5 Р Е Ш Е Н И Е № 291 София, 18.11.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2193/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. В. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. М., срещу решение №2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №3531 от 15.05.2013 г. по гр.дело №15441/2011 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за признаване за установено, че не съществува ипотечно право по отношение на собствения на Ю. В. И. недвижим имот – вилна сграда, находяща се в [населено място], вилна зона „С.-с.”, възникнало по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №**, т. ***, рег. № ****, дело № 346/200* г. на нотариус М. И., вписан с акт № **, т. ***, дело № 22688/200* г. на Службата по вписвания. В. съд е приел, че на 19.07.2004 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим размер на дебитното салдо 6 500 000 лв. и краен срок на ползване 31.07.2007 г. За обезпечение на вземането на банката в размер на 6 500 000 лв. - главница, заедно с лихвите по кредита, наказателните лихви, комисионните и разноските са учредени договорни ипотеки от няколко лица с един нотариален акт - № **, т. ***, рег. № ****, дело № 346/200* г. на нотариус М. И.. Едната от тях е учредена от Ю. В. И. върху собствен негов недвижим имот, представляващ вилна сграда. С договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2005 г. [фирма] в качеството си на цедент е прехвърлила на [фирма] като цесионер изискуемите си вземания от [фирма] по посочения по-горе договор за овърдрафт по разплащателна сметка, възлизащи към този момент на 6 743 472.04 лв. Ц. се е задължил да заплати цена по договора, равна на вземането, като към датата на договора е следвало да преведе 5 000 000 лв., а остатъкът от 1 743 472.04 лв., ведно с лихва от 35 % - до 15.03.2006 г. Страните изрично са уговорили, че вземането се прехвърля заедно с всички обезпечения и привилегии върху тях. Договорът за прехвърляне на вземане е с нотариална заверка на подписите, направена на 30.12.2005 г. Ц. е уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията срещу него на [фирма]. Уведомлението е връчено на 30.12.2005 г. С писмено изявление на [фирма] до [фирма], получено на 16.03.2006 г., цедентът е заявил, че разваля договора за цесия поради неизпълнение задължението на цесионера да заплати втората вноска до 15.03.2006 год., считано от датата на връчване на изявлението. В отговор на това изявление на същата дата е изготвено и връчено писмо от цесионера до цедента вх. № 02-1494А/16.03.2006 г., с което е изразено съгласие договорът да бъде развален, считано от 16.03.2006 год. Между страните е подписан протокол от 16.03.2006 г., в който страните потвърждават съгласието си за разваляне на договора за прехвърляне на вземане, считано от 16.03.2006 г., цесионерът е заявил, че не е получавал плащания от длъжника и страните са уредили последващите си действия във връзка с развалянето. [фирма] е уведомило длъжника [фирма], че договорът за цесия е развален, считано от 16.03.2006 г. като оттогава кредитор е отново цедентът по разваления договор. С влязло в сила решение на Окръжен съд - Благоевград по гр.д. № 83/2009 г., постановено по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] 5 901 544.09 лв. - главница по договор за овърдрафт от 19.07.2004 г., ведно със законната лихва от 16.09.2008 г. до изплащане на сумата. С това решение е прието, че след развалянето на договора за цесия вземането се счита като такова на банката и няма данни да е погасено от длъжника. Спорът между страните е за това дали след разваляне на договора за цесия [фирма] отново е кредитор на [фирма] и ипотекарен кредитор на Ю. В. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. В случая прехвърлянето не е вписано. Липсата на такова вписване обаче би имало значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката - например, че вземането не е обезпечено с ипотека и следователно - не е привилегировано по отношение на техните вземания. Оттук следва изводът, че поради акцесорния характер на ипотечното право след като кредитор на длъжника [фирма] по договора за овърдрафт се явява [фирма], то вземанията на банката, произтичащи от този договор, са обезпечени с процесната ипотека. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивното производство е проведено и приключено без да бъде редовно призован. За нито едно съдебно заседание пред САС не е получил призовка, отговаряща на изискванията на чл.56, ал.3 ГПК. Неправилно въззивният съд е обсъждал в мотивите си решение на Окръжен съд - Благоевград по гр.д. № 83/2009 г., тъй като то е неотносимо след като Ю. В. И. не е страна по него. Договорът за цесия не е вписан и по аргумент на чл.171 ЗЗД цесионерът не е получил заедно с вземането и съпътстващото го обезпечение. Ето защо при развалянето на договора за цесия [фирма] няма как да върне на [фирма] обезпечението, защото никога не го е получавал. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №673 от 16.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение №2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на правния въпрос за това възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според решение от 01.07.2005 год. по гр. дело №1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента – предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие. С обжалваното решение №2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение.С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален. Нормалното развитие на облигационното отношение е изпълнение, чрез което се изчерпва съдържанието му и то се погасява. Неизпълнението на задължение е неосъществяването на правния резултат, който длъжникът е поел да осъществи съгласно договора. Правото да се развали двустранният договор е потестативно, то възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря и по правило се упражнява извънсъдебно. Общият режим изисква и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение. Без значение е обстоятелството ако такъв не е даден и не последва изпълнение в достатъчен срок или пък между страните се постигне съгласие за развалянето на договора от определена дата поради неизпълнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Правилни са изводите на въззивния съд, че с писмено изявление на [фирма] до [фирма], получено на 16.03.2006 г., цедентът е развалил договора за цесия поради неизпълнение задължението на цесионера да заплати втората вноска от уговорената цена до 15.03.2006 г. Впоследствие между страните е постигне съгласие за развалянето на договора за цесия от 16.03.2006 г. поради неизпълнение. По делото е безспорно установено, че цесионерът не е получил изпълнение от длъжника към датата на разваляне на договора за цесия. [фирма] е уведомило длъжника [фирма], че договорът за цесия е развален, считано от 16.03.2006 г. като оттогава кредитор е отново цедентът. С развалянето на договора за цесия вземането се счита като такова на [фирма] и не е погасено от длъжника. След разваляне банката отново е ипотекарен кредитор на Ю. В. И.. Според решение №131 от 26.03.2012 г. по гр. дело №720/2011 г. на ВКС I г.о. съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. Липсата на такова вписване обаче би имала значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес от възражение във връзка с ипотеката - например, че вземането на кредитора не е обезпечено с ипотека и следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания. Доводите на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. Неспазването на срока по чл.56, ал.3 ГПК е нарушение на процесуалните правила, но е съществено само когато се е отразило върху правилността на решението поради нарушено право на участие в процеса, за което касаторът не е изложил твърдения. Обсъждането в мотивите на решение на Окръжен съд - Благоевград по гр.д. № 83/2009 г., което е неотносимо след като Ю. В. И. не е страна по него, също по никакъв начин не се е отразило на правилността на обжалванато решение. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №2757 от 18.12.2013 год. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.