Р Е Ш Е Н И Е                                                                № 35                                София, 04.02.2010 година                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА                      Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:           Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА               Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                    ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                 при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 4819 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по к. жалба на А. за п. гр. С. срещу решение №329 от 17.06.2008г. по гр.д. №292/08г. на Русенския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.4 и чл.17 от Наредба за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата - НУРОПЦПТПАСД /ДВ бр.206/05.09.2002г./ и И. на АП за организация на работата в регистрационните бюра, разкрити в пощенски станции при регистрация на български физически лица за участие в процеса на п. с инвестиционни бонове, в резултат на което неправилно приел, че са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от прехвърлянето на инвестиционните бонове на ищеца. Освен това – неправилно било прието, че са претърпени реални вреди, както и това, че те са съизмерими с номиналната стойност на инвестиционните бонове, а също неправилно била присъдена и законната лихва върху сумата. Ответникът в производството К. Б. В. от гр. Р. оспорва жалбата. Подробни доводи развива в писмен отговор. Представителят на В. к. п. счита, че обжалваното въззивно решение е правилно. С определение №260 от 09.04.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречива съдебна практика на гражданските съдилища по два въпроса - дали дейността на служители от АП по регистриране на прехвърляне на инвестиционни бонове представлява административна дейност, както и дали размерът на вредите, претърпени вследствие нарушения при извършване на тази дейност, е съизмерим с номинала на инвестиционните бонове, или е по-ниска стойност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение на Русенския окръжен съд е оставено в сила решение №20 от 05.03.08г. по гр.д. №6007/06г. на Русенския районен съд, с което А. за п. гр. С. е била осъдена да заплати на К. Б. В. от гр. Р. на основание чл.1 от ЗОДОВ сумата от 1250лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубата на 1250 инвестиционни бона, резултат от незаконни действия и бездействия на служители от А. , заедно със законната лихва от влизане на решението в сила. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил собственик на процесните инвестиционни бонове, които са били прехвърлени на трето лице посредством действия на служители на А. по п. , без знанието и съгласието на носителя им. В нарушение на чл.72 от И. на АП за приложение на НУРОПЦПТПАСД, служители на АП регистрирали прехвърлянето на боновете не в обслужващото ищеца бюро в гр. Р., а в бюро в гр. С.. О. това служителят, регистрирал прехвърлянето, нарушил изискването на чл.17, ал.5 от посочената наредба – да провери самоличността на явилия се пред него пълномощник. Тези действия са противоправни и са основание за ангажиране на имуществената отговорност на А. по п. по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Размерът на вредата е определен на 1250лв. – толкова, колкото са и неправомерно прехвърлените инвестиционни бонове. Решението е правилно. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица, при или по повод административна дейност. Първият спорен въпрос по делото е дали дейността на служителите на А. за п. по регистриране на прехвърлянето на инвестиционни бонове представлява административна дейност или не. Въззивният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Прехвърлянето на инвестиционните бонове се извършва по строго определени правила, регламентирани в посочената по-горе Наредба и в И. по приложението и. То е възложено на орган, включен в системата на държавния апарат – А. за приватизация. В чл.14 от Наредбата изрично е предвидено, че прехвърлянето или придобиването по наследство на инвестиционни бонове се смята за извършено след регистрация от А. по приватизация. Тя има правото да откаже такава регистрация в хипотезите на чл.15 и чл.16 от Наредбата. Оттук следва, че действията на служителите на АП по приложение на тези текстове имат властнически характер, от тях зависи правото на гражданите да извършат прехвърляне на инвестиционните си бонове или да ги получат по наследство, ето защо тази дейност следва да бъде определена като административна, а не като техническа. На основание чл.291, т.1 от ГПК следва да се приеме, че съдебната практика на гражданските съдилища, която отразява това виждане, е правилна. В конкретния случай действията на служителите на АП са незаконосъобразни по следните съображения, изложени от въззивния съд, които настоящият състав изцяло споделя: На първо място – регистрирането на прехвърлянето на инвестиционните бонове е извършено не в бюрото, което обслужва ищеца, а в друго, въпреки че той не е подавал заявление за промяната му, съгласно изричната разпоредба на чл.4 от посочената Наредба и чл.72 от И. по приложението и. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че правото на гражданите свободно да прехвърлят инвестиционните си бонове, регламентирано в чл.17, ал.1 от Наредбата, следва да се тълкува в смисъл, че това може да се извърши произволно във всяко едно от звената, изброени в чл.3 от Наредбата. В действителност правилото на чл.17, ал.1 е свързано с кръга на лицата, в полза на които може да бъде извършено разпореждането с инвестиционните бонове, а не с правото на избор на обслужващото бюро. Възможността собственикът да промени обслужващото бюро е посочена в чл.4, ал.1 от Наредбата и е обвързана със строго определена процедура, която в случая не е била съобразена от служителите на АП – чрез писмено заявление за промяна на обслужващото звено, подадено до новото звено чрез старото. Такова заявление в случая не е имало. Законосъобразен е и следващият извод на въззивния съд – че в резултат на незаконните действия на служители на АП, на ищеца са причинени вреди и те са съизмерими с номиналната стойност на инвестиционните бонове. Съгласно §2, ал.1 от ДР на действащия към момента на прехвърлянето Закон за п. и следприватизационен контрол, инвестиционните бонове служат за плащане по приватизационни сделки. С неправомерното им прехвърляне, ищецът е лишен от възможността да участва в приватизационни сделки в срока на валидност на инвестиционните бонове - до 30.06.05г. и в това се изразява претърпяната от него имуществена вреда. След като един инвестиционен лев се приравнява на един лев – чл.5, ал.5 от Закона за приватизационните фондове, правилно въззивният съд е приел, че в случая размерът на вредата възлиза на 1250лв., колкото са и неправилно прехвърлените инвестиционни бонове. При участие в приватизационна сделка, той би могъл да закупи имущество на посочената стойност – възможност, от която е бил лишен. На основание чл.291, т.1 от ГПК следва да се приеме, че съдебната практика на гражданските съдилища, която отразява това виждане, е правилна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №329 от 17.06.2008г. по гр.д. №292/08 на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: