Р Е Ш Е Н И Е №61 гр. София, 06 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 170 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на назначения служебен защитник на подсъдимия В. С. Б. адв.А. С. против въззивно решение № 300/01.12.2016 г., постановено по внохд № 518/2016 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която императивно изисквала приложението на чл.55 от НК, както и че не е отчетено в достатъчна степен направеното от Б. самопризнание на досъдебното производство, което спомогнало за своевременното разкриване на престъплението. Отправена е претенция за изменение на обжалвания съдебен акт като бъде намален размера на лишаването от свобода. В съдебното заседание подсъдимият лично и чрез защитника му адв. С. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 83/08.09.2016 г., постановена от Окръжен съд - Пловдив по нохд № 1648/2016 г. подсъдимият В. С. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр. последно във вр. с чл.115 от НК, за което и на основание чл.372 ал.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, търпимо на основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 07.01.2016 г. до влизане на присъдата в сила. В тежест на Б. са възложени направените в хода на производство разноски в размер на 2997,22 лв., като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По жалба на подсъдимия само относно размера на наказанието лишаване от свобода е образувано внохд № 518/2016 г. по описа на АС - Пловдив като с решението, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Направените оплаквания в касационната жалба са идентични с наведените и пред въззивния съд, който е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, като е изложил достатъчни откъм съдържание и обем аргументи във връзка с индивидуализацията на наказанието, които се споделят изцяло и от настоящия състав. При проведеното производство пред първата инстанция по реда на чл.371 т.2 от НПК окръжният съд безспорно е наложил най-лекото по вид наказание измежду предвидените за престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр. последно вр. с чл.115 от НК като определеното малко над средния размер лишаване от свобода законосъобразно е редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК с една трета. При индивидуализацията на наказанието правилно е прието, че отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия и направеното от него в хода на досъдебното производство самопризнание, не са многобройни или изключителни по своя характер, а още по-малко предвиденото в закона минимално наказание да е несъразмерно тежко с оглед извършеното от Б.. Същевременно с това, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК не предполага задължителното приложение на чл.55 от НК, а на чл.58а от НК, като определянето на наказанието при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е само една от предвидените възможности, за чието приложение в настоящия случай не са налице изискуемите от закона предпоставки за това. Неоснователни се явяват и наведените в жалбата доводи, че инстанциите по фактите не са отчели в достатъчна степен като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия още на досъдебното производство самопризнание. Съгласно т.7 на ТР № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС само ако самопризнанието е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство, същото би могло да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия. В случая действително още на досъдебното производство Б. е депозирал подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, изложил е обстоятелствата, свързани с извършеното деяние, но е направил това едва след като е бил задържан, следствие ефективната дейност на полицейските служители, т.е. макар самопризнанието му да е допринесло за изясняването на обективната истина, самият принос на подсъдимия не е особено съществен още повече, че това обстоятелство е било отчетено от решаващите съдилища, както е отбелязано по-горе, т.е. правилно е преценена относителната му тежест. При тези съображения се налага извода, че определеното наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК на дванадесет години, е съобразено с цялостната логическа преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия. В този смисъл последващо намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода би било проява на неоправдана снизходителност, която няма да допринесе за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, т.е. решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 300/01.12.2016 г., постановено по внохд № 518/2016 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: