1 8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 414 гр. София, 05.07.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 547/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Моба“ ЕООД против Решение № 660 от 04.11.2021г. по в.т.д. № 226/21г. на Софийски апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено Решение № 260441 от 26.11.2020г., постановено по т.д. № 174/2019г. на Софийски градски съд, в частта, с която по иск на Министерство на отбраната предпочитаният ответник „Моба“ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 60 890.88лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на задължения по Договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015г., под формата на претърпени загуби от посегателства в складови райони, както и сумата от 8 808.61 лв., представляваща лихва за забава. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът излага доводи за неправилно тълкуване от въззивния съд на действителната воля на страните при подписване на договора за охрана в частта на договорения предмет на охрана, в който не са включени движимите вещи, намиращи се вътре в недвижимите имоти /заключени складове/, предмет на посегателство, а само недвижимите имоти и движимите вещи извън тях. Сочи за неправилно ангажирането на договорната му отговорност за липси при неустановеност по безспорен начин наличието на конкретните вещи в охраняваните недвижими имоти, както и липса на описанието им в приемо-предавателните протоколи, в подкрепа на възражението му, че не ги е приемал за охрана, отречено от съда. Противопоставя се на вменената му от въззивния съд по-високата по степен грижа, дължима от търговци, каквато е грижата на добрия търговец, поради неправилно променяне на същността й, приемайки, че щом я дължи, следвало да направи проверка за наличността и конкретна индивидуализация на всички движими вещи в заключените складове. Излага доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и неизпълнение на задълженията по договора за охрана, поради несъобразяване, че при неопределен предмет на договора за охрана няма как последиците от неизпълнението да бъдат предвидими при пораждане на задължението. Позовава се и на допуснато от съда процесуално нарушение, обосновал изводите си въз основа на писмени доказателства – инвентаризационни описи и констативни протоколи, въпреки своевременно заявеното им оспорване. Моли за касиране на атакуваното решение с произтичащите от това правни последици. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК формулира следните въпроси, а именно: 1. В предмета на договора включват ли се движими вещи, които не са родово или индивидуално определени към момента на подписване на договора, нито са родово или индивидуално определени към момента на предаването им, при наличието на нарочен писмен приемо-предавателен протокол към договора, който индивидуализира предмета на договора? 2. При липсата на първоначална индивидуализация на вещите в предмета на договора, какви са възможните доказателствени средства за доказване претенцията за плащане на вреди при наличие на установени липси и как се определя техния размер, при изричната писмена договорка между страните в договора, че размерът на вредите се определя измежду по-високата от пазарната и отчетната стойност на вещите? 3. Задължението за полагане грижата на добрия търговец изключва ли необходимостта от индивидуализация на вещите в предмета на договора при неговото подписване и впоследствие при установяване на отговорността за поправяне на вредите? Самото посочване на „движими вещи“, без същите да са индивидуализирани по вид, количество и стойност в нарочния протокол към договора, подписан между страните, означава ли, че ответникът ги е приел за пазене, без да знае дали конкретните движими вещи са се намирали в негово държане към момента на сключване на Договора за охрана? 4. Задължението за полагане грижата на добрия търговец възлага ли в задълженията на ответника- изпълнител по договора да направи по своя инициатива проверка и конкретна индивидуализация на движимите вещи, собственост на ищеца – възложител, или остава като задължение на възложителя – собственик на вещите, да ги конкретизира при предаването им за пазене? При наличието на грижата на добрия търговец коя от двете страни по договора има задължение да индивидуализира неговия предмет – собственикът на вещите, който следва да ги предаде за пазене, или изпълнителят по договора, който следва да полага грижата на добрия търговец при тяхното пазене? По какъв начин се съотнася грижата на добрия търговец с факта, че възложителят по процесния договор е Министерството на отбраната, в чиято структура е включен екип от множество специалисти, натоварени с правомощия да управляват движимо и недвижимо имущество, собственост на държавата? 5. Има ли задължения ищеца да индивидуализира предмета на договора и неговото състояние към момента на подписването на договора, за да може да установи размера на вредата? Допустимо ли е с последващи писмени документи, изхождащи от ищеца и съдържащи изгодни за него факти, да се докаже какъв е бил предметът на договора към момента на подписването му, при условие, че към този момент са налице два писмени документа, подписани от двете страни в процеса – писмен договор за охрана и приемо-предавателен протокол с изброяване на недвижимите имоти и движимите вещи около тях, които следва да се охраняват? 6. При наличието на писмен договор и приемо-предавателен протокол към него, в които не са индивидуализирани движимите вещи, находящи се в заключените складове, както към момента на подписването му, така и по време на неговото действие, включително до момента на установяване на твърдените липси на движими вещи, какви са възможните доказателствени средства, чрез които да се установи в действителност какъв е бил предметът на договора, при условие, че страните са предвидили размерът на вредите да се определя измежду по-високата от двете стойности – пазарната или отчетна стойност на вещите? 7. Остава ли рискът от погиването на тази част от вещите, евентуално включени в предмета на договора за неговия собственик при липсата на индивидуализацията им в подписания договор и приемо-предавателния протокол към същия? 8. Когато недвижими имоти се приемат за пазене, заключени със слепки и печати, без охранителят да получи от собственика нито достъп до заключените складове, нито каквато и да било информация относно наличие на движими вещи вътре в заключените недвижими имоти, както и евентуален техен вид и количество, кой носи отговорност при установени от собственика евентуални липси на движими вещи? 9. Доколкото е известно, че трето лице въз основа на отношения с Министерство на отбраната извършва разпоредителни сделки с движими вещи, собственост на Министерство на отбраната, евентуално находящи се в процесните складове, с какви доказателства трябва да се установи евентуалното наличие на твърдените липсващи движими вещи в заключените складове към момента на сключване на договора и към момента на установяване на липси? Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по всички формулирани в изложението въпроси е основана на противоречие в практиката на съдилищата, част от които приемат, че при липса на индивидуализация на предмета на договора в случаите на множество предадени вещи няма как да се установи, че в действителност тези множество вещи са предмет на договора, и други, които приемат, че не е необходима индивидуализация на тези вещи и че абстрактното записване в договора, че в предмета му се включват движими вещи, е достатъчно основание за понасяне негативните последици от липсата им за страната по договора, осъществяваща охрана на обекта. Представя решения на въззивни състави на Софийски градски съд, чийто материален интерес е под мини- мума за касационно обжалване, което се сочи като допълнително основание за допускане на касационното обжалване, поради очевидно противоречиво прилагане на закона, което налага ВКС да даде задължителни указания по неговото тълкуване и прилагане. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована отново с твърденията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация Министерство на отбраната, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Депозиран е отговор и от евентуалния ответник „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД, който също изразява становище за недопускане на обжалваното решене до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания резултат, съставът на апелативния съд е посочил, че пред Софийски градски съд е бил предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. с чл.82 ЗЗЗД – за присъждане на обезщетение за неизпълнение, представляващо претърпяна загуба. При постановяване на атакувания съдебен акт, въззивният състав е приел за установено от фактическа страна, че с Договор № УД 12-81 от 30.10.2015г. Министерство на отбраната е възложило на „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД /евентуалният ответник/ възмездно да извършва съхранение и продажба на излишни движими вещи с общо предназначение в управление на ищеца. С Договор за охрана № ВИ-54-27 от 20.11.2015г. Министерство на отбраната е възложило на „Моба“ ЕООД – предпочитаният ответник, като изпълнител, да организира и осъществява на свой риск и със свои охранители денонощна физическа невъоръжена охрана на 142 освободени войскови имоти, ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество. Обсъдено е, че с приемо-предавателни протоколи, съставени през м.12, 2015г., изпълнителят приел охраната на складови райони, като в протоколите били индивидуализирани вещите и фактическото им състояние – по т.І складове - конкретно изброени, запечатани с печат и пломби, по т.ІІ - имущества, съхранявани на открито. За безспорно е прието също, че през 2017г. са били извършени посегателства върху складове, предмет на договора за охрана, както и нерегламентирани прониквания. След посегателствата били извършени инвентаризации на обектите, съставени констативни протоколи, подписани от представители на ищеца и на „Моба“ ЕООД, както и протоколи за установени липси за сметка на вземания от неизвестни лица, съдържащи отчетна пазарна стойност на липсващите вещи. По спорния въпрос дали в предмета на договора за охрана са включени и движимите вещи, находящи се в заключените складове на възложителя, след споделяне направения от първоинстанционния съд анализ на чл.1, ал.1, чл.2, чл.3,ал.1, чл.15, а.2, чл.16, ал.1 и чл.17,т.4 от договора, и след тълкуване на чл.3, ал.2 от същия, уреждащ начина за предаване на движимото имущество в заключени и запечатани складове, въззивният съд е приел, че задължението на изпълнителя включва и охрана на намиращите се в складовете движими вещи. Позовавайки се на чл.3, ал.2 от договора за охрана, съгласно който „Моба“ЕООД приел сградите, заключени със слепки и печати на съответното длъжностно лице от „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД, т.е. изпълнителят няма достъп до съхраняваното от възложителя движимо имущество в тях, въззивният съд е приел, че липсата на опис на движимите вещи в заключените складове не освобождава изпълнителя от отговорност за установените им липси. За да приеме за неоснователно възражението на въззивното дружество за недоказаност на обстоятелството, че вещите, предмет на посегателството са се намирали в обекта към момента на подписване на договора и по време на действието му, въззивният съд е прел, че този факт се установява от непосредствено съставените инвентаризационни описи на съдържащото се в складовете имущество, както преди осъществените посегателства, така и след тях. За невярно е прието твърдението на „Моба“ ЕООД, че е оспорил незабавно след узнаването им подписаните от негови служители протоколи за установени липси, изготвени в съответствие с уговорената в чл.15, ал.2 от договора форма, доколкото заявеното оспорване касаело доказателствената им стойност за установяване на липси, като предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност за вреди. Изложени са и допълнителни съображения, че сделката е търговска за изпълнителя и в качеството му на търговско дружество, с едноличен собственик на капитала Министерство на отбраната и с основен предмет на дейност – охранителна дейност, трябва да полага грижата на добрия търговец, означаващо, че подписвайки описа без да е поискал проверка за наличността и конкретна индивидуализация на всички движими вещи в заключените складове, е приел да ги охранява на свой риск и съобразно наличностите, установени от възложителя. За недоказано е намерено възражението срещу приетия от първостепенния съд размер на вредите. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуа- лизиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. Разяснено е също, че не е налице тъждество между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията по чл.281,т.3 ГПК, като при произнасяне по искането за допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт, нито по въпроси, които не притежават характеристиката на правни. В случая, поставените от касационния жалбоподател въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а обективират поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, възпроизведени в изложението при аргументирането им, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Даването на отговор на въпросите предпоставя извършването на същинска касационна проверка за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост на въззивното решение, каквато би могла да се реализира само в производството по чл.290 ГПК, но не и в селективната фаза. Повечето от поставените въпроси - № 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 са неясни, повтарящи се и подвеждащи, зависещи са от конкретните условия на самия договор, като същевременно в част от тях се иска изчерпателно изброяване на доказателствени средства, необходими за доказване на дадено обстоятелство. Предпоставилото въпросите несъгласие на касатора с направените от съда изводи, че движимите вещи в заключените складове са включени в предмета на договора за охрана, и за установеност на липсите въз основа съпоставяне на инвентаризационните описи на съдържащото се в складовете имущество преди осъществените посегателства и след тях, е по правилността на съдебния акт, която е извън преценката в производството по чл.288 ГПК. Третият въпрос от изложението е и нелогичен, тъй като вместо да включи задължение в обема на грижата на добрия търговец, касаторът изключва съответната грижа. Изложените от въззивния съд съображения за обема на дължимата грижа по смисъла на чл.302 ТЗ, включващ искане на проверка наличността и конкретна индивидуализация на всички движими вещи в заключените складове от страна на изпълнителя, няма самостоятелно значение за спора, тъй като касае допълнителни мотиви, изложени от възивния съд, след като вече е формиран извод за доказаност предмета на договора за охрана и индивидуализиране на погиналите вещи въз основа на инвентаризационните описи. По тези съображения четвъртият въпрос не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Последният девети въпрос е извън предмета на произнасяне в мотивите към обжалваното решение, т.е. няма характеристиката на обуславящ. Освен поради липса на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на заявеното към всички въпроси допълнително основание на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В касационните основания липсва посочване на законова разпоредба, предпоставяща обсъждане точното прилагане на закона и развитие на правото. По никой от формулираните въпроси не се твърди да е налице неправилна, създадена поради неточно тълкуване, съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена, не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, не е обоснована непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика, в който смисъл са разясненията в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Соченото противоречие в съдебни актове на въззивни и първоинстанционни състави на СГС по дела с еднакъв предмет, идентичност на една от страните и правна квалификация, основаващо се на твърденията на касатора за различно тълкуване на договорите за охрана и обсъждане на доказателствата не удовлетворява сочения селективен критерий. Освен това, твърдението, че в представените с касационната жалба актове на различни състави на СГС е налице противоречие, е и невярно, тъй като по всичките приложени към касационната жалба такива, а именно: Решение от 09.12.2019г. по т.д. № 1267/17г. на СГС, VІ - 15 състав; Решение от 04.02.2019г. по в.гр.д. № 10208/17г. на СГС, ІІІ-б въззивен състав и Решение от 31.10.2016г. по в.гр.д. № 6955/2016г. на СГС, ІV-А въззивен състав, е ангажирана договорната отговорност на съответната охранителна фирма за липси на движими вещи на Министерство на отбраната в заключени складове. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Заявеното от ответника по касация „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 358 лв. с ДДС, за което представя списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ, фактура и платежно, е основателно, и следва да се възложи в тежест на ищеца – Министерство на отбраната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 660 от 04.11.2021г. по в.т.д. № 226/21г. на Апелативен съд – София. ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД сумата от 2 358 лв., разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.