Ключови фрази
Подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател * отмяна на въззивна присъда * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. София, 01 юни 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар МАРИЯНА ПЕТРОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1661/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Й. В., защитник на подсъдимия Х. А. М., срещу присъда № 8 на Пловдивския апелативен съд (ПАС), постановена на 22.06.2015 г. по ВНОХД № 47/2015 г. по описа на същия съд.
С касационната жалба на защитника се атакува постановения съдебен акт в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда по отношение на подсъдимия М. за деянието от 26.12.2010 г., квалифицирано като престъпление по чл. 304а, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Релевирани са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НК, като към ВКС е отправено искане за оправдаване на подсъдимия. В писмено допълнение към жалбата са изложени твърдения относно допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон – необсъждане на съществени доводи на защитата относно обвинението за деянието на 26.12.2010 г.; отхвърляне на възражения на защитата срещу първоинстанционните мотиви с доводи, изложени в същите мотиви; противоречие в мотивите на въззивната присъда относно фактите, касаещи обвинението; липса на анализ на някои от доказателствата по делото и превратна интерпретация на други; изграждане на изводите за обективната и субективната съставомерност на инкриминираното деяние върху недопустими предположения.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Х. М. и защитникът му адв. В. поддържат подадената касационна жалба. Защитникът представя подробно мотивирано допълнение към жалбата, в което са конкретизирани отправените възражения срещу атакуваната въззивна присъда.
Представителят на ВКП дава заключение, че постановената от въззивния съд нова присъда следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С присъда № 117 от 14.11.2013 г. по НОХД № 913/2013 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Х. А. М. за виновен в това, че през периода от началото на м. декември 2010 г. до 26.12.2010 г. при условията на продължавана престъпна дейност в гр.Б., гр.С. и гр.Пл. извършил престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 и алт. 6 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за което го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие, и глоба в размер на 6 000 лева. С присъдата подсъдимият М. е бил частично оправдан по обвинението да е подбудил Г. М. А. да даде подкуп на полицейския служител Г. Д. Р. с цел нарушаване от последния на служебно задължение съгласно т. 6, б.”З”, подточка 3 от Инструкция за особеностите на пост № 2 при Шесто РУ на МВР – П. и произтичащите от тях задължения на постовия. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Със същата присъда подсъдимият Г. М. А. е бил осъден за престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 6 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като са му били наложени наказания пет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 2 000 лева.
Подсъдимият Л. В. Л. е бил осъден за престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, като са му били наложени наказания десет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 3 000 лева.
Подсъдимият О. С. Г. е бил осъден за престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като са му били наложени наказания десет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 3 000 лева.
Подсъдимият В. М. П. е бил осъден за престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, като са му били наложени наказания една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, определено по влязлото в сила на 05.10.2007 г. определение по ЧНД № 2189/2007 г. на РС – Бургас, което на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По жалби на подсъдимите М., Л., Г. и П. е било образувано ВНОХД № 85/2014 г. по описа на ПАС, като с решение № 410 от 03.07.2014 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
С решение № 505 от 11.02.2015 г. по н. д. № 1684/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о., образувано по касационни жалби на същите подсъдими, въззивното решение е било отменено, включително и по отношение на необжалвалия подсъдим Г. А., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
При второто въззивно производство по ВНОХД № 47/2015 г. по описа на ПАС, приключило с новата присъда № 8 от 22.06.2015 г., предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е била отменена по отношение на подсъдимия Х. М. досежно включеното в продължаваната му престъпна дейност деяние, извършено в периода от началото на м. декември до 16.12.2010 г. в гр.П., гр.Б. и гр.С., осъществяващо състава на престъплението по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, като съдът е оправдал подсъдимия по това обвинение, както и за това да е действал в условията на продължавано престъпление и в съучастие с подсъдимите Л., Г. и П.. Досежно осъждането за второто инкриминирано по отношение на подсъдимия М. деяние, извършено на 26.12.2010 г. в [населено място], първоинстанционната присъда е била потвърдена, като е била изменена в частта за наказанието – наложените на подсъдимия М. наказания са били намалени на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева.
С новата присъда на ПАС първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и в частите по отношение на подсъдимите Л. Л., О. Г. и В. П., които са били оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 3 от НК.
Присъдата на ПАС е била обявена на 22.06.2015 г., като касационната жалба на защитника на подсъдимия М. е подадена на 24.06.2015 г. с оглед на което ВКС приема жалбата за допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка, съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалби на адв. В. е основателна.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, сред които на основно място са откроени оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Те ще бъдат разгледани на първо място, тъй като наличието им предопределя крайния изход на делото – отмяната на проверявания съдебен акт.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е мотивирано от защитника на подсъдимия с основателна критика на начина, по който и при второто въззивно разглеждане на делото въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК.
За разлика от убедително аргументираната оправдателна част на присъдата, с която подсъдимият М. е бил признат за невиновен в това, че през периода от началото на м. декември до 16.12.2010 г. в гр.Б., гр.С. и гр.П. умишлено склонил В. П., който от своя страна умишлено да склони Л. Л., който от своя страна умишлено да склони О. Г. да предложи подкуп – сумата от 1 000 лева – на длъжностното лице старши инспектор П. Ц., за да не извърши действие по служба, осъдителната част от присъдата относно деянието на 26.12.2010 г. – за това, че подсъдимият М. умишлено склонил Г. М. А. (като извършител) да предложи подкуп – дар, представляващ сумата от 5 000 лева – на полицейския орган Г. Д. Р., за да не извърши действие по служба, е потвърдена при наличие на същите процесуални нарушения, изтъкнати в предходното отменително решение на ВКС № 505 от 11.02.2015 г. по н. д. № 1684/2014 г.
При прочита на касационното решение е видно, че като основно процесуално нарушение е констатирана липсата на съображения по отношение на оспорената от защитата доказателствена основа на приетото фактическо положение, че подсъдимият М. е предложил да се дават пари на лица с цел осигуряване на достъп до автобуса, че този подсъдим е мотивирал подс. А. да предложи 5 000 лева на постовия полицай (л. 8 от решението на ВКС). Във въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, отново не са изложени мотиви в тази насока. На л. 35 от атакувания съдебен акт съдът формално е декларирал съгласие с установените от първата инстанция факти, включени в предмета на доказване, като е обобщил, че правилно била дадена вяра на показанията на свидетелите Г. Р., Запрян В., А. И. и Р. Ю.. При положение обаче, че защитата е оспорила съдържанието на конкретни доказателствени източници, съдът е дължал конкретен отговор на възраженията, от който би могло да стане ясно на какви именно доказателствени материали се основава приетото основно фактическо положение, че подсъдимият М. е склонил подсъдимия А. да предложи пари на св. Р.. Така например касаторът твърди, че никой от посочените свидетели не е установил обстоятелства, че подсъдимият М. е мотивирал подсъдимия А. да предложи подкуп на полицейския служител Р. – в съдебно заседание на 02.10.2013 г. св. З. заявил, че св. Ю. му е предложил да му даде пари; в съдебно заседание на 14.11.2013 г. св. Ю. заявил, че подсъдимият М. обещал „да почерпи с пари” този, който ще осигури достъпа до автобуса, като св. Ю. говорил със св. З.; в съдебно заседание на 02.10.2013 г. св. И. заявил, че подсъдимият М. предложил на него пари за услугата да търсят злато. Тези възражения няма как да бъдат проверени при касационния контрол, защото в мотивите на съда липсва каквато и да е конкретика относно обстоятелствата показанията на кой именно свидетел са обусловили констатацията, че подсъдимият М. е мотивирал по някакъв начин подсъдимия А. да предлага пари на полицейския служител Р..
В тази насока не са обсъдени и приобщените към доказателствения материал обяснения на извършителя подсъдимия А. от досъдебното производство, че подсъдимият Х. М. не го е молил да предлага на никого, за да бъде допуснат до автобуса. Ако съдът не ги е кредитирал в тази им част, е следвало да посочи кои доказателства ги опровергават.
Отделен е въпросът, че подбудителската дейност съставлява умишлено мотивиране, склоняване на определено лице да извърши индивидуално определено престъпление. Това положение изисква да се установи по несъмнен начин конкретното съдържание на уговорките между подбудителя и подбуденото лице, за да могат да се преценят въпросите относно естеството на упражненото от подбудителя въздействие; дали именно то е решаващият мотив на подбуждания да предприеме умишлено извършване на престъплението, към което е насочван; дали въздействието на подбудителя е насочено към конкретно определено лице (включително индивидуализирано и с определено длъжностно качество); дали е упражнено с оглед извършването на конкретно престъпление; дали между съучастниците е формиран общ умисъл. В атакувания съдебен акт не е уточнена фактическата основа на инкриминираното по отношение на жалбоподателя М. деяние, поради което посочените въпроси са останали без отговор. В залегналата във въззивното решение фактология всъщност дори не фигурира ясна и сигурна констатация, че подсъдимият М. е склонил именно подсъдимия А. да предложи на св. Р. дар – паричната сума от 5 000 лв., което е дало основание на защитата да твърди, че волята на съда е останала неясна. В мотивите на стр. 12 и стр. 23 е отбелязано, че в началото на м. декември 2010 г. подсъдимият М. се свързал по телефона със св. В. П. с молба за съдействие за откриване на автобуса, като споменал „и че ще се отблагодари за помощта”. На стр. 14 е прието, че на 26.12.2010 г., по време на пътуването от [населено място] до [населено място], подсъдимият М. „попитал св. И. дали знае къде има тайници в автобуса, в които да се намира скритото злато, като обещал да го възнагради с пари за услугата и свидетелят приел”. На л. 15 е отразено, че подсъдимият М. посетил св. Ю. и го питал дали има познати полицаи, за да може да си вземе 1-2 кг. злато от конфискуван автобус, като „предложил също и да „почерпи с пари” този, който ще свърши работата”. Извън контекста на така приетите факти остава единственото релевантно за подбудителската дейност на жалбоподателя М. изречение (стр. 15), че подсъдимият А. и св. И. приближили към портала с намерение да се опитат да си осигурят достъп до автобуса, „като с оглед уговорките с подс. М. А. бил готов да предложи пари – до 5 000 лева, за да се случи това”. Факти във връзка с „уговорки” между двамата в мотивите на съдебния акт липсват, нито са изтъкнати каквито и да е детайли в това отношение – кога, как, по какъв начин и за какво са се уговаряли двамата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че е допуснато несъответствие между потвърдения от ПАС осъдителен диспозитив на първоинстанционната присъда за осъждането на подсъдимия М. за подбуждане на подсъдимия А. да предложи подкуп на полицейския служител и мотивите на съдебния акт, в който са приети факти, че подсъдимият е обещавал парично възнаграждение на други лица, за което негово поведение липсва съответно обвинение. Констатираното противоречие като краен резултат води до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на съществените обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия М..
В мотивите на въззивната присъда не е отговорено на обстоятелствените възражения на касатора по отношение на служебните задължения на св. Р., за пренебрегването на които подсъдимият А. му е предложил подкупа. На стр. 37 съдът е приел, че действието по служба, от извършването на което св. Р. е трябвало да се въздържи, е било регламентирано от типовата длъжностна характеристика, т. 3, задължение 18-то – „да спазва установения ред, регламентиран в Инструкция рег. № Із-1625 от 19.10.2007 г. на министъра на вътрешните работи за организацията на охраната и пропусквателния режим на обектите в МВР”. Становището на ПАС декларативно преповтаря тезата на първоинстанционния съд, като не са обсъдени конкретните доводи на защитата – че вменената разпоредба от типовата длъжностна характеристика не съдържала задължение за спазване на цитираната Инструкция, а била формулирана като обща бланкетна норма, за неизпълнението на която не можело да се носи отговорност; че по делото липсвали доказателства типовата длъжностна характеристика да е била доведена до знанието на св. Р.; че тя не е съществувала към момента на встъпване в длъжност на св. Р. на 15 май 2010 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав е съзнателна увереност, основана на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. От субективна страна тази увереност се състои в несъмнената, изключваща всякакво колебание, категоричност на изводите на съда относно наличието или отсъствието на релевантните факти. То трябва да бъде „видимо” – да намери обективно външно изражение чрез мотивите на съдебния акт. Тяхната роля е да аргументират убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да разкрият действителната му воля. Това предназначение не може да се изпълни, ако мотивите са неясни, съдържат съществени непълноти или включват противоречиви, взаимно изключващи се констатации и изводи. С оглед трайно възприетото разбиране на ВКС, такива пороци на мотивите се приравняват на пълната им липса, което нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК и съставлява безусловно основание за отмяна на съдебния акт.
С оглед наличието на основанието за отмяна на съдебния акт на ПАС в обжалваната част липсва необходимост от обсъждане на релевираните доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените на подсъдимия М. наказания.
Отмяната следва да обхване и необжалваната част на съдебния акт по отношение на подсъдимия Г. А., тъй като основанието е в негова полза (чл. 347, ал. 2 от НПК), а обвиненията са за съучастническа дейност между двамата подсъдими. При съвместната престъпна дейност наказателният процес е единен за съучастниците, защото непосредствената му задача е да разкрие изчерпателно, по най-пълен възможен начин действителното фактическо и правно положение. С оглед особеностите на съучастническата дейност, поведението и отговорността на който и да е от подсъдимите не могат да бъдат правилно изяснени, без да се установи поведението и отговорността на другия.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ нова присъда № 8 от 22.06.2015 г., постановена по ВНОХД № 47/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частите, с които е потвърдена присъда № 117 от 14.11.2013 г. по НОХД № 913/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд относно осъждането на подсъдимия Х. А. М. по обвинението за извършено на 26.12.2010 г. престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 6 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 3 от НК и първоинстанционната присъда е изменена относно наложените на подсъдимия Х. А. М. наказания, както и относно осъждането на подсъдимия Г. М. А. по обвинението за извършено на 26.12.2010 г. престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 6 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочените части от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.