Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. София, 01 юни 2016 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 283 по описа за 2016 г
Производството е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура срещу решение на Военно-апелативен съд № 19 от 25.09.2015 г, по ВНОХД № 18/15, с което е потвърдена присъда на Сливенски военен съд № 7 от 27.04.2015 г, по НОХД № 5/13.
С първоинстанционната присъда подсъдимите А. В. П., Т. М. Й. Г. и М. М. са признати за невинни и са оправдани по повдигнатите им обвинения, както следва:
Подсъдимият А. В. П. е признат за невинен в това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г до средата на месец октомври 2007 г, край [населено място], обл. Б., и в местността „Н.к.”, между [населено място] и [населено място], обл. Я., в качеството на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение / Заместник началник на в. ф. 24 200, [населено място] /, при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил предварително с немските граждани подсъдимите Т. М. Й. Г. и М. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 83 000 лв, големи размери, от владението на Министерство на отбраната на Република България, без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият Т. М. Й. Г. е признат за невинен в това, че това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г до средата на месец октомври 2007 г, край [населено място], обл. Б., и в местността „Н. к.”, между [населено място] и [населено място], обл. Я., при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил предварително с подсъдимия М. и с подсъдимия П. / Заместник началник на в. ф. 24 200, [населено място] /, действал в качеството на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 83 000 лв, големи размери, от владението на Министерство на отбраната на Република България, без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият М. М. е признат за невинен в това, че това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г до средата на месец октомври 2007 г, край [населено място], обл. Б., и в местността „Н. к.”, между [населено място] и [населено място], обл. Я., при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил предварително с подсъдимия Г. и с подсъдимия П. / Заместник началник на в. ф. 24 200, [населено място] /, действал в качеството на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 43 000 лв, големи размери, от владението на Министерство на отбраната на Република България, без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, деянието не представлява маловажен случай и опитът е останал недовършен поради независещи от дейците причини, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: че доказателствените източници са оценени превратно, че са игнорирани обвинителните доказателства, за сметка на оправдателните такива, че не са анализирани адекватно показанията на св. С., св. К., св. А., св. Б., св. И., св. Т., св. Я., св. В., св. В., св. Г. И., св. Ж., че не са взети предвид показанията на екипажа на кораба „Х. К.”, на свидетелите, служители на Министерство на отбраната, на свидетелите от мотела „С. Е.”, подкрепящи обвинителната теза, че е игнорирано обстоятелството, че св. В. е превозвал танк на кораба, че е неправилен изводът за недоказаност на обвинението, че материалният закон е приложен неправилно.
С протеста се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста.
Защитниците на подсъдимите П., Г. и М. изразяват становище за правилност на въззивния акт и за оставянето му в сила.
Подсъдимите П., Г. и М. не участват лично в касационното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са налице.
Въззивната инстанция, а преди това и първоинстанционният съд, са анализирали доказателствената съвкупност при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Процесът на формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти е протекъл при съобразяване с разпоредбата на чл. 303 НПК, изискваща осъждане при доказване на обвинението по несъмнен начин / ал. 2 /, респективно, спазена е забраната за осъждане, въз основа на предположения / ал. 1 /. Правилно са анализирани многобройните гласни доказателства в контекста на писмените и веществените такива, при което са изведени и верни доказателствени изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не може да се възприемат аргументите на прокуратурата, че оправдаването влиза в противоречие с обвинителните доказателства, изводими от показанията на св. С., св. К. и показанията на екипажа на кораба „Х. К.”, узнали от св. В., че превозва танк. Съображенията за това са следните:
На първо място, при цялостния прочит на гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите, на които се позовава прокуратурата, не може да се направи еднозначен извод, че обвинителната теза е доказана. Вярно е, че св. С. е заявил, че е участвал в разкопаването на танк, но същият е съобщил и това, че целта е била „да се вземе машината за музеен експонат”, както и това, че майор П. / подсъдимият П. / не е разпореждал да се „крият и да карат по черни пътища”. Същият свидетел е споделил: „Не мислех, че правя нещо нередно”. В такъв смисъл са и показанията на свидетелите И., Б. и А., ангажирани от св. С. да извършат изкопните работи. Св. И. е казал, че е участвал в разкопаването на танк заедно със св. Б. и св. А., но нито един от тях, разпитани като свидетели, не е съобщил да е възприел изваждането на танка и натоварването му на камион с платформа. При тези гласни доказателства основателно е породеното съмнение в достоверността на заявеното от св. К., че е видял изваждането на танка и натоварването му с кран на платформа, тъй като това влиза в противоречие, както с показанията на свидетелите, участвали в изкопните работи, така и с резултатите от следствения експеримент, проведен на досъдебното производство, установил, че такава машина не може да се натовари по описания начин / изяснено е, че е необходимо повдигане на танка не с кран, а със специална техника, при задължителното участие на „жива сила”, наброяваща десет човека. По делото е разпитан св. В. Д., горски инспектор в [населено място], заявил, че в инкриминирания период не е наблюдавал разкопаване и изваждане на танк от района, в който работи. В синхрон с изводите на съдилищата са показанията на св. К., Началник на поделение 46 700, [населено място], разколебаващи възможността да е вярно твърдението на св. К. / за изваждане и натоварване на танка с помощта на един кран /. Св. К. е разказал по какъв начин е изпълнил служебната задача да организира разкопаването и изваждането на военна техника от посочения вид. Съобщил е, че операцията е продължила близо година / 2007 -2008 /, когато са извадени от земята 70 ТОТ / танково-огневи точки /, легендировъчна техника. Според свидетеля, за разкопаването е бил необходим личен състав от 10 човека, ползването на специална техника: танкови влекачи и два крана едновременно. Ето защо, верен е изводът, че липсват надеждни доказателства за това: подсъдимите да са успели да извадят танка, да са го натоварили с помощта на кран, респективно, да са предоставили машината на св. В., който да я е превозил с кораба „Х. К.”. Приемането на противното становище би довело до влизане в противоречие със забраната на чл. 303, ал. 1 НПК, осъждането да почива на предположения. Това е така, защото при анализа на свидетелските показания, на които се позовава прокуратурата, за да обоснове обвинителната теза, не могат да бъдат изведени поддържаните от нея изводи, а именно:
В показанията на св. Т., командир на поделение 24 200, [населено място], не се съдържат уличаващи доказателства. Този свидетел е заявил, че полосата от [населено място] до [населено място] се е водила на поделението, чийто командир е бил, че е имало куполи / без оръдия / в лошо състояние, ръждясали и неподдържани, с демонтирани части в резултат на посегателства с неустановен извършител, а мястото, където са се намирали, не е имало охрана. Обяснил е, че преди случая, щатът на огневите точки е бил свален и е получил разпореждане да изготви актове за бракуването им. По този повод е сформирал комисия, която да ги преброи и е установено, че всички огневи точки са налице, даже е имало и такива, които не са водени на отчет. Разказал е за посещението на немския военен аташе, чието посрещане е бил длъжен да организира, по какъвто повод е разпоредил на подсъдимия П. да го посрещне и му покаже наличната военна техника.
На следващо място, от показанията на свидетелите, пътували на кораба „Х. К.” / Я., В., В., Г. И., Ж. / не може да се приеме, че е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че св. В. е превозвал танк и машината е същата, която е инкриминирана по делото. В тази насока, от значение е следното:
Св. Я., капитан на кораба, е заявил: „Товарът беше опакован с брезент, с пломба. Шофьорът спомена, че е танк. Каза, че събира части от стари танкове от Втората световна война. Нито аз, нито екипажът сме виждали танка. Като гледах товара, нямаше вид на танк”.
Св. В. е казал: „От колегите чух, че има танк. При влизане в С. ме извикаха да превеждам. Сръбските полицаи се интересуваха от маршрута на пътуване на В.. Човекът им обясни, всичко беше нормално и си продължихме. Разбирам немски. Говорих с В.. Не ми е казвал какво превозва”. Същият свидетел обаче е проявил непоследователност, като при отговор на въпроси, е съобщил, че е разбрал от св. В., че на кораба се превозва танк.
Св. В. е заявил: „Товарът беше безформена купчина. Не ми е наподобявал на танк”.
Св. Г. И., „Товарът беше завит с брезент. Не личеше, че кара танк. Не съм говорил с шофьора”.
Св. Ж., втори помощник капитан: „Не съм проверявал. Не ми е направило впечатление нещо нередно. Товарът беше опакован като транспортна доставка. Нямаше видими контури. Ако е специален товар, се обозначава със специални знаци. Този товар нямаше такива. Не ми е направило впечатление товарът да има формата на танк”.
Действащият НПК не предвижда хипотезата на свидетелстване по „слухове” / в такъв смисъл могат да се интерпретират твърденията на част от свидетелите, които са „чули” определена информация /. В посочената хипотеза, „чутите” сведения имат характер на предположение, а не на доказан факт. Друго е положението при производните доказателства, при които е налице позоваване на определен източник / пряко доказателство /. Такъв е случаят, когато определено лице споделя информация с друго лице. Несъмнено е, че производните доказателства могат да се ползват при постановяване на осъдителна присъда, но само ако е невъзможно да се съберат преките такива, от които произтичат. В случая, „споделеното” от св. В. пред лица, пътували на кораба, няма предварително установена доказателствена стойност, а следва да бъде съпоставено от гледна точка на достоверност с твърденията на свидетеля за същите обстоятелства. При разпита на св. В. обаче „споделеното” от него не се потвърждава, а напротив, опровергава се. От друга страна, налице са гласни доказателства, изводими от показанията на част от екипажа на кораба, цитирани по-горе, които са съобщили, че не са узнали за превозване на военна машина и товарът не им е приличал на танк. От значение за изхода на делото е и това, че е налице пълно съответствие между показанията на св. В. от досъдебното производство, надлежно приобщени, с данните за товара, фигуриращи в международната товарителница / ЧМР /, ТИР-карнета, фактура, сочещи, че товарът се е състоял от дефектен двигател, шаси и пакет с дървен материал. В тази насока са и показанията на св. И., митнически инспектор, че товарът не е бил военна продукция, а се водил категория „С”, представляваща стока, свободно придвижвана в Европейския съюз. Същият свидетел е заявил и следното: „Говорих с капитана и го попитах имало ли е на кораба военна машина. Отговорът беше отрицателен”. Св. И. е провел разговор и със св. К., Началник на СО МАТ, присъствал при товаренето на камиона. Последният му е казал, че е натоварено шаси, марка „Голдхофер”, и че не е видял военна машина.
Изброените гласни и писмени доказателства, касаещи естеството и вида на товара, кореспондират на казаното от св. Ж., че не е превозван „специален” товар, и на заявеното от св. В., че при проверката на границата „всичко е било нормално и са продължили пътя си”. В такъв смисъл са и показанията на други членове на екипажа: св. Н., св. В. и св. Й., които не са разбрали за превозването на танк или за проблеми с митническото оформяне на товара. От друга страна, налице са писмени доказателства, намиращи се в досъдебното производство, т. 6, л. 68-71, от които е видно, че подсъдимият Г. е водил преговори за превоз на бракуван танк от Гърция през България и Италия до Германия, касаещи инкриминирания период / месец октомври 2007 г /. По делото липсват други данни, за да се направи несъмненият извод дали и кога тази машина е натоварена и превозена от Гърция до Германия, но е възможно св. В. да е коментирал този танк, докато е пътувал на кораба „Х. К.”, което остава на плоскостта на предположение, а не представлява доказан факт. За изхода на делото е от значение, че е несъмнено обстоятелството, че на 17.10.2007 г св. В. е закупил от Гърция бракувано шаси без верига, с тегло 20 тона, двигател и пакет дървен материал, за 1 500 евро, от гръцкия [населено място], за което е получил фактура, намираща се в досъдебното производство, т. 6, л. 54. В същия смисъл са данните за товара, отразени в международната товарителница / ЧМР /, приложена на досъдебното производство, т. 6, л. 63. От този документ е видно следното: Изпращач: „С. Ламонби”, Дидимотихо, Гърция. Получател: А. В.. Разтоварен пункт: България, Видин. Товарен пункт: Германия, П.. Стока: бракувано шаси, 20 тона, дефектен двигател 500 кг, пакет греди 700 кг.
На следващо място, показанията на свидетелите от мотел „С. Е., на които се позовава прокуратурата, също не подкрепят обвинителната теза. Вярно е, че св. Г., охранител в мотела, е заявил, че на 19.10.2007 г е видял на камиона натоварено „нещо голямо, което е приличало на танк”, а св. С., „нещо голямо, покрито”, но липсват надеждни доказателства, че този танк е идентичен с инкриминирания. Това е така, защото обвинителната теза се разколебава от показанията на от св. С., администратор от мотела, заявил следното: „На 19.10.2007 г бях нощна смяна, която започва от 18, 15 часа и продължава до 9, 15 ч на следващия ден. Видях камиона на паркинга. На влекача имаше натоварено нещо голямо, завито с брезент. Колегата С. извика младия немец да дойде на рецепцията, при мене. Той дойде и ми каза, че е доста уморен, тъй като е пристигнал от Германия предния ден, а на 19.10.2007 г, през деня, е ходил до Гърция, за да вземат някакъв танк и веднага си тръгват обратно за Германия”. При това положение, не може да се счете за доказано по несъмнен начин, че военната машина, възприета от св. Г., е инкриминираната, тъй като е възможно тази машина да е идентична със закупената от Гърция, по повод на която са събрани писмени доказателства, че са водени преговори, в какъвто случай е недопустимо да се постигне осъждане, без да се влезе в противоречие с чл. 303, ал. 1 НПК.
На следващо място, показанията на свидетелите-военнослужещи също не ползват обвинителната теза, а именно:
Св. Г., Началник отдел „Бронетанкова и автомобилна техника” към Генералния щаб, е заявил, че е дал отговор на запитването от Музея на танковете, [населено място], Германия, отправено до българските власти, относно съществуването на немски танкове в България от времето на Втората световна война. Отговорът е гласял, че такива действащи танкове няма, а са налични само като огневи точки, които могат да се видят на място. Същият свидетел е посочил, че техника, снета от въоръжение, обичайно се предава за скрап.
Св. В. П., експерт в Дирекция „Политика по въоръжението” МО, е заявил, че огневите точки не са оценени като материален актив на армията, тъй като са снети от отчет и не са охранявани, а имат само историческа и колекционерска стойност.
Св. В., служител на Инспектората на МО, правил оглед на огневите точки с цел да им бъде дадена оценка като материални активи, и св. В., офицер от Генералния щаб по „Логистика”, участвал в същия оглед, са посочили, че инкриминираните вещи не са бойна техника, а имат само културно-историческа стойност.
От съществено значение за изхода на делото са показанията на св. М., военнослужещ от поделение 52 590, [населено място], ангажиран да извърши проверка във връзка с твърдението за липса на военна техника. Той е заявил, че е участвал в огледа, заедно със св. Хр. Т., че не е установена липса, както и това, че не е имало изкоп, от който да е липсвал танк. В същия смисъл са и показанията на св. К., Заместник началник по „Логистично осигуряване”, посочил, че „след случая с майор П., е участвал в оглед и лично е огледал всички огневи точки, но не е констатирал липси. За правилното решаване на делото са значими показанията на св. Л., военнослужещият, участвал в преговорите, инициирани от немска страна, за евентуално закупуване на танкове, намиращи се на българска територия, за нуждите на Музея на танка, [населено място], Федерална Република Германия. Заявеното от този свидетел кореспондира на споделеното от св. Б., служител на МО, Дирекция „Международно сътрудничество”. Последният е разказал, че е оказал съдействие на немския помощник-военен аташе М. Ш., проявил интерес към намиращи се на наша територия танкове, с цел предаването им в Музея, [населено място], при задължение за заплащане на необходимите разходи от немска страна. Свидетелят е посочил, че по същия повод си е разменил кореспонденция с подсъдимия Г., представител на посочения музей. Отделно, писмо с подобно съдържание е изпратено и от Фондация „Немско културно наследство” до Началника на Генералния щаб на армията, ген. С.. На следващо място, св. Г., Началник служба „Въоръжение” МО, е разяснил статута на инкриминираната техника, а именно: старите немски танкове са били вписани в „Книгата за АВ-въоръжение”, което означава, че не са се водили като редовни ТОТ, а са били легендировъчни съоръжения. От друга страна, СОЕ е дала оценка на инкриминираното имущество по сантиментална стойност / такава, каквато биха имали като музейни експонати, без да са обявени за такива по установения ред /. Както е известно, за реализиране на наказателна отговорност за престъпно отнемане на чужди вещи е релевантна средната пазарна цена, каквато инкриминираното имущество не притежава / поради статута им на излишни за армията и снети от отчет с цел да бъдат бракувани / .
На последно място, следва да се отбележи, че версията на подсъдимите Г. и М., изводима от обясненията им, че са посетили страната, за да проучат състоянието на немските танкове на наша територия, се подкрепя от останалия доказателствен материал, обсъден в настоящето изложение, поради което правилно тяхната теза е оценена в контекста на цялата доказателствена съвкупност и не е отхвърлена като недостоверна.
При обсъждане на признаците от обективната страна на състава на кражбата и субективната такава са изведени верни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. На първо място, при обвинение за кражба / довършено престъпление /, следва да е настъпила щета за собственика. По делото обаче е категорично установено, че такава не е настъпила, тъй като водените на отчет материални активи на армията са налице. Не е констатирана липса на ТОТ и на легендировъчна техника. Даже напротив, установената наличност надхвърля бройката, за която е водена отчетност.
На следващо място, установен е статутът на вещите, предмет на обвинението, като такива, снети от отчет и подготвени за бракуване. Правната природа на такива вещи е приравнена на „отпадъци”, за които е приложимо ТР № 54 от 16.09.1989 г ОСНК, а именно: „отпадъците, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба, ако са в района на предприятието, кооперацията или обществената организация, или извън него само на определени и обозначени за това места”. При негоден предмет на отнемане, деянието се явява несъставомерно от обективна страна, което е пречка за реализиране на наказателна отговорност за „кражба”.
Не е налице и „отнемане от владението” по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК. Това е така, защото са липсвали външни белези, че върху военното имущество се упражнява фактическа власт / съоръженията са били в лошо състояние, със следи от корозия и разграбване на отделни детайли и части /. За да се осъществи изпълнителното деяние на „кражбата”, следва да е прекъсната фактическата власт на владелеца върху вещта и да е установена такава, от страна на дееца. В случая, собственикът е проявил нехайство и незаинтересованост, поставящи под съмнение осъществяването на фактическа власт, чието прекъсване е етап от изпълнителното деяние на „кражбата”, което също влияе негативно на обективната съставомерност. Аналогично е положението с липсата на „съгласие”, имайки предвид, че съоръженията са били обявени за излишни за армията и снети от отчет, без да е проявена грижа за тяхното последващо съхранение. Отделно от това, предметът на престъплението не е притежавал пазарна стойност, каквато е необходима, за да бъде осъществен съставът. Друг е въпросът, че бракуваната военна техника е ценна с оглед на нейната историческа и културна стойност, многократно превишаваща стойността й на материален актив, и именно тази й ценност е привлякла вниманието на немските музейни експерти.
На следващо място, независимо от обстоятелствата, касаещи обективната страна, не е налице и субективната такава. Неслучайно св. С. е казал, че „не е вършил нещо нередно”, тъй като е знаел за предаването на военната техника в музей. С такава насоченост е и посещението на немския помощник-военен аташе, а и такъв е предметът на официално водените преговори между двете държави. При това положение, наличието на правомерна цел: да бъде проучено състоянието на немската танкова техника на българска територия и евентуално да бъде предоставена на Музея в гр. Мюнстер, ФРГ, изключва умисъла и намерението за „кражба”, откъдето следва, че не е осъществена и субективната страна. До такъв извод са стигнали и немските съдии при произнасянето си по искането за предаване на подсъдимите Г. и М. за съдене в България, въз основа на Европейски заповеди за арест, а именно: мотивирали са отказа си със съображението, че „липсва намерение за кражба” / в такъв смисъл са материалите от досъдебното производство, намиращи се в т. 2 /.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
При правилно изяснените релевантни факти, които не обвързват подсъдимите с престъпление, с потвърждаването на оправдателната присъда не е допуснато нарушение на материалния закон.
По изложените съображения, протестът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Военно-апелативния съд № 19 от 25.09.2015 г, по ВНОХД № 18/15.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |