3 РЕШЕНИЕ № 211 гр. София, 30 октомври 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 746 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от осъдения С. С. П. срещу определение от 11.06.2018 год., постановено по ВНЧД № 753/2017 год. по описа на Софийски окръжен съд /СОС/, с което е оставена без разглеждане молбата му за определяне на общо наказание на основание чл. 27 от НК измежду наложените му по НОХД № 38/2015 год. по описа на СОС и НОХД № 382/2016 год. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман. В жалбата се твърди, че въззивното определение е незаконосъобразно, като се прави искане същото да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд жалбоподателят и неговият защитник поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивното определение като правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 169/31.10.2016 год., постановена по НОХД № 382/2016 год. по описа на Районен съд- Ихтиман, влязла в сила на 06.06.2017 год. С. С. П. е признат за виновен и на основание чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. Със същата присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение споразумение № 6/28.01.2015 год. по НОХД № 38/2015 год. по описа на Софийски окръжен съд, с което на С. С. П. за извършено от него престъпление по чл. 142, ал.2, т.1 и т.2 и т.5, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е определено наказание три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на споразумението- 28.01.2015 год. С молба, подадена до РС – Ихтиман, осъденият С. С. П. е поискал да бъде определено общо наказание измежду санкциите, наложени му с присъда по НОХД № 382/2016 г. по описа на РС- Ихтиман и със споразумението по НОХД № 38/2015 г. на СОС. С определение, постановено на 18.10.2017 год., по НЧД № 612/2017 год. по описа на Районен съд – Ихтиман молбата на осъдения С. С. П. е оставена без уважение. Осъденият П. е останал недоволен от това определение и го е обжалвал пред Софийски окръжен съд. СОС е преценил, че неправилно РС – Ихтиман не е уважил молбата на осъдения, а е следвало да я остави без разглеждане, поради което с определение, постановено на 11.06.2018 год. по ВНЧД № 753/2017 год., е отменил обжалваното определение и оставил без разглеждане искането на осъдения за определяне на общо наказание по реда на чл. 27 от НК измежду наложените му по НОХД № 38/2015 год. по описа на СОС и НОХД № 382/2016 год. по описа на Районен съд – Ихтиман. Жалбата на осъдения П. срещу определението на Софийски окръжен съд е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на това и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.4 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Законосъобразно е становището на въззивния съд за това, че въпросът за определяне на общо наказание измежду двете осъждания - с присъда на СОС и със споразумение на РС – Ихтиман, е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт - присъда № 169/31.10.2016 год., постановена по НОХД № 382/2016 год. по описа на Районен съд- Ихтиман, с която на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение споразумението по НХД № 382/2015 г. на СОС. Тази присъда е влязла в сила на 06.06.2017 год. и преразглеждането й е недопустимо по реда на редовния съдебен контрол. В случая не е налице хипотезата на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, тъй като с посочената присъда съдът не е пропуснал, а се е произнесъл по отношение на споразумението, привеждайки го в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, поради това, че в определения с него изпитателен срок, осъденият е осъществил деянието, за което е признат за виновен и осъден с присъдата по НОХД № 382/2016 г. на РС – Ихтиман. Правилно въззивният съд е преценил, че е следвало РС – Ихтиман да остави молбата на осъдения без разглеждане, а не без уважение, поради което даденият от него отговор на жалбата на въззивната жалба е напълно законосъобразен и правилен. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че когато са налице предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК се прилага именно тази норма, а не разпоредбите на чл. 25 – чл. 27 от НК, каквото искане жалбоподателят е отправил до предходните съдилища. Този въпрос е разрешен още с Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с ППВС № 6 от 12.IV.1983 г. и ППВС № 7 от 26.VII.1987 г. В т. 5 на ППВС № 2/1970 г. е посочено, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и 2 НК не се прилага относно условни присъди, които подлежат на изпълнение, макар лицето да е осъдено повторно. Това се отнася и до наказанията, които следва да се изтърпят при условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание. В тези случаи се прилагат съответно специалните разпоредби на чл. 68 - 70 НК и общо наказание не се определя. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.06.2018 год., постановено по ВНЧД № 753/2017 год. по описа на Софийски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.