5 Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 22 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……...….Мира Недева..................……и в присъствието на прокурора….....……......Николай ЛЮБЕНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 939 по описа за 2019 г. Производството е образувано по касационни жалби на адвокати Х. Я. и В. Я. - защитници на подсъдимия В. Ц. Д. срещу въззивно решение № 286 от 03.07.2019г. по внохд № 259/19г. на Софийски апелативен съд. В жалбите се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила се свързва с нарушаване на задълженията на първата и въззивната инстанции по чл.13 и чл.14 от НПК за разкриване на обективната истина и оценка на доказателствата по вътрешно убеждение, основано на всички събрани доказателства по делото. В подкрепа на това оплакване се излагат съображения за противоречивост в показанията на пострадалата и не отчитане на нейната заинтересованост от изхода на делото; липса на доказателства за авторството на престъплението; отказ да бъде изискан и приобщен като доказателство записът от обаждането на пострадалата до тел.112, което довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за вината му се твърди, че е в нарушение на закона. Наложеното на Д. наказание се счита за неоправдано завишено предвид ниската стойност на предмета на посегателство. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане за събиране на относими доказателства; оправдаване на подсъдимия или намаляване размера на наложеното наказание. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитниците на подсъдимия Д. – адвокати Я. и Я. със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбите. Излага доводи, че оценката на доказателствата е извършена правилно от съдебните инстанции, като авторството на деянието е доказано не само от показанията на св. В., но и от кореспондиращите с тях показания на свидетелите Л. и А. и с обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд. Счита, че разпознаването е проведено в съответствие с процесуалните правила. Записът от обаждането на тел.112 намира, че няма отношение към предмета на доказване. Според прокурора наложеното наказание е справедливо и в съответствие с целите по чл.36 от НК. Подсъдимият Д. в последната си дума моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1 от 24.01.2019г. на Софийски окръжен съд, постановена по нохд № 433/18г., подсъдимият В. Ц. Д. е признат за виновен в това, че на 11.02.2018 г., в [населено място], [община], област Софийска, [улица], отнел чужди движими вещи – паричната сума от 110,00 лева и един брой червено кожено портмоне на стойност от 10,00 лева, всичко на обща стойност от 120 лева, от владението на Е. И. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, б.”а” от НК, поради което и на основание чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, б”а” от НК и чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия e образувано внохд № 259/19г. на Софийски апелативен съд, НО – 1с-в. С решение № 286 от 03.07.2019г., въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции не са допуснати нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК. Наличните противоречия в показанията на пострадалата относно обстоятелството дали е познавала извършителя са били отчетени от инстанционните съдилища. Разпитана пред въззивния съд, св. В. е обяснила и причината за тези противоречия – състояние на стрес и объркване след деянието и страх от подсъдимия. За да кредитира показанията на пострадалата от съдебното производство, въззивният съд е отчел, че същите кореспондират с показанията на полицейските служители Л. и А.. Последните са заявили, че В. посочила името и адреса на подсъдимия, което улеснило полицаите при установяването и задържането му. Видно от приложената на л.37 от ДП заповед за задържане, подсъдимият е задържан от св. А. в 17.00ч. на 11.02.2018г., а показанията на пострадалата, в които последната е отрекла да познава извършителя са депозирани на 11.02.2018г. в 18.00ч. Съпоставката на посочените часове налага извод, че св. В. е назовала извършителя по име преди да даде свидетелски показания, което потвърждава достоверността на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители и не опровергава заявеното от пострадалата относно причините на които се дължи противоречието в показанията й. В мотивите на двете съдебни инстанции са изложени съображения, основани на доказателствата по делото, поради което е дадена вяра на показанията на св. В. в съдебното производство, с което съдилищата са изпълнили процесуалните си задължения да посочат кои доказателства кредитират и на каква база е изградено вътрешното им убеждение. Обосноваността на изводите от фактическа страна не може да бъде проверявана от касационната инстанция, тъй като необосноваността не е касационно основание. Въззивният съд е проявил и необходимата процесуална активност за попълването на делото с доказателства, като е допуснал и разпитал като свидетел дъщерята на подсъдимия – св. А. И.. Показанията на последната, както и обясненията на подсъдимия са обсъдени в мотивите на въззивното решение, като са изложени съображения поради които не са кредитирани – наличието както на вътрешни противоречия, така и на такива относно лицето, за което поотделно двамата твърдят, че е извършило престъплението. На последно място с отказа на въззивния съд да изиска записа от тел. 112 не е нарушено правото на защита на В. Д.. Обаждането на св. В. за да съобщи за извършено престъпление съдържа нейно извън процесуално изявление, което не може да бъде съпоставяно със съдържанието на свидетелските й показания по отношение на същия факт, доколкото последните показания са депозирани по надлежния процесуален ред. Приетите за установени факти от двете съдебни инстанции са обосновали правилен извод за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Било е съобразено наличието на предпоставките по чл.29, ал.1, б.“а“ за квалифициране на престъплението като такова, извършено при условията на опасен рецидив. Доколкото оплакването в жалбите за нарушение на закона се свързва единствено с неустановеното авторство на деянието, не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наказанието се изтъква единствено, че размерът на наложеното наказание не е съобразен със стойността на предмета на престъпление и е несъответен на сумата, която данъкоплатците следва да платят за издръжката на лишен от свобода за продължителен период. Изложените доводи няма как да бъдат споделени. Явната несправедливост на наказанието e налице тогава, когато наказанието, макар да е определено в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, очевидно не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и не способства за постигане на целите по чл.36 от НК. В конкретния случай наказанието е определено от първостепенния съд при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния предвиден за престъплението. Сред смекчаващите отговорността обстоятелства е посочена и ниската стойност на предмета на престъплението. Въззивната инстанция не е приела това обстоятелство за смекчаващо, предвид липсата на представа в съзнанието на дееца за размера на намиращата се отнетото портмоне парична сума. Независимо от това обаче, действителният размер на предмета на посегателство е относително нисък, поради което няма как да не бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство. Останалите аргументи на апелативния съд относно индивидуализацията на наказанието изцяло се споделят от касационната инстанция. Предишните осъждания на В. Д., които не са елемент от квалификацията на престъплението и за които последният не е реабилитиран, очертават високо ниво на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Констатираната ескалация във времето на общественоопасните му прояви и слабата ефективност на налаганите наказания лишаване от свобода, очевидно обосновават необходимост от изолирането му от обществото за по- дълъг период от време. Изложените в жалбата съображения, че следва да се спестят средства на данъкоплатеца с налагането на наказание лишаване от свобода за по- кратък период е довод по целесъобразност, който няма отношение към принципите за индивидуализация и целите на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 03.07.2019г. по внохд № 259/19г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: