Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 386

София, 05 ноември 2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА



при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1200/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 19349/12г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на определението от 20.10.2012г. и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при одобряване на споразумението, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, с приложението на чл.66 от НК, както и с налагането на предвиденото в нормата на чл.343г от НК наказание лишаване от правоуправление.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането и моли за уважаването му.
Осъденият И. С., редовно призован за съдебното заседание пред настоящата инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, упълномощения защитник и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е основателно.
В Софийски районен съд е било образувано нохд №19349/12г. в производство по Глава двадесет и девета от НПК-„Решаване на делото със споразумение”.
С определение от 20.10.2012г., СРС, НО-106 състав е одобрил постигнатото между прокуратурата, защитника и обвиняемия И. С. споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу последния. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, И. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лева. На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. Също така, И. С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца.
Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съдържа съгласие на страните по въпросите, визирани в чл.381, ал.5 от НПК. В настоящият случай сред въпросите, по които е било постигнато съгласие е и този, свързан с приложението на чл.66 от НК.
За да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и се отложи изпълнението на наказание лишаване от свобода е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно то да е наложено в размер до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително изтърпяването му.
Данните от свидетелството за съдимост на осъдения С. сочат, че преди постигане и одобряване на горното споразумение, той е осъждан по девет влезли в сила съдебни акта, като по нохд № № 12515/05г., 10143/04г., 1464/07г., 1548/09г., всичките по описа на СРС, са му наложени наказания, различни по вид от лишаване от свобода, поради което тези осъждания са неотносими при преценката относно приложението на чл.66 от НК. По нохд № 92/91г./ което е първото по време осъждане на С./ е настъпила реабилитация по право-С. е бил осъден с влязла в сила на 15.01.1992г. присъда, като изпитателният срок от три години е изтекъл на 15.01.1995г. По останалите четири дела- нохд № № 52/99г., 533/98г., 100/2001г. и 89/2001г., на осъдения С. за престъпления от общ характер са били наложени наказания лишаване от свобода, като по всички е приложена разпоредбата на чл.66 от НК. Доколкото за приложението на последната разпоредба от значение са предходните осъждания, следва да се посочи и факта, че независимо от липсата на надлежно групиране на наказанията по посочените четири дела, престъпленията са осъществени при условията на реална съвкупност и макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления, е налице едно осъждане-по нохд № 52/99г. деянието е извършено на 28.07.1996г., присъдата е влязла в сила на 15.10.1999г.; по нохд № 533/98г. деянието е извършено на 31.01./01.02.1997г., присъдата е влязла в сила на 27.04.2001г.; по нохд № 100/01г. деянието е извършено на 23.06.95г., присъдата е влязла в сила на 10.05.2001г. и по нохд № 89/01г. деянието е извършено на 17.10.1997г., присъдата е влязла в сила на 22.05.2001г.
Видно от горното, по нохд № 92/91г. е настъпила реабилитация по право, което преклудира възможността втори път да се приложи разпоредбата на чл.86 от НК. По делото липсват данни за постановена съдебна реабилитация, поради което следва да се преценява дали не е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а от НК. За тази преценка в допълнение към горните фактически констатации следва да се посочи, че след като е влязла в сила и последната от коменатираните четири присъди, С. е извършил следващо престъпление - на 27.11.2002г., което е по чл.343б, ал.1 от НК, с наложено наказание глоба в размер на 400лева. Също така последното осъждане на С. е по нохд № 1548/09г., по което с определение, влязло в сила на 12.05.2009г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, с наложено наказание пробация. Тези данни, преценени в контекста на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.88а от НПК сочат, че не е настъпила и абсолютна реабилитация.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че не са били налице основанията за приложение института на условното осъждане по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като не са налични изискуемите се предпоставки на чл.66 от НК.
В искането се релевира и второ нарушение на материалния закон, а именно неправилно налагане на наказание лишаване от правоуправление по чл.343г от НК, тъй като С. не е правоспособен водач на МПС. От значение е да се отбележи, че данните по делото, касателно правоспособността на осъдения като водач на МПС не са еднопосочни, поради което не може да се прецени с необходимата категоричност дали е допуснато нарушение на материалния закон с приложението на чл.343г от НК. От една страна по делото е налице справка от СДВР, отдел „Пътна полиция”, която сочи, че И. С. не се води на отчет като правоспособен водач на МПС в ОПП-СДВР и не му е издавано СУМПС от ОПП-СДВР. От друга страна, по делото е приложена справка за наложени наказания на С. по административен ред, от която е видно, че му е налагано и наказание лишаване от правоуправление за нарушения на ЗДП, както и, че има отнети контролни точки, каквито по принцип притежава само правоспособен водач на МПС. При тези данни, не може да се направи категоричен извод за това, дали към момента на одобряване на споразумението С. е бил правоспособен водач на МПС, за да се прецени дали законосъобразно е лишен от права. Липсата на безспорни доказателства е ограничавала възможността на съда да прецени дали споразумението противоречи на закона, тъй като доктрината и съдебната практика са безпротиворечиви в разбирането си, че от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК може да бъде лишено само лице, което притежава такива.
Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът е допуснал нарушения на разпоредбата на чл.382, ал.5 и ал.7 от НПК, което е довело и до нарушение на материалния закон. Районният съд е следвало да предложи промяна на страните по споразумението или да откаже да го одобри, като противоречащо на закона.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството пред първата инстанция, като постановеното от нея определение за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си, визирани в горепосочените разпоредби от НПК.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 19349/12г. по описа на Софийски районен съд.
ОТМЕНЯВА определение от 20.10.2012г., постановено по горепосоченото дело, с което е одобрено споразумение и е прекратено наказателното производство по отношение на обвиняемия И. М. С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.



Председател:


Членове: