Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 76                             София, 19.02.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 416 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОС на ТПК Л. , чрез пълномощника му а. В. Г. , против решение № 286 от 1.12.2008 г., постановено по гр.д. № 280 по описа за 2005 г. на О. съд Л. , с което е отменено решение № 524 от 21.01.2005 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на Районен съд Л. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от О. с. на Т. кооперации-гр. Ловеч против „Ноя” АД, гр. Л. ревандикационен иск по отношение на триетажна масивна сграда със застроена площ от 427 кв.м., находяща се в гр. Л., ул.”Търговска” № 52, построена в УПИ Х-1009 в кв.39 по плана на гр. Л.. Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани изводи на съда. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на иска, като претендира възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба „Ноя” АД, гр. Л. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 628 от 22.07.2009 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /погрешно посочена като т.1/, поради противоречиво прилагане на процесуално правната норма на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, тъй като по делото до приключване на съдебното дирене пред О. съд Л. не е било спорно, че през 1959 г. е регистриран ОС на ТПК Л. , който е прекратен с Р. № 394 от 15.08.1970 г. на ДКБУ при МС и съответно изводът, че не е установена регистрацията през 1959 г. на ОС на ТПК Л. , а оттам и на правоприемството по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2007 г. във връзка с § 1 от ДР на ЗК противоречи на практиката по решение № 205 от 12.04.2001 г. по гр.д. № 147/2000 г. на ВКС, ІV г.о., според което въззивният съд не може да се произнася в решението по обстоятелства, които страните не са въвели като предмет на техните искания и възражения, и особено не може да преразглежда тези обстоятелства, по които страните не са спорили. За да постанови решението си О. съд Л. е направил извод, че ищецът няма качеството възстановен кооперативен с. и не е доказал правоприемството си със създадения през 1959 г. ОС на ТПК /липсват писмени доказателства за създаването и регистрацията на ОС на ТПК от 1959 г. и е недопустимо тези факти да се установяват със заключение на вещи лица/, за чието имущество претендира на основание чл.108 от ЗС във връзка с реституцуионните норми на ЗК във всичките му редакции от 1991 г. Разгледани са хипотезите по ЗК - § 1 от ДР на ЗК от 1991 г./отм./ и § 1, ал.2 от ДР на ЗК от 1999 г., като е счетено, че липсва решение на общото събрание на ОС на ТПК Л. за възстановяване на дейността му по чл.49 от ЗК; нормата на § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2003 г, като е счетено, че липсва одържавяване или изземване на имуществото на ОС на ТПК въз основа на нормативен акт и липсва възстановяване на собствеността на ОС на ТПК до 15.02.2003 г., а и към този момент имуществото не е било държавна или общинска собственост /включено е било в капитала на търговско дружество, което е приватизирано с договор от 1.12.1998 г./; нормата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2007 г., като е счетено, че липсват данни през 1959 г. да е създаден и регистриран по съответния ред ОС на ТПК, който да е бил собственик на процесния имот и съгласно посочения параграф да придобива права на възстановен кооперативен с. и правоприемството да произтича пряко от закона. Част от основанието на предявения иск, индивидуализиран в исковата молба е твърдението, че първоначалната регистрация на ОС на ТПК е през месец юни 1959 г., същото е поддържано и от „Ноя” АД, гр. Л. при предявяване на преюдициалния спор по гр.д. № 45 от 2006 г. на О. съд Л. и до приключване на съдебното дирене по делото не са били наведени конкретни твърдения от страна на ответника, касаещи този факт /направеното в писмените бележки пред въззивния съд оспорване е било след приключване фазата по събиране на доказателства и е преклудирано/, а следователно осъществяването му е било извън спорните по делото. Макар в нарушение на чл.109, ал.2 и ал.4 ГПК /отм./ съдът да не е отделил спорните от безспорните обстоятелства, при постановяване на решението си и съобразно изискването на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, изискващ преценка в съвкупност на събраните доказателства и доводите на страните, същия е бил длъжен да се съобрази с липсата на оспорване на наличието на регистрация на ОС на ТПК от месец юни 1959 г. и с оглед данните по ескпертното заключение от 20.03.2002 г. да приеме, че този факт е установен. Представените по делото писмени доказателства установяват, че през 1962 г. на ОС на ТПК е отстъпено право на строеж върху парцел ****Х в кв.39 по плана на гр. Л. като държавна собственост с акт № 303 от 29.08.1963 г./ и е издадено строително разрешение № 40 от 23.03.1962 г. за комбинат за битови услуги по одобрен проект и на същата дата със строителен протокол № 20 е дадена строителна линия за строеж на ТПК. Според експертното заключение липсват данни за финансиране на строителството, като единствено в държавен архив Л. се съхранява обобщена справка-сведение от ОС на ТПК Л. с данни, искани с писмо № 356 от 13.02.1962 г. за планирани фондове за капитални вложения на 45 броя ТПК от Л. окръг за строителство и ремонт, като планирания фонд отчисления е 127 078 лв. При липса на писмени доказателства, то въз основа на показанията на свидетеля Н, съдържащи единствените данни в тази насока, следва да се приеме, че финансирането на строителството е осъществено със средства на ОС на ТПК, осигурени от членуващите в него кооперации. Дейността на ОС на ТПК е преустановена и имуществото му е одържавено с П. № 16 от 3.07.1970 г. на Министерски съвет и Р. № 394 от 15.08.1970 г. на Министерски съвет. За имота е съставен акт за частна общинска собственост № от 24.06.1997 г. на основание § 10 ПЗР ЗОС и същия е включен в капитала на „Ноя” АД, гр. Л., при преобразуването на създадената по У. № 56/89 г. общинска фирма в търговско дружество, на което е открита приватизационна процедура с решение на ОС Л. от 15.05.1997 г., приключила с подписване на договор от 1.12.1998 г. ОС на ТПК е вписан в регистъра на кооперациите въз основа на решение № 582 от 2.09.1998 г. на Л. окръжен съд по ф.д. № 582/1998 г., като с решение от 18.05.2001 г. са отразени промени чрез вписване „като възстановен О. с. на трудово производителни кооперации гр. Ловеч”. С влязло в сила съдебно решение е уважен иска на „Ноя” АД против ОС на ТПК за признаване за установено по отношение на ОС на ТПК, че вписването на ОС на ТПК Л. „като възстановен”, извършено с решение от 2.09.1998 г. на Л. окръжен съд по ф.д. № 582/98 г. е нищожно, както и че вписването му „като възстановен”, извършено с решение от 18.05.2001 г. на Л. окръжен съд по ф.д. № 582/98 г., е вписване на несъществуващо обстоятелство. Силата на пресъдено нещо обхваща липсата на предпоставките посоченото обстоятелство да бъде отразено по партидата на ОС на ТПК по реда на охранителното регистърно производство с оглед спазване изискванията на чл.49 ЗК за възстановяване на кооперация или кооперативен съюз. Същото обаче не преклудира спора дали ОС на ТПК е възстановен по смисъла на ЗК с оглед възстановени права по отношение на конкретно имущество, доколкото тълкувателната разпоредба на § 27 ПЗР на ЗИД ЗК от 1999 г. признава качеството възстановена кооперация, респ.възстановен кооперативен с. не само на тези, за които са спазени изискванията на чл.52 ЗК от 1991 г., респ чл.49 ЗК от 1999 г., но и на такива, регистрирани след 7.08.1991 г. със същото наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация или кооперативен с. , в който членуват най-малко 7 кооператори или най-малко две кооперации, членували и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото. В случая изискуемите от § 27, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗК от 1999 г. са налице, поради което следва да се приеме, че ищецът е легитимиран да претендира имуществото на регистрирания през 1959 г. и прекратен през 1970 г. ОС на ТПК Л. Безспорно по делото е, че липсва осъществена административна процедура съобразно изискванията на § 1, ал.1 ДР ЗК, поради което ищцовия кооперативен с. не би могъл да легитимира възстановено право на собственост въз основа на първоначално наведеното в исковата молба основание. С допуснатото в съдебно заседание на 16.04.2003 г. изменение на иска, ищецът се позовава на възстановено по силата на § 39 ПЗР ЗИД ЗК /ДВ бр.13/2003 г./ право на собственост. Посочената разпоредба въвежда новосъздадено и самостоятелно основание за възстановяване правото на собственост върху одържавено или иззето имущество на кооперации или кооперативни организации. Предпоставките за възстановяване правото на собственост по този текст са кооперациите или кооперативните съюзи да са възстановили дейността си, да им е било одържавено или иззето имущество по нормативни актове, които към влизането в сила на § 39, ал.1 да са отменени и ако към този момент одържавеното или иззетото имущество е държавна или общинска собственост. В случая не е налице именно последния елемент на посочения фактически състав, тъй като с подписването на приватизационния договор от 1.12.1998 г. процесния имот е станал собственост на ответното акционерно дружество, а следователно към момента на влизане в сила на § 39, ал.1 ПЗР ЗИД ЗК същият не е бил държавна или общинска собственост, нито собственост на държавна или общинска фирма и съответно липсва възстановяване на правото на собственост в лицето на ОС на ТПК Л. , поради което предявения ревандикационен иск е неоснователен. В обобщение допуснатото от окръжния съд процесуално нарушение не се е отразило на законосъобразността на крайния извод, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на касационното производство касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените по повод обжалването разноски в размер на 6000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от а. З. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 1.12.2008 г., постановено по гр.д. № 280 по описа за 2005 г. на О. съд- Л. ОСЪЖДА О. с. на Т. кооперации-гр. Ловеч, ул.”Търговска” № 55 да заплати на „Ноя” АД, гл. Ловеч, ул.”Търговска” № 52 разноски за касационното производство в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: