Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 13 юли.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова........………………......……………………в присъствието на прокурора И. Чобанова....……..…………………………......изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………...................наказателно дело № 364 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ц. И. Д., както и такава на повереника на гражданските ищци и частни обвинители К. К., Н. К. и И. К., и двете против въззивно решение № 515/20.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, постановено по ВНОХД № 1116/2011 г., с което е изменена присъда № 250/02.07.2010 г. на Софийски градски съд, НК, 8 състав по НОХД № 1601/2009 г. С тази присъда СГС е признал подсъдимия Ц. И. Д. за виновен в това, че на 25.09.2008 г., около 20. 45 ч., в [населено място], на [улица], при управление на л а. “БМВ 318” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл. 119 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. К., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343 ал. 1, б. „”в”, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 и вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимият от право да управлява МПС за срок от 2 години. Оправдал е подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал. 1, б. „в” от НК. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди – 30 000 лв. на К. К., 20 000 лв. на Н. К. и 50 000 лв. на И. К., като СГС е отхвърлил претенциите за разликата над уважените размери. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Въз основа на депозирани жалби от подсъдимия и гражданските ищци и частни обвинители е било образувано ВНОХД № 1116/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с понастоящем обжалваното решение. Със същото присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан частично по обвинението деянието да е в причинна връзка с допуснато нарушение по чл. 119 от ЗДвП, както и е извършена корекция в размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди – това на И. К. е било намалено на 40 000 лв., а на Кръстина К. и Н. К. съответно са били увеличени на 40 000 лв. В останалата част присъдата е била потвърдена. В жалбата на подсъдимия, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. По същество се оспорва извода, че в района на местопроизшествието подсъдимият се е движил със скорост от 70 км./ч., което било прието единствено въз основа на деформации по автомобила, както и че това нарушение е в причинна връзка със съставомерния резултат. Твърди се, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Претендира се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Алтернативно се иска намаляване на кумулативно наложените наказания и на обезщетенията за неимуществени вреди, при определянето на които не е бил отчетен приноса на пострадалия, извършвал пресичане извън пешеходна пътека и на червен светофар. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители са изложени възражения срещу оправдаването на подсъдимия за допуснато нарушение по чл. 119 от ЗДвП и корекцията в размерите на обезщетенията поради принос на пострадалия. Иска се тяхното увеличаване до предявените размери от по 50 000 лв. В с. з. пред ВКС процесуалните представители на страните поддържат направените в жалбите оплаквания и искания. Прокурорът от ВКП намира двете жалби за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: По жалбата на подсъдимия: Доводите в жалбата на подсъдимия за неправилно отхвърляне на възраженията за величината на скоростта на движение, с която се е движел в района на произшествието – не по-малка от 70 км./ч. и причинната връзка с настъпване на удара и смъртта на пострадалия, са изцяло неоснователни. Въпросът за скоростта е бил централен за наказателната отговорност на подсъдимия и неговото разрешаване е било извършено по пълен и обективен начин въз основа на експертното заключението на КМАТЕ (л. 52-58 от ДП), надлежно изслушано и прието от решаващия съд при участие на всички страни в производството. Лишено от основание е твърдението, че изводите за скоростта са били основание единствено върху деформациите върху автомобила на подсъдимия, които и не били пълно отразени в протокола за оглед. Внимателният прочит на отговора по трета задача от КМАТЕ и допълнителните разяснения на експертите в с. з. дават ясна представа, че преценката всъщност е била комплексна и е включвала не само деформациите по автомобила (във връзка, с които отделно от протокола за оглед е изготвено и заключение на АТЕ – вж. л. 40-41 с приложен фотоалбум), но и обективно установените находки по пътното платно, разположението на автомобила и пострадалия, както и констатираните при последния увреждания. Въз основа на данните за движение на подсъдимия със скорост не по-малка от 70 км./ч. и всички останали конкретни обстоятелства от пътната обстановка и механизма на произшествието, правилно е заключението, че деянието е в причинна връзка с допуснатото нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и не става въпрос за случайно такова по чл. 15 от НК. Превишената скорост е винаги и несъобразена, като включва в съдържанието си една предвидима опасност, която е особено валидна за случая с оглед конкретните обстоятелства от пътната обстановка – интензивно движение нощно време, приближаване и особено преминаване на кръстовище без осигурена видимост към местата, предназначени за пресичане на пешеходци. Подсъдимият е пренебрегнал тази потенциална опасност, продължил е движението си с посочената скорост и през кръстовището, а когато тя е възникнала, макар да е реагирал с аварийно спиране, то не е успял да я преодолее. В това положение обаче, както правилно е приел въззивния съд, той сам се е поставил и няма място за споделяне на оплакването, че деянието му е случайно. Липсва основание за ревизия на кумулативно наложените на подсъдимия наказания, в какъвто аспект в края на жалбата е маркирано искане. Преди всичко, първоинстанционната присъда не личи да е била обжалвана в тази й част от подсъдимия, а освен това касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 изобщо не е мотивирано, за да е възможно да бъде предложен аргументиран касационен отговор. Лишени от основание са възраженията във връзка с промените по гражданско-осъдителната част, касаеща обезщетенията, присъдени в полза на гражданските ищци поради неотчитане приноса на пострадалия. При предявени искове от по 50 000 лв. въззивният съд е редуцирал размерите им до 40 000 лв. именно въз основа на констатациите си за такъв негов принос, изразил се в пресичането на червен светофар. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Оплакванията за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия за нарушение по чл. 119 от ЗДвП, дължащо се на неправилна оценка на доказателствата за това, че подсъдимият не е имал видимост към пешеходната пътека, когато пострадалият е започнал пресичането, са неоснователни. Подробно, аналитично и с нужната пълнота въззивният съд е аргументирал позицията си по този въпрос и ВКС не намира никакви причини да не я сподели. За да приеме, че видимостта пред и вдясно от автомобила на подсъдимия, движил се в лявата лента за движение, е била ограничена поради тръгване на останалите автомобили в същата посока в съседните пътни ленти след включване на зелена светлина на светофара, мотивите на апелативния съд са пределно изчерпателни и са продукт на комплексна оценка на доказателствените източници и експертното заключение на допълнително назначената в съдебното производство АТЕ (л. 175-183 от НОХД). Преди всичко прецизно и последователно са били преобсъдени показанията на свидетелите очевидци и са изложени конкретни съображения в кои части те се кредитират и по какви причини, което е довело и до промяна на фактическото положение във връзка с видимостта. Ясно е заявено, че се отдава доверие на прочетените показания на св. А. от ДП, потвърдени в с. з., в които е сочил, че пострадалия е започнал пресичането на червен светофар и учудващо същият не е бил ударен от някой от друг от тръгналите автомобили, като е констатирано и че те в достатъчна степен се съчетават с показанията на св. Р. и Б. Б.. На тази основа (а не поради дадените от подсъдимия обяснения на ДП) е възприето и експертното становище на допълнителната АТЕ, съобразно което е констатирана липса на видимост на водача към мястото, където пострадалият е започнал пресичането. Това е довело и до законосъобразното правно разрешение за оправдаване на подсъдимия за допуснато нарушение по чл. 119 от ЗДвП, тъй като задължението му по този текст възниква от момента на възприемане на пешеходеца като опасност за движението, като е съвсем ясно, че това не се е случило поради реализирането на нарушението по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, явяващо се в пряка причинна връзка със съставомерния резултат. Неоснователни са възраженията на частните обвинители и граждански ищци по повод приетия принос на пострадалия, изразил се в пресичане на пътното платно на червен сигнал на светофара. В мотивите си въззивният съд подробно е мотивирал това фактическо положение, както и влиянието му върху размерите на гражданските искове. ВКС напълно споделя изложените съображения по този въпрос и не намира необходимост да ги преповтаря. Присъдените обезщетения в размер от по 40 000 лв. държат сметка за претърпяните морални вреди и констатирания принос на пострадалия, съвместими са със съдебната практика в подобни случаи, поради което и са справедливи. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 515/20.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, постановено по ВНОХД № 1116/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.