Р Е Ш Е Н И Е № 553 София, 06 март 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети ноември ........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. А. Гербев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2732 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. Д. и гражданските ищци и частни обвинители по делото – П. Н. и Д. Н.. Обжалва се въззивна присъда № 228 от 12.09.11 год., постановена по ВНОХД № 173/11 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Подсъдимият визира всички касационни основания. Иска алтернативно: да бъде оправдан по двете обвинения; да се приложи института на условното осъждане; да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане; да се отхвърлят гражданските искове. Поддържа жалбата си в съдебно заседание. Представя писмени бележки. Гражданските ищци и частни обвинители атакуват съдебното решение на същите основания. Искат подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение по чл. 115 НК и да се уважат гражданските им искове в пълен размер. Поддържат жалбата в съдебно заседание. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си и законосъобразно е преквалифицирала престъплението по чл. 119 НК. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, основанията и доводите, изтъкнати от страните, и техните искания, намира следното: С присъда № 24 от 11.04.11 год., постановена по НОХД № 169/11 год. по описа на Плевенския окръжен съд, подсъдимият И. Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК и са отхвърлени предявените срещу него граждански искове за неимуществени вреди от Д. Н. и П. Н. – наследници на починалия И. Н.. Осъден е за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК на ДВЕ години лишаване от свобода, като е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските и доказателствата по делото. С атакуваната въззивна присъда предходната е отменена в оправдателната й част и по отношение на предявените граждански искове. Д. е признат за виновен в това, че на 25.07.10 год. в землището на с.Реселец, обл. Плевенска, умишлено умъртвил И. Н. при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради което и на осн. чл. 119 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 115 НК. Определено му е на осн. чл 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода, което на осн. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Осъден е да заплати на гражданските ищци - Д. Н., съпруга на Н., 35 000.00 лв. и П. Н., дъщеря на същия, 15 000.00 лв., представляващи обезщетения за претърпените от тях в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането да окончателното им изплащане. В останалата им част до 70 000.00 лв., съответно 30 000.00 лв., гражданските искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия, разноските и държавните такси по делото. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й част. Не би могло да се приеме, че въззивната инстанция е достигнала до обективната истина по делото, като е игнорирала част от доказателствата и не е проверила достоверността им, както и когато е тълкувала превратно част от тях. Не може да се приеме, че са спазени правата на страните в процеса, ако не са събрани и проверени със способите, предвидени в процесуалния закон, доказателства, които биха ползвали техни защитни позиции. Наличието по делото на обстоятелства, които не са изяснени, а чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод, не само нарушава правата на подсъдимия, но и правата на обществото за реализирането на адекватно и справедливо правосъдие. Възприемането или отхвърлянето на тезата на която и да е страна в наказателния процес е право и вътрешно убеждение на решаващия съд. То, обаче, трябва да е резултат от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Недопустимо е съдът да се произнася по достоверността на едно доказателствено средство въз основа на предположения и без използване на специалните познания на съответни експерти, когато това е необходимо. Такава процесуална дейност не само нарушава принципите по чл. 13 и 14 НПК, но е и извън критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Прави впечатление, че досъдебното производство е проведено повърхностно, което съдилищата по фактите не са могли да преодолеят. При сложната динамика на фаталния за пострадалия инцидент е следвало да се изготви много по-подробен протокол за оглед на местопроизшествието с точен ориентир и отстояния от него на намерените веществени доказателства, местоположението на свидетелите и мястото на прострелването на Н.. Към протокола е следвало да се изготви и приложи по делото мащабна скица с точно отразяване на горните обстоятелства. Чрез тях, в много по-висока степен, би се разкрила динамиката на случилото се и достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, както и да се улесни работата на съответните експерти. Вместо това на л. 6-18 от т. 1 от досъдебното дело е приложен албум със снимки и разяснения, които не са в състояние да допринесат в пълна степан за изясняване на обективната истина. В същото състояние е и огледния протокол, в който са залегнали отстояния на намерените веществени доказателства, но липсва точно определен ориентир, какъвто не могат да бъдат - брега на реката, самата река, затревената част от брега и др. Динамиката на инцидента е изисквала комплексност на експертните знания на медици и балисти, за да се пресъздаде случилото се не само на базата на свидетелските показания, но и съгласно специалните заключения на съответните специалисти. Това е така, тъй като разкриването на извършителя и настъпилият вредоносен резултат не са достатъчни за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и законосъобразното му решаване. Право на всяка инстанция, задължена да установи фактическите обстоятелства, е да даде вяра на един или друг свидетел или група такива. Следва, обаче, да изложи задълбочени и аргументирани мотиви за това си решение. По отношение на случилото се окръжният съд е приел за по-достоверни показанията на двамата непълнолетни свидетели А. М. и М. Б.. Без да проведе въззивно съдебно следствие и непосредствено да се убеди в достоверността на гласните доказателствени средства, апелативният съд е игнорирал обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели – първите като елемент на защитата, а вторите във връзка с възприетото, че Д. им е бил работодател, т.е. осигурявал им е издръжка и е бил техен „благодетел”, че е въздействано върху тях евентуално от първия, негов роднина или от обсъждането на инцидента в селото. Дал е вяра на показанията на свидетеля М. М., тъй като не е затаил пред съда факта, че дължи пари на Д., съпоставени със заключението на химическата експертиза на инж. С. за липсата на барутни частици по блузата на пострадалия, т.е. изстрелът е бил възпроизведен от отстояние повече от два метра. При тази си оценъчна дейност, апелативният съд е следвало да преодолее, съгласно изискванията и способите на закона, редица обстоятелства и да посочи своите съображения за решението си. Например, по какъв начин е въздействал Д. върху децата, след като веднага след инцидента е арестуван, доколко друг е направил това и кой е той, доколко те са били зависими от „работодателя” си. Следвало е задълбочено да обсъди изявленията на педагога И. И., че при формиране свидетелските си показания двамата непълнолетни възпроизвеждат фактите и обстоятелствата както са ги възприели и съобразно психиката и възрастта им може да се възприеме казаното от тях като достоверно. Давайки вяра на М. М., не е преценил приятелството му с пострадалия. Не е отчел, че той е знаел за лошите отношения между него и свидетеля В., но се е съгласил да го откара за саморазправа с Д.. Не се е отказал да направи това и когато Н. е взел от дома си инкриминираната бухалка, годна да причини телесни увреждания или смърт. Не е преценил, съответно проверил, свидетелските му показания /л. 47 от протокола/, че след първите два изстрела в краката на пострадалия е минал зад подсъдимия и е започнал да „хвърля с камъни”, действия възприети от свидетеля А. М. /л. 50/. Изцяло се е доверил на приетата химическа експертиза за отстоянието на изстрела, в която, обаче, само е цитирана библиографска справка, но не е конкретизирано заключението по отношение на инкриминираното оръжие и използвания барут – димен или бездимен. Не е разширена тази експертиза с експерт – балист, в чиято компетентност е въпросът. Въззивният съд на л. 13 от мотивите към присъдата е обосновал изводи, които не са от компетентността му и за които е следвало да използва специални знания. Оборвайки мотивировката на окръжния съд, че местата, където са паднали гилзите, са местата, на които е бил подсъдимият, когато ги е произвел, обосноваващо силата и интензитета на нападението, е приел, че това би било вярно, ако изхвърлените след стрелбата гилзи се подчиняват на законите на физиката и механиката за свободно падащо тяло, тъй като, след изстрел, върху гилзата действат сили, породени от изгорелите газове, които ги „изхвърлят в страни на различно разстояние”. Добре е съдът да притежава специални знания в дадена сфера, но те не могат да се използват по конкретно дело от пиедестала на съдебната банка, поради възприетото в чл. 12, ал. 1 НПК основно начало на състезателност. По този начин, без експертиза в посочения смисъл - подготвена предварително, изслушана в съдебно заседание и надлежно приета, съдът е лишил страните от възможност да вземат отношение по нея. От друга страна, това би било вярно, ако съответните експерти, със специализираните си знания и експериментални опити, дадат заключението си по конкретното оръжие и конкретните боеприпаси, което по делото не е направено. На следващо място, въпреки постоянната практика на ВКС, приемайки квалификацията по чл. 119 НК – превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът не е отразил в мотивите си по какъв друг начин, в конкретната обстановка, независимо дали нападението е било осъществено само от пострадалия, или от него и свидетеля М. М., както и физическите данни за участниците, подсъдимият е имал реалната възможност да сломи противоправното поведение, вземайки предвид константната практика, че не е длъжен да бяга, нито да подбира идентични средства за защита. Съображения в посочената насока липсват в мотивите към въззивната присъда, което води до извод, че този въпрос не е обсъждан при решаване на делото по същество. Не на последно място, възприемайки правната квалификация по чл. 119 НК, втората инстанция е следвало да вземе отношение и да отрази в мотивите се, дали превишаването на неизбежната отбрана, в случая, не се дължи на уплаха или смущение, което води до ненаказуемост на деянието. В този смисъл има данни по делото, включително в експертното заключение, които е следвало да се проверят с разширена съдебно – психиатрична и психологична експертиза, което не е направено. Във връзка с посоченото, настоящата инстанция може да осъществи единствено правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК – да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС – гр.Велико Търново. Допуснатите процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. ал. 3, т. 1 НПК. Те могат да бъдат отстранени с провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения и да се даде отговор на всички поставени по делото въпроси, съответно да се отговори на доводите на страните в процеса, в това число и по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, което е служебно задължение на въззивния съд във връзка с наказанието. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 228 от 12.09.11 год., постановена по ВНОХД № 173/11 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................