1 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 03.12.2012 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1659/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. К. срещу решение №1178 от 20.07.2010г по гр.дело № 1572/2010г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 1111 от 09.04.2010г на Пловдивски районен съд , по същество е отхвърлен иск на основание 225 ал.3 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 13594,56 лв. поради незаконно недопускане до работа за периода от 01.03.2005г до 31.12.2007г и лихва на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД ,спрямо посочени двама ответници : създадената след закриването на Ц. структура на О.- [населено място] и като евентуален ответник Р. на МОН [населено място] . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано във връзка с изводите за липса на пасивна легитимация в лицето и на двамата ответници ,както и по материалните предпоставки за уважаване на иска .Относно надлежната страна по спора има произнасяне с влязло в сила решение, по иск на същото основание , за предходен период и решението обвързва Р. на МОН. Необосновани са изводите за липса на правоприемник след закриването на Ц., но след като съдът прима ,че няма юридическо лице –работодател, което да е правоприело трудовото правоотношение с ищеца при отмяна на незаконното му уволнение и възстановяване за заеманата длъжност ,то с негативите по изпълнението на съдебното решение е следвало да се натовари органът, задължен да уреди допускането до работа в предприятието – работодател и ако последното не съществува ,да уреди трудово- правния статут , а не да държи възстановено на работа лице в неизвестност. Съображения са развити в жалбата и писмена защита , претендират се разноски . Ответникът Общински детски комплекс –П. оспорва касационната жалба с довод ,че е новосъздадено юридическо лице по специален закон и не е правоприемник на закритото Ц..Касае се за закриване на предприятие Претендира разноски . Ответникът Районен инспекторат по образованието (Р.) на МОН оспорва пасивната си легитимация , тъй като не е бил работодател на ищеца ,а е горестоящ орган спрямо работодателя (чл. 61 ал.2 КТ) Претендира разноски . С определение №522 от 28.04.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса кой е решаващият признак за правоприемството в задължения , произтичащи от прекратени трудови правоотношения в системата на образованието с оглед приетото от въззивния съд , че при закриване на обслужващи звена в системата на общинското образование и липса на формално посочен в заповедта на Министъра на образованието правоприемник, намира израз правомощието по чл. 10 ал.5 от ЗНП да не се създава правоприемство в трудовото правоотношение ,съответно да се прилага чл. 123 от КТ, щом не е изразена воля за това По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд изтъква на първо място постановената междувременно своя задължителна практика в решение №726 от 30.11.2010г по гр.д. № 973/2009г ІVг.о , с която даде тълкуване на правните норми на чл. 123 КТ и Закона за народната просвета във връзка със запазване на трудовото правоотношение при преобразувания в системата на МОН ,когато се касае за сливане , вливане ,разпределение на дейността или правно организационни промени. Следва да се добави , че принципното разрешение за приложимостта на чл. 123 от КТ в системата на общинското образование не може да бъде изключено по съображението за изрично уредена в чл. 10 ал.5(предишна, ДВ бр.35/2009,) от ЗНП компетентност на министъра на образованието , последният да волеизяви по обвързващ страните в трудовия спор и съда начин дали спрямо служителите в конкретната закритата структура ,обслужващо звено в системата на общинското образование, има запазване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 123 КТ, или не. Като е приел обратното в решаващия си мотив за отхвърляне на иска по отношение на новообразуваното О. [населено място] , т.е при липса на посочен в заповедта на Министъра формален правоприемник след закриването на ЦУНТ не се създава правоприемство, щом не е изразена административно воля за това , въззивният съд е формирал неправилен извод по прилагането на закона , но не това е решаващо за изхода на спора в настоящия случай. Фактите , а не волеизявеното от Министъра на образованието и науката в заповед №РД 14-60/05.05.2000г (публ. ДВ бр.42/2000г) сочат на закриване по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ, считано от 01.07.2000г. Ответното О. [населено място] е открито през 2003г съгл. З-дРД14-60/24.04.2003 (публ.ДВ бр.48/2003г) .Преди уволнението ищецът е заемал длъжност Директор на Ц. , на която е възстановен със съдебно решение след като звеното е вече закрито , но при това положение компетентността на Р. на МОН като вишестоящ орган при назначения съгласно чл. 61 ал.2 КТ не е от естество да изключи извод за отговорност при недопускане до работа, в лицето на този ответник . Изводите на въззивния съд и в тази насока са неправилни, тъй като не се основават на релевантните за отговорността доказателства по делото и касационната жалба е основателна в тази част. От решаващо значение в настоящия трудов спор е безспорното и установеното между страните с влязло в сила решение №2008 от 28.11.2005г на Пловдивски окръжен съд основание за отговорност на ответника Р. на МОН поради недопускане на ищеца до работа за предшестващ период ,от 27.09.2004г до 27.11.2004г.Спрямо този ответник е била реализирана и отговорността да заплати обезщетение поради оставане на ищеца без работа, в резултат на незаконното му уволнение , съгласно влязло в сила решение №141 от 20.03.2008г на ПОС. В друг трудов спор между същите страни (реш. от 20.03.2008г по гр.д№3353/2007г на ПОС ) е установено, че изявеното от Р. на МОН прекратяване на трудовите правоотношения със заповед от 03.08.2004г е незаконно като нищожно ,същото е и отменено . Съгласно правоустановителното действие на цитираните влезли в сила съдебни решения, ответникът Р. на МОН е адресат на задължението да се счита в трудово правоотношение с ищеца , което обстоятелство същия ответник е оспорвал неоснователно ,за периода на настоящата искова молба включително. Обективното наличие на настъпило в последствие обстоятелство, което дава възможност на работодателя безвиновно да прекрати трудовия договор с възстановявен на работа по съдебен ред , не е от естество да освободи последния от отговорността при недопускане до работа, за времето до заявяване на основанието .Въпреки установената и безспорна активност на касатора да бъде допуснат до работата , на която е съдебно възстановен и по което обстоятелство не се спори , началникът на Р. на МОН, длъжностно лице при този ответник ,е бездействал противоправно ,с което е осъществил състава на 225 ал.3 КТ. Така ищецът е бил препятстван да реализира правата по съдебното решение, произтичащи от възстановяването му на работа .По тъжба на К. за деяние по чл.172 ал.2 НК е било образувано ЧНХД №100/2004г на ПРС VІІ състав, прекратено след спогодба между страните. Едва със Заповед от 29.102008г на Началника на Р. [населено място] , връчена на 26.02.2009г, ответникът е изявил съответно на правомощията си,като кадрови орган,прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца , поради закриването на Ц. през 2000г.Отговорността на работодателя по чл. 225 ал.3 КТ е обективна и за виновните действия на негови длъжностни лица, като в полза на увредения законът е предвидил последиците на солидарността . Отговорността е предвидена, за да компенсира вредите от поведение , което игнорира и не зачита резултата от съдебно разрешения трудов спор. Ето защо искът, насочен срещу Р. на МОН [населено място] , е основателен , а видно от заключението на вещото лице М. , неоспорено от страните и прието на първа инстанция, е доказан и по размер. Съгласно уд.№108/ 11.02.2005г, към момента на явяването му на работа ,на която е възстановен ,брутното трудово възнаграждение на ищеца е 399,84 лева и обезщетението за исковия период от 01.03.2005г до 31.12.2007г възлиза на 13594,56 лв. изчислено при посочената в закона база ,като искът за главницата следва да бъде уважен изцяло. Мораторната лихва за забава възлиза на 2899, 04 лв, искът е уточнен в този размер и също следва да бъде изцяло уважен . При така установените по делото обстоятелства, въззивното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта , с която искът по отношение на ответника Р. на МОН [населено място] е отхвърлен . Върховен касационен съд следва да постанови друго решение по същество на спора в отменената част ,като уважи иска със законните последици , включително като присъди разноските на ищеца, които ответникът Р. на МОН [населено място] следва да заплати Установени са разноски за адвокат в размер на 1500 лв за защита пред ПРС и ПОС и 1600 лв разноски пред настоящата инстанция,съгласно приложен списък . Ищецът остава задължен за разноските , сторени от ответника О. [населено място]. Пред настоящата инстанция този ответник е претендирал , но не е установил разноски ,не е приложил и списък .Установените разноски на О. в предходните инстанции са в размер на 512лв Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №1178 от 20.07.2010г по гр.дело № 1572/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с което е потвърдено решение № 1111 от 09.04.2010г на Пловдивски районен съд за отхвърляне на иска на А. А. К. срещу ответника „Регионален инспекторат по образованието” (Р. на МОН) [населено място] , както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА„Регионален инспекторат по образованието” (Р.) на МОН , [населено място], [улица] , да заплати на А. А. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] , със съдебен адрес по делото адв. Т. Д.,Дом „Л.” ет.1 [населено място], сумата 13594,56 лв,представляваща обезщетение поради незаконно недопускане до работа , на която е възстановен, за периода от 01.03.2005г до 31.12.2007г,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 07.04.2008г до окончателно изплащане ,както и сумата 2899,04лв обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница до завеждането на исковата молба , както и сумата 3100лв разноски по делото за всички инстанции . Осъжда А. А. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] , със съдебен адрес по делото адв. Т. Д.,Дом „Л.” ет.1 [населено място], да заплати на Общински детски комплекс (О.) [населено място] сумата 512 лв разноски за всички инстанции ОСТАВЯ В СИЛА решение №1178 от 20.07.2010г по гр.дело № 1572/2010г. на Пловдивски окръжен съд в останалата част . Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: