Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 74   гр. София, 12 април 2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева                      2. Теодора Стамболова     при секретаря … Н. Цекова …………………………………….. в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………........ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………..... наказателно дело № 716 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Ц. С., чрез защитника (адв. Фарфаров), против присъда № 71 от 6.11.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 653/09 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Поддържа се тезата, че събраните и проверени доказателства не водят до несъмнен извод за извършено престъпление от подсъдимия. Съдът е изключил протокола за обиск като незаконосъобразно доказателствено средство, но независимо от това се е позовал на него относно фактите, за чието установяване протоколът е бил съставен. Неправилно е игнорирал и свидетелските показания на Ц. А. , Е. А. и М. А. с аргументация, която е незаконосъобразна. Според жалбоподателя наложеното наказание е явно несправедливо. При тези доводи иска да се отмени присъдата. В съдебно заседание защитникът (адв. Марковски) поддържа касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения и наказанието е напълно справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното. С присъда № 71 от 6.11.2009 г. по в. н. о. х. д. № 653/09 г. Софийският апелативен съд е отменил оправдателната присъда от 9.04.2008 г. по н. о. х. д. № 3935/06 г. на Софийския градски съд и е признал подсъдимия А. Ц. С. за виновен в това, на 13.10.2001 г. в гр. С., в съучастие с две неустановени по делото лица, като съизвършител да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 285,40 лева от владението на К. Б. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 20, ал. 2 НК е наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Оправдал е подсъдимия да е извършил престъплението в съучастие с В. Ю. М. и Г. Х. А. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е кумулирал наложеното наказание с тази присъда и наложеното наказание с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 4106/04 г. в размер на една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок, като е определил общо, най-тежкото наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което подсъдимият за изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднал е предварителното задържане по делото и времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по н. о. х. д. № 4106/04 г. В тежест на подсъдимия С е възложил разноските. В останалата част е потвърдил присъдата на Софийския градски съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение без логически противоречия, след всестранен анализ и преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателства. Прецизно е отговорил на всички основни доводи, които е повдигнал защитникът, в т. ч. и на тезата, че подсъдимият С не е автор на извършеното престъпление. Тя също обстойно и ефективно е била изследвана и мотивирано е отхвърлена със задълбочени и подробни съображения. Аргументът, че показанията на св. Ц, св. Е св. Митко А. са били депозирани седем години след деянието на практика е имал само допълващо значение и не е изиграл решаващата роля, за да бъдат оценени цитираните свидетелски показания като недостоверни. Съдът е отказал да ги кредитира с доверие, защото е отчел вътрешна противоречивост и несъвместимост със съвкупността от останалите достоверни и надеждни доказателства. След като е изключил протокола за обиск като негоден източник на доказателства поради нарушение на предвидените процесуални правила, въззивният съд законосъобразно е изяснил връзката на материалните обекти с извършеното престъпление от подсъдимия С посредством други доказателствени средства - показанията на пострадалия и кореспондиращите им показания на полицейските служители, които еднопосочно са изяснили, че подсъдимият С е извадил от себе си вещите, разпознати от св. С още на мястото като негови собствени. Затова в рамките на възприетите фактически положения, установени без съществени процесуални нарушения, Софийският апелативен съд законосъобразно е извел съставомерните признаци на престъплението, респективно материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно. В жалбата се навеждат доводи, че част от фактическите констатации не отговарят на събраните и проверени доказателства. По своето съдържание те покриват оплакване за необоснованост, което не е предвидено като касационно основание. Конкретна аргументация за явна несправедливост на наложеното наказание в касационната жалба на подсъдимия няма. Размерът на лишаването от свобода е индивидуализиран в съответствие с всички обстоятелства на престъплението, личността на подсъдимия и целите по чл. 36, ал. 1 НК. В достатъчна степен е отчетена и продължителността на наказателното производство като смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което не се налага и по тази причина допълнително намаляване на наложеното наказание. При липсата на касационно основание присъдата на Софийския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. Настоящият състав констатира служебно, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за типа затворническо заведение, в което подсъдимият С да бъде настанен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Този пропуск Софийският апелативен съд може и следва да поправи по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 71 от 6.11.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 653/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: