Р Е Ш Е Н И Е № 420
гр.София, 24 октомври 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КАРЕНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1296/2013 година
Защитникът на осъдения Р. И. А. е упълномощен от него да отправи до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден, на Новопазарския районен съд – в първата инстанция, и на Шуменския окръжен съд – във втората (въззивната) и последна инстанция в досегашното развитие на наказателното производство.
Осъдителната присъда в районния съд – 4 от 15.І.2013 год. по нохд № 276/2011 год., е за лъжесвидетелстването на Р.А. на 12.ХІІ.2008 год. в нотариално производство за обстоятелствена проверка дали Й. Р. е придобил собствеността по давност (чл.587, ал.2 ГПК) на недвижим имот, в който е живял до смъртта на бащата на Г. А. – съподсъдима на А., която също като него е осъдена за лъжесвидетелстване по нотариалното дело (третият свидетел е покойник). И двамата подсъдими са наказани за престъплението по чл.290, ал.1 НК на 3 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок.
Шуменският окръжен съд е потвърдил тази присъда с решение № 60 от 20.V.2013 год. по внохд № 156/2013 год., издадено след въззивно обжалване от страна пак на А..
В отправеното сега искане по реда на възобновяването се съдържа позоваване на първите две от основанията за това, свързани с т.1 и 2 на чл.348 НПК, както и аргументация в тяхна подкрепа, която според искателя позволява оправдаване на осъдения още във ВКС.
В съдебното заседание на ВКС участие е взел само съответният прокурор и според него искането е неоснователно.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила по реда на възобновяването оспореното осъждане.
Осъждането е завършило с въззивния съдебен акт и той именно трябва да бъде оставен в сила (арг. от чл.426 НПК), а не осъдителната присъда на първата инстанция, която искателят оспорва (друг е въпросът, че присъдата е постановена след един мъчителен със своята ненужна продължителност съдебен процес, предизвикана от редица спорни отлагания на съдебни заседания).
В крайна сметка осъждането е правилно и е наказано едно действително извършено престъпление. Разпитани като свидетели, А. и А. са излъгали най-малко за това, че Р. е в имота от преди 12 години, след като към 12.ХІІ.2008 год. са били изминали само 5 години от смъртта на бащата на А., който дотогава е живял в него. Точно 12-те години са изрично протоколирани в нотариалното дело и като конкретна неистина са достатъчни за отговорността по чл.290 НК, защото в случая срокът на придобивната давност е от първостепенно значение за правото на собственост. Вярно е, че самият протокол е неубедителен с пълната еднаквост на отразените в него показания, но тази слабост при оформянето му не го прави процесуално негоден, още повече при липсата на каквито и да са данни за знание у нотариуса за действителното положение с имота. В. няма спор, че с действителното положение относно титуляра по констативния нотариален акт Р. са били наясно и А., и А., но целта е била да се оформи фактическата продажба на имота от А. на Р..
Ако искането за възобновяване на делото държеше сметка за тези няколко основни момента на оспорената наказателна отговорност по чл.290 НК, искателят едва ли би обременил защитната си теза с поставянето на множество още въпроси, които нямат приписаното им значение за оправдаването на А. (ВКС и без друго не би могъл поначало да го направи, щом се твърди, че при осъждането са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК): например за различието в използвания правен език при описанието на инкриминираната дейност в официалните документи за нея на нотариуса, органите на досъдебното производство и съда, и съответствието между смисъла на този език и действителността; за поставянето на непреодолима граница между правните формулировки и фактическото им (доказателствено) съдържание; за приравняването на доказателствените задачи, които решава нотариусът в охранителното производство по обстоятелствена проверка, с решаваните от съда в едно исково производство за правото на собственост, и на други подобни въпроси.
Ръководен от изложеното и като не намери друго за отменяне или изменяне на оспореното осъждане, ВКС съобразно и с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПКР Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 60 от 20 май 2013 год. по внохд № 156/2013 год. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ
|