20068630400016, ЧСИ С. Х. е в невъзможност да образува отделно изпълнително дело само срещу солидарния длъжник Л. Й., поради това, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело 16/2006г. е един за двамата солидарни длъжници, като солидарността на задължението позволява на взискателя, на осн.чл.122 ЗЗД да насочи изпълнението на цялото задължение към всеки от длъжниците.“. В практиката на ВКС /напр. решение по гр.д.1667/20017г. на ІVг.о. и цитираното в него решение по т.д.№404/2015г. на ІІт.о./ се приема, че: Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Непредприемането на действия от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно – прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече /респ. – и изтича/ от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Право на взискателя е да насочи изпълнението/ или да инициира извършването на последващи изпълнителни действия, в рамките на даден изпълнителен способ, само спрямо един от посочените в изпълнителния лист длъжници, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници, отговарящи за едно и също притезание, са различни.
Правилни и законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че няма нормативно определено съдържание на актовете, с които се произнася съдебният изпълнител /постановления, разпореждания, протоколи, резолюции/ и че в конкретния случай наименованието на акта не променя съдържанието, както и крайния ефект на произнасянето, а именно, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по отношение на длъжника Л. Н. Й.; задължението на съдебния изпълнител по чл.433, ал.3 ГПК не е оспорено от ЧСИ С. Х., дори присъства в Съобщение изх.№60692/13.11.2019г., получено от адвокат, преупълномощен от процесуален представител на Л.Й..
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от решение от 09.06.2021г., постановено по дисц.д.№17/2020г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието изх.с рег.№ 94-Т-10 от 16.07.2020г., във връзка с проверка по изп.дело №20068630400016 по описа на ЧСИ С. Х., с район на действие Софийски градски съд, поради неналичие на дисциплинарно нарушение.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: