11 Р Е Ш Е Н И Е
№ 60210
гр. София, 19 юли 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретаря…..…….........Мира Недева....……..…и в присъствието на прокурора…………………..Тома КОМОВ……..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 792 по описа за 2021 г.
Производството е образувано по протест на прокурор при апелативна прокуратура гр. Пловдив; касационни жалби от подсъдимите А. Д. А. и Д. А. А. и касационна жалба от частния обвинител К. М. И. срещу решение № 260116 от 14.07.2021г., постановено по внохд № 344/20г. на Пловдивски апелативен съд.
Подадената жалба от подсъдимия А. Д. А. е оттеглена лично от него с писмено уведомление до ПАС, заведено с вх. № 264909 от 19.08.21г. С определение в съдебното заседание на касационния съд касационното производство по така депозираната касационна жалба е прекратено.
В протеста се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се атакува решението на апелативния съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Д. А. А.. Излагат се аргументи, че осъщественото от този подсъдим престъпление е изключително тежко, характеризира се с изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца и се отличава от обичайните случаи на подобен род престъпления. Предлага се решението в частта, с която е потвърдена присъдата на подсъдимия А., да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, при което на подсъдимия се наложи наказание доживотен затвор. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста, като счита, че в случая не са налице условията на чл.38а, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на извършеното не е завишена в сравнение с обичайната за подобен род престъпления. Счита, че при определяне на наказанието на този подсъдим, апелативният съд е съобразил и смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова и семейна ангажираност и направените самопризнания. Дава становище за неоснователност на жалбите на частния обвинител и на подсъдимия А.. Моли решението да се остави в сила.
В жалбата на частния обвинител К. И. също се ангажира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че осъщественото престъпление разкрива по - висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Предлага се въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, като на подсъдимия А. се наложи наказание доживотен затвор, а по отношение на подсъдимия А. се потвърди наложеното от първоинстанционния съд наказание. Повереникът на частния обвинител И. – адв. Г. Г. поддържа жалбата както е подадена и по аргументите, изложени в протеста. Същият представлява и частните обвинители А. И., Руска С., А. И. и И. И. (действащи със съгласието на законния си представител Руска С.), Ф. И. и З. И..
В жалбата на подсъдимия Д. А. А. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, решението е постановено в нарушение на закона, тъй като не е приложен законът, който следва да бъде приложен, а именно чл.118 от НК. Оспорват се и квалифициращите признаци деянието да е осъществено със средство, опасно за живота на мнозина и с особена жестокост. Като съществено нарушение на процесуалните правила се посочва липсата на конкретизация в обвинителния акт в какво се изразяват действията на подсъдимия А., включени в обвинението за убийство на едно и опит за убийство на друго лице. Постановяването на присъда при порочно обвинение сочи според касатора на съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място се твърди, че съдът не е разкрил обективната истина по делото, нарушавайки чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК; кредитирал е избирателно доказателствата, като е игнорирал оправдателните такива, с което е проявил и предубеденост. На последно място се заявява, че е допуснато и процесуално нарушение, тъй като на възраженията на защитата не е даден отговор. Наложеното наказание се твърди, че е явно несправедливо, тъй като размерът му не е съобразен с обстоятелството, че подсъдимият е възрастен човек и неоправдано съдът е приел, че същият има ръководна роля и най - голям принос в осъществяването на престъплението. При условията на алтернативност се предлага изменение на правната квалификация на престъплението от такава по чл.116 от НК в такава по чл.118 от НК; намаляване на размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимите А. и А. – адв. Т. Р. (преупълномощен от адв. М. М. по отношение на подсъдимия А. и упълномощен от подсъдимия А.) дава становище за неоснователност на протеста и касационната жалба на частния обвинител и предлага решението да се остави в сила.
Повереникът на частния обвинител Х. Г. – адв. С. С. счита протеста и жалбата на частния обвинител за основателни.
Подсъдимите А. А., Д. А. и Д. А., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. От същите са постъпили декларации, че не желаят да присъстват в съдебното заседание на касационната инстанция.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение № 39 от 24.07.2020г. по к.д. № 84/20г. на ВКС, III н.о., е отменено въззивно решение № 165 от 16.09.2019г. по внохд № 532/18г. на Пловдивския апелативен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с правилното установяване на фактическите положения по конкретния казус, които са от значение за правилното приложение на закона.
С присъда № 23 от 03.07.2018г. постановена по нохд № 589/16г. на Окръжен съд –гр. Стара Загора подсъдимият Д. А. А. е признат за виновен в това, че :
- на 07.08.2015 г. в [населено място], област Стара Загора в съучастие с А. Д. А. и Д. Я. А., като съизвършител, умишлено е умъртвил едно лице – М. К. И. и направил опит да умъртви друго лице Х. М. Г., със средства опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1 и пр.3, във вр. с чл.115,във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от двадесет години;
- на същата дата и място държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „М.“, калибър 9 мм без фабричен номер и боеприпаси за него – 6 бр. патрони калибър 9х18 мм и 1 бр. огнестрелно оръжие – пистолет неустановена марка и модел, калибър 9 мм и боеприпаси за него – 7 бр. патрони калибър 9х18 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.339, ал.1 от НК да е придобил и държал огнестрелните оръжия и боеприпаси до 06.08.2015г. включително.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. А. е наложено общо най - тежко наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг„ режим на изпълнение на наказанието.
Със същата присъда подсъдимият А. Д. А. е признат за виновен в това, че :
- на 07.08.2015 г. в [населено място], област Стара Загора в съучастие с Д. А. А. и Д. Я. А., като съизвършител, умишлено е умъртвил М. К. И., като деянието е извършено със средства опасни за живота на мнозина, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от седемнадесет години, като е признат за невинен да е извършил деянието с особена жестокост и оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК;
- на същата дата и място държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „М.“ със заличени номера, калибър 9 мм и боеприпаси за него – 13 бр. патрони калибър 9х18 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години, като е признат за невинен и оправдан да е придобил и държал огнестрелното оръжие и боеприпасите до 06.08.2015г. включително.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. А. общо най - тежко наказание в размер на седемнадесет години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда подсъдимият Д. Я. А. е признат за виновен в това, че на 07.08.2015 г. в [населено място], област Стара Загора в съучастие с Д. А. А. и А. Д. А., като съизвършител, умишлено е умъртвил М. К. И., поради което и на основание чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Д. Я. А. да изтърпи отделно и отложеното наказание от три месеца „лишаване от свобода“, наложено му с определение за одобряване на споразумение по нохд № 510/2013 г. по описа на РС – Чирпан.
С така постановената присъда първоинстанционният съд е зачел на основание чл.59, ал.1 от НК предварителното задържане на подсъдимите; разпоредил се е с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите заплащането на направените разноски по делото.
С решение на Пловдивски апелативен съд, постановено по внохд № 344/20г. първоинстанционната присъда е изменена, като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Д. Я. А. е намален на осем години лишаване от свобода. В останалата част въззивният съд е потвърдил присъдата.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
По жалбата на подсъдимия Д. А. А.
1. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като е от значение за по нататъшния ход на производството.
Не може да бъде споделена тезата за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с точното и ясно формулиране на обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действията, осъществени от подсъдимия А. срещу пострадалите И. и Г. и механизма на извършването им, което сочи, че са спазени правата на обвиняемия да узнае в какво е обвинен. Наред с това в жалбата е посочено лице с име З., чиито права се претендира да са нарушени, а такова лице не фигурира като обвиняем или подсъдим по делото.
Не отговаря на действителното положение и твърдението, че назначаването на повторна съдебно - психиатрична експертиза за подсъдимия А. било извършено от апелативния съд единствено с цел да обслужи тезата на обвинението, тъй като липсвало каквото и да е съмнение в правилността на СППЕ № 40/16г. Заключението на СППЕ № 40/16г. е депозирано на досъдебното производство (т.6, л.43-48). Изготвилите го експерти са приели, че подсъдимият А. се е намирал в състояние на физиологичен афект, като са изходили от заявеното от А., че пострадалият И. тръгнал срещу него като извадил голям нож и казал, че ще го убие. Вещите лица обаче не са взели предвид редица доказателства по делото – протокол за оглед, свидетелски показания и видеозапис от охранителна камера, които не потвърждават заявеното от А.. Назначената повторна СППЕ по внохд № 532/18г. на ПАС, изслушана в проведеното съдебно следствие по внохд № 344/20г. на ПАС (л.62 от внохд № 344/20г.) е дала заключение, че към момента на осъществяване на деянието подсъдимият А. не се е намирал в състояние на физиологичен афект. У него са били налице неприятни емоции, но анализът на поведението му не покрива критериите за внезапност. Физиологичният афект възниква спонтанно като реакция на току що извършено действие с внезапен отговор от няколко секунди до няколко минути. При него липсва и фазата на изчерпване, характерна след преживян физиологичен афект, който се изразява със силна отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. Предвид изложеното оплакването за проявена от съда необективност при анализа на доказателствата е очевидно несъстоятелно. Заключенията на двете експертизи са обсъдени в мотивите на въззивното решение и са изложени съображения защо е кредитирано заключението на повторната СППЕ, което налага извод, че не е допуснато нарушение на процесуални правила при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Касационната инстанция няма правомощия да проверява правилността на това убеждение по същество, тъй като необосноваността не представлява касационно основание.
Неоснователно на следващо място е твърдението, че съдът не е посочил в мотивите си доказателствата за конкретното участие на подсъдимия А. в осъществяването на престъплението. Въпреки, че се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд по отношение на доказателствата, апелативният съд е изложил собствени съображения, поради които е приел за доказано обвинението срещу подсъдимия А. ( л.35 – 42 от мотивите). В дейността на съда по оценка на доказателствата не са допуснати логически грешки или игнориране на доказателства, а преценката кои от доказателствата да възприеме е суверенно право на решаващия делото съд, която както бе посочено по - горе не подлежи на касационен контрол. След като са изложени съображения, относно кредитирането на едни доказателства и отхвърлянето на други, не може да става дума за предубеденост, за каквато се твърди в жалбата. От гледна точка на правната прецизност следва да се отбележи, че не е налице нарушение на нормата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като е постановено решение, а не нова присъда от въззивната инстанция, поради което не е налице хипотезата на чл.339, ал.3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК.
Твърдението, че не били обсъдени всички възражения на защитата, изложени по време на пледоарията пред апелативния съд е лишено от конкретика, поради което няма как да му бъде даден отговор от касационната инстанция.
С оглед изложеното оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно.
2. Доводите в жалбата, че осъщественото от подсъдимия А. следва да се квалифицира като престъпление по чл.118 от НК не могат да бъдат възприети. Според приетите за установени от инстанционните съдилища факти не се установява пострадалият И. да е провокирал подсъдимия А. с думи, действия и по какъвто и да е начин преди последният да започне да стреля по него. Съгласно заключението на повторната СППЕ, приета от въззивния съд, подсъдимият не се е намирал и в състояние на физиологичен афект. В този смисъл липсват предпоставки от фактическа страна за прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление.
Доводите в жалбата за липса на квалифициращото обстоятелство –извършване на деянието от подсъдимия А. с особена жестокост, са неоснователни. Правилно въззивният съд е приел, че осъществените от този подсъдим действия са надхвърлили необходимото за причиняването на смъртта на пострадалия. Произведените многобройни изстрели и впоследствие удари с нож в жизненоважни части от тялото на пострадалия са израз на злоба, ярост, ожесточение и коравосърдечие.
Основателни обаче са съображенията относно второто квалифициращо обстоятелство – деянието да е извършено със средства, опасни за живота на мнозина. Съдебната практика приема, че за да е налице посоченото обстоятелство, следва да е използвано средство, което по своето естество развива голяма енергия и сила и има широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от едно лице – взривни вещества, палеж, отровни или задушливи газове и др. Деянието е осъществено по начин, опасен за живота на мнозина, когато е извършено по такъв начин, че при дадената обстановка или пътят по който се цели неговото осъществяване застрашава живота на повече от едно лице (р. № 60 от 22.01.1971г. по н.д. № 758/70г. на II н.о. на ВС; р. № 362 от 28.06.2010г. по н.д. № 317/10г. на ВКС, II н.о.). Пистолетите, използвани от подсъдимите А. и А. при осъществяване на престъплението не представляват сами по себе си средства, опасни за живота на мнозина, както е посочил и въззивният съд. Употребата им на обществено място по обяд, в присъствието на много хора които е можело да бъдат засегнати, обаче налага извод, че не средството, а начинът по който то е било използвано е създавало опасност за живота на мнозина (в същия смисъл р. № 607 от 28.12.1981г. по н.д. № 643/81г. на ВС, II н.о.; р. № 477 от 06.12.1983г.по н.д.№ 512/83г. на ВС, II н.о.; р. № 199 от 29.10.2009г. по н.д. № 179/09г. на ВКС, III н.о.) На тези двама подсъдими обаче не е повдигнато обвинение да са осъществили престъплението по начин, опасен за живота на мнозина, поради което наказателната им отговорност не може да бъде ангажирана по отношение на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК.
По отношение на подсъдимия А. А. е налице основанието по чл.347, ал.2 от НПК въпреки отсъствието на жалба, тъй като посоченото обстоятелство е в негова полза. Липсата на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК води до промяна в квалификацията на извършеното от подсъдимия А. престъпление в такова по чл.115 от НК, тъй като същият е бил оправдан от първоинстанционния съд да е извършил престъплението с особена жестокост, а по отношение на това оправдаване не е бил подаден нито въззивен нито касационен протест. Изменението на правната квалификация обуславя и намаляване на наказанието на подсъдимия А. Д. А. от седемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода и на определеното общо наказание по чл.23, ал.1 от НК също от седемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода.
3. Твърдението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. А. наказание е подкрепено с доводи, че съдът не взел предвид обстоятелството, че подсъдимият е възрастен човек и неоправдано е приел, че има водеща роля и по - голям принос в осъществяване на престъплението. Първото твърдение е очевидно несъстоятелно, тъй като понастоящем подсъдимият А. е на 44г. ( [дата на раждане] ), а в жалбата отново е посочено лице с име З., което не е подсъдим по делото. Преценката на въззивния съд относно водещата роля и значителния принос на А. в извършването на престъплението са основани изцяло на приетите за установени факти по делото.
Частичното оправдаване на подсъдимия А. по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, пр.1 от НК не налага промяна на определеното му наказание в посока на намаляването му, тъй като наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода е съответно на обществената опасност на извършеното и отговаря на изискванията за справедливост. Допълнителното му занижаване би представлявало проява на неоправдана за конкретния случай снизходителност.
Предвид изложеното оплакването на подсъдимия А. за явна несправедливост на наложеното наказание се явява неоснователно.
По протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител К. И.
Както в протеста, така и в жалбата на частния обвинител се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което позволява съвместното им разглеждане.
Прокурорът и частният обвинител считат наложеното наказание на подсъдимия Д. А. за явно несправедливо и настояват делото да бъде върнато за ново разглеждане като на този подсъдим се наложи наказание доживотен затвор.
Жалбата на частния обвинител в тази й част се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. С присъдата на първоинстанционния съд на подсъдимия Д. А. е наложено наказание от двадесет години лишаване от свобода. Срещу присъдата са подадени въззивен протест от прокурора и жалби от тримата подсъдими. Решението на ПАС по внохд № 532/18г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена, е атакувано с жалби от тримата подсъдими и касационен протест от прокурора. Липсата на подадена въззивна жалба от частния обвинител срещу първоинстанционната присъда налага извод за недопустимост на касационната жалба, защото правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражняване на правото на въззивно обжалване. Този процесуален ред за пренасяне на производството в следващата инстанция изключва т.нар. „прескачащо“ обжалване, позволяващо проверка на първоинстанционните съдебни актове по жалба, подадена директно в касационната инстанция.
В протеста се изразява несъгласие с наложеното на А. наказание, като прокурорът счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК. Като основание за това се сочат действията на подсъдимия А. по време на деянията и след това и данните за личността му. В подкрепа на заявените основания обаче не се излагат конкретни аргументи, а се пресъздават фактическите обстоятелства на осъщественото престъпление. Сочи се наред с това, че присъда по нохд № 226/2004г. на РС Чирпан, с която на подсъдимия А. е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК не е постигнала целите на наказанието по чл.36 от НК да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите.
С оглед съдържанието на протеста липсват аргументи, с които да се обоснове изключителната тежест на извършеното престъпление в сравнение с подобен род престъпления. Убийството като престъпление е винаги тежко, тъй като предмет на посегателство е човешкият живот, но не всякога конкретното деяние съответства на критериите за изключителна тежест. Такива са само случаите при които отегчаващите обстоятелства са изразени в степен и количество, явно надхвърлящи обичайните за този род престъпления. Конкретно осъщественото от подсъдимия А. деяние не съответства на посочените в съдебната практика критерии за изключителна тежест по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК. Данните за личността на А. също не сочат на завишена степен на обществена опасност. При определяне на наказанието му са взети предвид като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало, семейно положение, трудова ангажираност, частично признаване и изразено съжаление за стореното. По посочената от прокурора присъда е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК (л.170, т.5 от ДП). С изтичането на изпитателния срок е настъпила реабилитация по право на 18.10.2007г., поради което същата присъда не може да бъде преценявана като обстоятелство, сочещо на непостижимост на целите на наказанието. С оглед изложеното касационният съд счита, че нито деянието, нито личността на дееца обосновават изключителност на случая, поради което липсват основанията, посочени в закона за налагане на наказание доживотен затвор, поради което намира касационния протест за неоснователен.
С жалбата на частния обвинител К. И. се възразява срещу изменението на първоинстанционната присъда, в частта с която наложеното наказание на подсъдимия Д. Я. А. е било намалено на осем години лишаване от свобода. Декларативно се заявява, че така наложеното наказание е явно несправедливо, като несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл.36 от НК. Конкретни съображения в подкрепа на така заявеното касационно основание, на които касационният съд да даде отговор, не са изложени. Доводите на апелативния съд за ниския каузален принос на подсъдимия А. към причиняването на смъртта на пострадалия, което го е мотивирало да наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, се споделят от касационния състав и не следва да бъдат повтаряни. По така изложените съображения жалбата на частния обвинител И. срещу намаляване на наказанието на подсъдимия А. е неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 260116 от 14.07.2021г., постановено по внохд № 344/20г. на Пловдивски апелативен съд като :
- оправдава подсъдимия Д. А. А. относно квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК – престъплението да е извършено със средства, опасни за живота на мнозина;
- преквалифицира извършеното от подсъдимия А. Д. А. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК в такова по чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК като намалява размера на наложеното наказание от седемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода;
- намалява размера на определеното на подсъдимия А. Д. А. общо наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК от седемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |