Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 01.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 22.03. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 377/2011 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Сдружение за напояване ”Б.”, [населено място], чрез адвокат Л. Д., с вх.№1585/28.02.2011 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №97 от 19.01.2011 год. по т.д.№225/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е отменено изцяло отхвърлителното решение №21 от 22.03.2010 год. по гр.д.№812/2009 год. на Софийския окръжен съд и по реда на чл.258 ГПК е уважен предявеният от [община] срещу касатора иск за прекратяване на сдружението на основание чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание чл.537, ал.2 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ. Отхвърлил го е като неоснователен, защото е счел, че не са налице твърдените в исковата молба нарушения на чл.10, ал.1, ал.2, ал.4, чл.11, ал.1, чл.12, ал.1, чл.14, ал.4 чл.15, ал.2 от Закон за сдружения за напояване/ЗСН/ и Устава на сдружението. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд също е приел, че искът е допустим, квалифицирал го е като такъв само по чл.13, ал.1 т.3,б.”а” ЗЮЛНЦ и е приел, че при учредяване на сдружението са допуснати следните нарушения: на чл.10, ал.2 ЗСН- за необходимостта от публикация на поканата за предварителното събрание; на чл.11 ал.1 във вр. с чл.6, ал.2 ЗСН- за определяне на необходимия кворум за провеждане на учредително събрание; на чл.14, ал.4 ЗСН- за необходимите подписи на протокола за учредяване на сдружението и устава, като и че площта на територията на сдружението за напояване по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗСН е посочена различно в Заповед №РД 09-992 от 16.10.2001 год. на Министъра на земеделието и горите за откриване процедурата за учредяване на сдружението- в размер на 730 дка, и в чл.4 ал.1 от устава – 457.865 дка. Касаторът Сдружение за напояване „Б.” твърди, че обжалваното решение е недопустимо на следните основания:1/ постановено при липса на правен интерес за общината- ищец от предявяване на иска по чл.13, ал.1,т.1, б.”а” във вр. с ал.2 ЗЮЛНЦ, защото правото на собственост върху язовира преминава върху сдружението не на основание решението за регистрация му, а на основание §3, ал.1 ПЗР на ЗСН; 2/постановено извън петитума на въззивната жалба/арг. от чл.269 ГПК/ по отношение приетото нарушение по чл.10, ал.2 ЗСН/; 3/ постановено по непредявен иск- за приетото нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1 във вр. с чл.6, ал.2 ЗСН относно редовността на свиканото учредително събрание и 4/ постановено по недопустим иск. Подържа, че разпоредбите на чл.13 ЗЮЛНЦ са неприложими за прекратяване на сдруженията за напояване, защото в чл.63 ЗСН е предвиден специален ред за тяхното прекратяване-по решение на общото събрание с мнозинство от 2/5 от членовете му. Навежда доводи за наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК- решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при квалификацията на предявения иск и при разпределение на доказателствената тежест, при нарушение на материалния закон- чл.10, ал.2, чл.11, ал.1, чл.14, ал.4, ЗСН, чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ, както и че е необосновано. С определение №792 от 16.12.2011 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН?”. Прието е, че останалите правни въпроси за недопустимост на обжалваното решение в отделните му части, в които е прието, че учредяването на сдружението е извършено в нарушение на закона, се обхващат от общия довод за недопустимост на обжалваното решение, поради което не представляват самостоятелно основание за достъп до касация. Ответникът по касационната жалба [община] чрез адвокат Р. Р. признава, че въпросът за правния интерес на общината от предявяване на иска по чл.13, ал.1,б.”а” ЗЮЛНЦ е от значение за изхода на делото, но по него има формирана задължителна съдебна практика -т.3 на ТР1-2002-ОСГК и решение №5 от 08.02.2011 год. по т.д.№270/2010 год. на ВКС, І Т.О. Оспорва изцяло останалите основания за достъп до касация, претендира разноски. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице подържаните основания за недопустимост на обжалваното решение. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва интерес за общината да води иска по чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ. Този иск е предоставен на разположение на всеки заинтересован-чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ, т.е. на всяко лице, което има какъвто и да е било интерес да го предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той изрично го казва -арг. от чл.74 ЗЗД. За Общината съществува интерес да води иска по чл.13, ал.1, т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ за прекратяване на сдружението с оглед промяната в режима на публична общинска собственост на язовирите и микроязовирите, която настъпва от момента на възникването сдруженията като юридически лица/§3, ал.1 и ал.4,т.1 ЗСН/. За наличието на всякакъв интерес е достатъчно и застрашаването на правата на общината по чл.17, ал.1,т.2 и т.8 от ЗМСМА предоставени в нейната компетентност по отношение на устройството и развитието на територията на общината и населените места в нея, опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси. Действително, че приетото от Софийския апелативен съд нарушение на чл.10, ал.2 ЗСН за задължението поканата за провеждане на предварителното събрание да бъде публикувана в един централен всекидневник и в един местен вестник, не е въведено с въззивната жалба. Като нарушение в исковата молба не е въведено приетото от Софийския апелативен съд нарушение на чл.11, ал.1 във вр. с чл.6 ЗСН с оглед редовността на учредителното събрание. Но тази недопустимост на основанията за прекратяване на сдружението не са се отразили на крайните изводи за основателността на иска с правно основание чл.13, ал.1,т.3, б.”а”ЗЮЛНЦ, защото при учредяване на сдружението е допуснато нарушение на императивната норма чл.14, ал.4 ЗСН- протоколът за учредяване на сдружението и устава не са подписани от учредителите. Присъствието на представител на надзорния орган на учредителното събрание и заверката от него на приложения списък на учредителите не замества законовото изискване списъкът и устава на сдружението да бъдат подписани от учредителите. Квалифицирането от Софийския апелативен съд на предявения иск по чл. чл.13, ал.1,т.3,б.”а” ЗЮЛНЦ, не е довела до недопустимост на обжалваното решение. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет делото и обхват на търсената защита/вж.ТР2-2011-ОСГКТК/. В случая предметът на делото, въведен чрез основанието и петитума на иска, е прекратяване на сдружението, поради твърдени нарушения в законния ред за учредяването му, поради което с квалифицирането от съда на предявения от [община] иск за установяване незаконосъобразност на учреденото сдружение като такъв по чл.13, ал.1,т.3,б.”а” ЗЮЛНЦ, не е нарушен принципът на диспозитивното начало. Специалният закон-ЗСН не съдържа правни норми, уреждащи прекратяване на сдружението за напояване с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице по иск за установяване, че не е учредено по законния ред. Съгласно препращащата норма на чл.64, ал.7 ЗСН за неуредените случаи, какъвто е и този, ЗЮЛНЦ следва да намери субсидирано приложение. Допуснатото от специалния закон в чл.63, ал.1 ЗСН прекратяване на сдружението по решение на общото събрание, не означа, че е изключено прекратяването на сдружението по исков път. Това следва от сравнително правното тълкуване на нормите на чл.13, ал.1 т.2 и т.3,б.”а”, ЗЮЛНЦ във вр. с чл.63, ал.1 ЗСН. В чл.13 ал.1 ЗЮЛНЦ са уредени трите хипотези за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел:1. с изтичане на срока, за което е учредено; 2. с решение на върховния орган и 3. с решение на окръжния съд по иск на всеки заинтересован или на прокурора. В специалния закон е възпроизведена само хипотезата за прекратяване на сдружението за напояване по решение на върховния му орган, без да е указано, че това е единственият начин за прекратяването му. Съгласно препращащата норма на чл.64, ал.7 ЗСН следва да намери приложение разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3 б.”а” ЗЮЛНЦ за неуредените хипотези, каквато е тази, при която то е учредено в нарушение на закона. Противното би означавало правен абсурд, като се предостави единствено само на общото събрание на сдружението възможността да го прекрати, дори и в хипотеза, когато е учредено в нарушение на закона. Съобразно изложеното тук настоящият състав на І Т.О. намира, че на поставения правен въпрос следва да се отговори, че разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ намира приложение по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН”. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд не е в противоречие с него, поради което на основание чл.293, ал.1 ГПК ще следва да бъде оставено в сила. Обстоятелството, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ не води до незаконосъобразност на обжалваното решение. Не следва да се дава такъв срок, когато отстраняването на пороците на учредяването би довели до подмяна волята на учредителите. В случая липсват техните подписи под протокола на учредителното събрание и устава на сдружението, поради което не може да се провери дали учредителите към този момент са изразили валидна воля за учредяване на сдружението. Приподписването им в един по-късен етап би означавало изразяването на нова воля за учредяване на сдружението. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба- [община] разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им в настоящето производство. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №97 от 19.01.2011 год. по т.д.№225/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: